Европейците трябва да свалят своята „управляваща класа“ Защо да се борим с Русия, когато чужденци нахлуват в Европа?
Автор: Дж. Б. Шурк | 23 септември 2026 г.
Военната треска отново се разпалва из цяла Европа. Това се е случвало няколко пъти през четирите години и половина, откакто Русия нахлу в Украйна – обикновено съвпадайки с важни национални избори (особено в Румъния, Молдова, Унгария, Полша и Германия), когато определени вътрешни политически партии биват демонизирани като „пропутински“ и „заплаха за сигурността“ на останалата част от Европа. Барабаните на войната бият силно и всеки път, когато се обсъждат увеличени военни бюджети в правителствата на скандинавските и балтийските държави, Финландия, Германия и Полша, както и в Европейската комисия. Приливите и отливите на политическите призиви за борба срещу Руската федерация следват плътно изборните и парламентарните календари на Европа.
Не е случайно, че германското правителство реши да обяви – пет дни преди изборите в Саксония-Анхалт на 6 септември – че Русия е отговорна за малък дрон, открит на летище „Лайпциг-Хале“ повече от месец по-рано. Въпреки че дронът е носил експлозивен заряд, устройството не е причинило никакви щети и е престояло незабелязано на летището в продължение на много часове на 4 август. Когато четири седмици по-късно Германия обвини Русия в извършването на тази „атака“, Берлин не представи никакви реални доказателства в подкрепа на заключенията си.
Въпреки това председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и национални лидери от цяла Европа незабавно изразиха солидарност с Германия и осъдиха „хибридната война“ на Русия на „територията на Европейския съюз“. За много наблюдатели обвинителният тон на Берлин изглеждаше целенасочено избран, за да отслаби инерцията на политическата партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), която германският канцлер Фридрих Мерц и европейският естаблишмънт оклеветиха, наричайки я „нацистка“ и „руска марионетка“. Ако това е била целта на Мерц – да предотврати изборно поражение за своите политически съюзници чрез фалшиви обвинения, че опонентите му са руски инструменти и шпиони – тя не постигна успех. Партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) постигна убедителна победа на изборите в Саксония-Анхалт на 6 септември, а подкрепата за тази политическа сила, отстояваща националния суверенитет, продължава да расте в цяла Германия.
Подобни скалъпени инциденти, свързани с „националната сигурност“, възникнаха и преди избори в Румъния, Полша, Унгария и Молдова. Партиите, подкрепящи Европейския съюз, обвиняваха Русия в намеса в изборите, икономически саботаж или дори в подготовка за непосредствено нападение, като същевременно представяха опозиционните партии като инструменти на Русия. В случая с Румъния съдилищата, близки до ЕС, анулираха президентските избори през 2024 г. въз основа на неоснователни твърдения за „руска намеса“.
Макар европейските политици по традиция да вадят на преден план „руската заплаха“ преди всеки избор, изглежда, че те засилват кампанията си за всяване на страх в очакване на междинните избори в Съединените щати. Президентът Тръмп не крие убеждението си, че войната между Русия и Украйна е глупав и ненужен конфликт, който никога не би се състоял, ако той беше на власт през 2022 г. В продължение на две години той се опитва да сложи край на този конфликт. С изключение на Словакия (и Унгария преди изборната загуба на бившия министър-председател Виктор Орбан), европейските правителства изглеждат решени да вървят към мащабна война с Русия в близко бъдеще.
Съвсем наскоро президентът Тръмп призова украинския президент с изтекъл мандат Володимир Зеленски да се въздържа от атаки срещу руски петролни рафинерии в опит да се стабилизират световните пазари. Въпреки че първоначално се съгласи, Зеленски направи точно обратното и обяви, че Украйна използва доставени от НАТО ракетни системи за поразяване на руски обекти – действие, което вероятно цели да провокира Русия да атакува пряко страни членки на НАТО. Тревожно звучат и думите на украинския „журналист“ и доверено лице на Зеленски – Дмитро Гордон, който наскоро заяви: „Буквално до броени дни ще се случи нещо, което ще ни вдъхне огромна надежда… Не мога да кажа какво е то – това е военна тайна. Но знам, че в идните дни… ще се случи нещо, което ще даде криле на нацията. Знам го.“
Обещанието на Гордон, че „нещо ще се случи“, изглежда е „публична тайна“ в цяла Европа. Служители на Европейската комисия призовават всички 450 милиона европейски граждани да се запасят с вода, храна и лекарства в подготовка за война. Германският министър на отбраната Борис Писториус заяви пред Бундестага, че войната наближава, а канцлерът Мерц успя да заобиколи досегашните законови ограничения и значително увеличи разходите за отбрана, като същевременно призна, че Германия „вече е в конфликт с Русия“. Германия, Дания, Норвегия, Швеция, Финландия, Естония, Латвия, Литва и Полша разширяват състава на въоръжените си сили и въвеждат по-мащабни програми за наборна военна служба. Съобщава се, че френският президент Еманюел Макрон е уведомил политическите лидери, че войната с Русия вече е факт, а британското правителство трескаво преразглежда военните си наръчници, организира учения за гражданска защита и се подготвя за мащабна военна мобилизация, включително мобилизирането на пенсионирани военни на възраст до шестдесет и пет години. През последната седмица десетте най-големи британски вестника публикуваха над двеста и петдесет статии относно вероятността от война с Русия.
Джейкъб Рийс-Мог, бивш министър и някогашен фаворит на Консервативната партия за поста министър-председател заявява, че британците трябва да се бият и да загиват за страната си: „През следващите няколко години може да се изправим пред война, а ако това се случи, ще имаме нужда от хора, които да се присъединят към въоръжените сили и да изпълнят дълга си. Може дори да се стигне до ситуация, в която хората трябва да загинат, за да спасят страната си, както са го правили по време на Първата и Втората световна война… Това е нещото, което гарантира оцеляването на една държава. Ако хората не са готови да изпълнят дълга си, страната ще бъде завладяна от друга държава.“
Рийс-Мог е надут аристократ с високомерен маниер на говорене. Докато беше в парламента, често му се подиграваха, наричайки го „почтения депутат от XVIII век“. Затова настояването му обикновените британци да жертват живота си в името на страната звучи така, сякаш той е напълно откъснат от реалността.
Според данните на Министерството на вътрешните работи, всяка минута на територията на Великобритания се предоставя статут на постоянно пребиваващ или гражданство на нелегален имигрант. Британските данъкоплатци плащат повече социални помощи на домакинства на мигранти, отколкото когато и да било преди. Изхождането по нужда на обществени места е толкова често срещано явление, че Обединеното кралство е принудено да поставя табели, предупреждаващи нарастващия брой имигранти от страни от Третия свят, че подобно поведение е недопустимо. Британското правителство раздава брошура от девет страници на нелегалните имигранти, в която се обяснява, че изнасилването на жени и деца е недопустимо деяние. Едно британско село вече гласува за отделяне от Обединеното кралство, след като правителството настоя да разположи в непосредствена близост до него лагер за мигранти, десет пъти по-голям от самото населено място. Бившият шеф на МИ-6 сър Ричард Диърлав наскоро предупреди обществеността, че манията на правителството по „климатичните промени“ и „зелената енергия“ е направила страната слаба и практически беззащитна пред нейните врагове. И вместо да се заеме с някоя от тези заплахи за националната сигурност, правителството използва оскъдните си ресурси, за да арестува близо 65 000 британци за „нарушения, свързани с изразяване на мнение“, през последните пет години.
Когато обикновените хора чуят Рийс-Мог да казва, че трябва да са готови да „изпълнят дълга си“ и да „умрат“, иначе Великобритания „ще бъде завзета от друга държава“, те поклащат глави в недоумение. Един коментатор попита: „Значи правителството на Обединеното кралство очаква младите ни хора да умрат, отблъсквайки руски десантни кораби, докато същевременно разстила червения килим за често опасни нашественици?“ Друг отбеляза: „Богаташ, който не би могъл да счупи и коричката на млечен ориз, ни казва да изпълним дълга си и да умрем, за да защитим статукво, което му осигурява хубаво вино, а на останалата част от страната – сметки, които не могат да си платят.“ А трети настоя: „Дайте му екипировка и го пратете в Донбас.“
Един онлайн коментатор посъветва: „Отидете и попитайте мигрантите, които докарахте тук. Да видим тогава колко са британци. Защото никой от нас няма да се бие заради вас.“ Един млад мъж пита: „За какво изобщо остава да се умира? За футбол? За дом, който не можеш да си позволиш? За работа, която няма да получиш? За училище, което ще научи децата ти да те мразят, задето изобщо си се бил?“ А друг коментатор заключи: „Държава без граници не е държава; никой не умира за страна, която не съществува.“
„Управляващата класа“ на Европа иска да пожертва гражданите в безсмислена война срещу Русия. Вместо това гражданите трябва да свалят своята „управляваща класа“.
Автор: Дж. Б. Шурк
Източник: American Thinker
