Истерията е – нека напомня на тези, които все още спят – прекомерна театралност, промени в настроението, неконтролирани изблици на гняв, силен егоцентризъм и податливост на влиянието на другите. Тя не се отнася само за отделните хора. С колективна или журналистическа истерия се сблъскваме непрекъснато. Подобна истерия избухна например миналата събота, след като Доналд Тръмп обяви откриването на шестмесечен прозорец за внос на руски дизел.
Това, разбира се, не е нито първият, нито десетият, нито дори 123-ият изблик на подобна истерия. Нещо повече, истерията срещу Тръмп винаги следва един и същ модел. Това е типична и повтаряща се реакция от вътрешни и международни противници на политиката на настоящия обитател на Белия дом. Наблюдавам я много внимателно и нека ви покажа някои от железните и непроменящи се характеристики на тази истерия. Слушайте и след това си правете каквото искате.
Двойни стандарти, измервани в милиарди долари
. Първо, всеки пристъп на истерия срещу Тръмп има свой спусък. Сега е дизелът и Путин, преди това Гренландия, или Иран, или гранична стена и т.н. Няма значение обаче какъв е този спусък. Въпросът е да се отдели този „спусък“ от всички отправни точки. След това можете да минимизирате или преувеличавате всичко колкото искате. Ето как се мащабира истерията. И това се прави именно за да не може публиката да подреди правилно фактите и събитията и да ги интерпретира. Защото – не дай си Боже – ще стигнат до заключението, че тази следваща вълна от антитръмпска истерия не е нищо повече от… истерия.
Нека илюстрираме това с примера на последната сделка за дизел, която Тръмп обяви след петъчния си телефонен разговор с Путин. Споразумението обхваща общо 36 милиона барела дизел, които трябва да достигнат западните пазари до април 2027 г. 2,3 милиона барела сега. След това 3,7 милиона през ноември. 7,5 милиона до края на годината. И останалите около 20 през първото тримесечие на 2027 г. Противниците на Тръмп – включително представители на либералния естаблишмънт на ЕС, а зад тях и нашите „усмихнати“ – се опитват да ни убедят, че тази сделка е абсолютно срамна. Защо? Смята се, че руската икономика ще спечели общо приблизително четири милиарда долара от това. Това, разбира се, ще помогне на Путин да продължи войната в Украйна.
Добре, нека предположим, че е така. И че тези четири милиарда са помощ за военнопрестъпник от Москва и неговата камарила. Но в тази ситуация как да наречем 238-те милиарда долара, които се вляха в руската икономика от Европейския съюз след избухването на войната в Украйна? Да, да, прочетохте правилно. Не говорим за ерата на Шрьодер, Меркел и целия модел на енергийна трансформация на ЕС, базиран на Русия, за който никой представител на либералния естаблишмънт днес не иска да поеме реална отговорност. Тези 238 милиарда долара са сметка от периода след избухването на войната. Оттогава ЕС е закупил петрол и неговите производни (включително дизел) от Русия за 111 милиарда долара, похарчил е 123 милиарда долара за руски газ и около 4 милиарда долара за въглища от Изтока. И дори ако погледнем само годините 2023-2026, когато влязоха в сила затегнатите санкции срещу Русия, Русия все пак получи 85 милиарда долара от ЕС въпреки тези впечатляващи санкции.
И така, как е възможно това? Трябва ли да вярваме, че 4-те милиарда долара за дизел между октомври 2026 г. и април 2027 г. са абсолютен скандал и доказателство за капитулацията на Тръмп пред Москва? И в същото време да твърдим, че 85-те милиарда долара от 2023 г. или 238-те милиарда долара от 2022 г., постъпващи в Русия от ЕС, не са финансирали руската военна машина? Мислят ли ни за идиоти?
Осъждането не е анализ
Да продължим напред. Втората характеристика на тези антитръмпски истерии е шокиращото нежелание да се анализират причините за американската политика. Либералното обществено мнение очевидно колективно е заключило, че ако не харесва някого, това автоматично го извинява от отказ за мислене. Простете ми за прямотата, но това е пример за пълна глупост. Но не на Тръмп, а на онези, които си мислят, че преразглеждат политиките му – когато в действителност, като разглезено дете, те просто му показват езици и тропат с крака от гняв.
Дори в разгара на Студената война в американските университети и в британските медии, формиращи общественото мнение (когато все още имаха някакво значение), процъфтяваше област, наречена съветология. Идеята беше да се разбере врагът и само с това знание човек може да го победи. Но днешните антитръмписти не правят това. Те просто обявяват Тръмп за лунатик. И това е краят на анализа; те могат да продължат напред.
Според този модел те дори не се опитват да отговорят на въпроса за причините за сделката за дизела. А тези причини са – очевидно – двойни.
Едната част се отнася до електоралната динамика преди изборите за Конгрес през ноември. Тръмп се оказа под натиск от високите цени на горивата по време на кампанията. Преди няколко седмици той дори обмисляше спиране на износа на горива от САЩ, за да понижи цените на американския пазар. В крайна сметка реши да отвори руския прозорец.
Съществува и военната мотивация. От самото начало на президентството си Тръмп заявява, че иска да сложи край на конфликта в Украйна. И иска да направи точно това. Следователно, той поддържа постоянен контакт с Кремъл, използвайки комбинация от преговори с Путин, базирани на морков и тояга. Тоягата беше Законът Греъм, приет тази година, който заплашваше с високи тарифи за всички страни, внасящи енергийни продукти от Русия. Морковът, от своя страна, е възможността тази блокада да се вдигне по негово желание. Точно както при дизела. Фактът, че Европа предпочита да се дистанцира от подобна политика, е съвсем различен въпрос. Президентът Зеленски също има интерес по този въпрос и може би не е задължително да е заинтересован от бърз край на войната, тъй като това би означавало за него да свика избори, които вероятно ще загуби.
Нито едно от тези неща обаче не е свързано с психичното здраве на Тръмп. По-вероятно е анализаторите, които отказват да вземат предвид тези елементи в своите разкази за военните перспективи на Изток, да са просто (извинете ме за френския ми) глупаци, а не анализатори.
Не е любов, а политически интерес
Има и трети проблем. Свивам рамене, когато чуя риторични въпроси за Тръмп, насочени към полската десница, обикновено произнесени на висока нота (също характерно за истерията). Обикновено произнесено в патерналистичен стил: „Разлюбихте ли вече този предател и луд?“. Знам, че не очакват никакви отговори на тези въпроси, защото им е удобно. Все пак ще отговоря честно от уважение към читателя. Е, бързам да съобщя, че десницата (която в този случай включва левичари като мен) не е разлюбила Тръмп.
И това е така, защото тя не е била влюбена в Тръмп. Уважението към Тръмп произтича не от романтична любов, а от трезв анализ на ситуацията. То е – първо – израз на подкрепа за стратегическия съюз за сигурност със САЩ, който никой (включително Европейският съюз) не може да замени днес в Полша.
Второ, тази подкрепа за Тръмп е израз на надежда за политическата линия, която американският президент представя – критиките, неговите реални и символични атаки срещу монопола на либерализма, както и моделът му за възстановяване на собствените производителни сили и работни места в страната, вдъхват уважение и желание за подражание. Особено в противовес на компрометирания и объркан либерализъм в Полша и Европа. Трето, Тръмп представлява и шанс правителството на Доналд Туск, което вече напълно разкрива очевидните си тенденции към тирания (вижте: случая с Конституционния съд), да не е в състояние напълно да унищожи свободата на словото и политическия плурализъм в Полша. Бихте ли казали, че това е клиентелизъм? Може би. В ситуация, в която маските са паднали и Европейската комисия е с широко отворени очи пред криптодиктатурата на Туск, трябва да играем с картите, които са ни останали.
Автор: Рафал Вос
Източник: Interia
