Вече почти пет години политическата класа и поддържащата я „коментарска“ армия ни плашат с война: Русия неизбежно ще ни нападне. Политиката на „възпиране“ в крайна сметка се срина.
Нека само ви напомня, че поне дванадесет години упорито ни се внушаваше, че „колективният Запад“, към който уж „принадлежим“, е толкова ужасяващ, че Русия никога няма да нападне страните от НАТО и техните протежета. Според тогавашния наратив Русия може да прави само това, което Западът „ѝ позволи“. На 24 февруари 2022 г. започна война („без разрешение“?), която бързо беше преименувана на „нашата война“. Нека иронично ви напомня, че заявената ѝ цел по това време беше… „пълна победа за Украйна“ и освобождението на нейната територия, включително Крим, от „руска окупация“. След това ни заливаха с окуражаващи новини за безкрайните победи на „воюващата Украйна“ и пораженията на Русия. Сега се оказва, че този „слон с глинени крака“, след близо пет години пълни поражения, е неминуемо да ни атакува. Това означава, горе-долу, че вероятно сме загубили и „нашата война“, чието значение ни беше обяснено като че Украйна с нашите пари пролива своята кръв, с което елиминира опасността от пряка агресия от Русия. Както виждате, нищо не се получи.
Може би е съвсем различно: заплашването ни с пряка атака от Русия е спазматичен опит да се „прикрият“ провалите във вътрешната политика (фискален колапс, стремглаво покачващи се цени на моторните горива и други енергийни източници, демографска катастрофа), а изборите бързо наближават. Цялата партия „Гражданска платформа“ (PO-PiS) е отговорна за тези провали, но в своята провоенна политика тя говори с един глас от години – с катастрофални последици (за нас и за себе си).
Единственото разумно рационално оправдание за всяка провокация от страна на Русия е да играе за унищожаването на НАТО, което има за цел да се дискредитира, като не изпълнява задълженията си към съюза. Но това е ненужно: вече се водят три войни (в Украйна, в Близкия изток, израелско-арабска и американско-иранска), които изискват не само огромни суми пари, но и… моторни горива, а за Запада (и за нас) те стават все по-оскъдни. Това е далеч по-важен проблем от успехите или пораженията на „воюващата Украйна“. Тяхното продължаване допълнително задълбочава горивната криза: може да разруши съществуващите съюзи.
Между другото, живеем в свят на абсурдна конкуренция, защото доскоро ни казваха, че Западът се е научил да живее без руски въглеводороди – това беше целта на „смазващите санкции“. Когато те станат оскъдни, също в резултат на загубената война с Иран, ние, обикновените хора, ще плащаме 10 злоти за литър дизелово гориво, или може би повече. Ние също вече плащаме твърде скъпо за нашите „успехи“ във войната ни и за провалите на нашия „стратегически съюзник“ в агресията му срещу Иран. Вече знаем, че президентът на САЩ забрани на Зеленски да атакува руски рафинерии, защото се нуждае от руско дизелово гориво. Това ли е предателството на Запада, за което писах в поредицата си преди няколко години? Знаем отговора, просто нямаме смелостта да го изразим на глас.
Ако, според обявения сценарий Русия ни нападне, ще се втурнат ли САЩ на помощ, заедно с португалците, гърците и испанците? Това е малко вероятно, защото както ни убеждават, Русия прави само това, което Западът ѝ каже. Тя е „парий“, с който никой не се съобразява. Но може да отреже доставките на гориво за танковете и самолетите на НАТО, които би трябвало да ни дойдат на помощ.
Няма да продължавам да ви измъчвам с безнадеждност. Не бих искал да съм на мястото на отговорните за това, че ни въвличат в каквато и да е война. Може би, за всеки случай, трябва да вземат раниците си и бързо да заминат за топлите страни?
Автор: Проф. Витолд Модзелевски
Източник: Myśl Polska
