Миналата година в Швеция се роди бебе на име Емануел. Още преди първия му рожден ден родителите му бяха уведомени, че Емануел вече не може да остане в страната. Миграционните служби разпоредиха той да бъде изпратен сам в Иран – въпреки продължаващата там война.
Родителите на Емануел пребиваваха законно в страната. Те имаха шведски разрешителни за пребиваване, но законите, позволяващи им да останат, бяха затегнати след раждането на детето и семейството се оказа въвлечено в кафкиански лабиринт от бюрократични пречки, целящи да ограничат миграцията към Швеция.
Раиф е четиригодишно момче с аутизъм; той все още носи памперси и не може да говори. Тази пролет бе съобщено, че ще бъде депортиран сам. Случаят на Раиф привлече сериозно медийно внимание и в крайна сметка властите отмениха решението.
Но броят на абсурдните и безкомпромисни решения на миграционните служби продължава да расте. На 74-годишен британец с деменция бе наредено да напусне страната след 25-годишен престой. На друг британец, получаващ солидна пенсия от Световната банка, също бе съобщено, че не е добре дошъл да живее постоянно в Швеция, тъй като пенсионните доходи не се зачитат за заплата според новите прагове на доходите за мигранти.
Млади и стари, уязвими хора и заможни личности – всички те стават мишена на сурови и често агресивни имиграционни политики. А шведските лидери остават непреклонни. „Не можем да променяме закона заради всяка отделна човешка съдба“, заяви министър-председателят Улф Кристершон, коментирайки поредица от строги решения по имиграционни въпроси, засягащи деца.
В неделя, 13 септември, шведите гласуват на общи избори и според социологическите проучвания опозицията от център-ляво има лека преднина. Но дори и да се стигне до смяна на правителството, много идеи на крайната десница – смятани доскоро за немислими – вече са трайно навлезли в основния политически поток на Швеция.
Изминалите четири години се характеризират с поразително приемане на етнонационалистически възгледи, ксенофобска реторика и авторитарни политики, насочени все по-често към децата. А много от тези идеи бяха възприети и присвоени от опозиционните социалдемократи (център-ляво).
Изглежда, че дори депортирането на малки деца или тревожният нов завой в съдебната политика към изграждане на затвори за тийнейджъри на възраст едва 14 години не представляват непреодолима морална граница.
Историята на трансформацията, която днес тегне над Швеция, води началото си от 2022 г., когато консервативният блок спечели общите избори, макар и с минимална преднина. Споразумението „Тидьо“ (Tidö), сключено през декември същата година между трите консервативни партии (Умерените, Християндемократите и Либералите) и крайнодясната партия „Шведски демократи“, позволи съставянето на правителство на малцинството.
Това формално споразумение обаче наруши установения от традиционните партии „санитарен кордон“ срещу сътрудничеството с радикалната десница. То също така постави началото на опит за предефиниране на съвременна Швеция, бележейки дълбоки промени в политиките относно имиграцията, престъпността, климата и енергетиката, образованието и здравеопазването.
Консерваторите от статуквото защитаваха споразумението с аргумента, че то ще смекчи влиянието на „Шведските демократи“ – партия, чиято подкрепа растеше още от 2015 г. Вместо това, на практика то прехвърли лидерството в консервативния лагер към крайната десница, като не предостави министерски постове на „Шведските демократи“, но им даде огромна власт при формирането на политиките.
Като швед, живял две десетилетия в САЩ, дълго време не исках да призная, че родината ми се е променила. Отхвърлях тревожните случки като изолирани случаи или като временно отклонение от статуквото. Вярвах, че Швеция ще остане вярна на себе си, водена от прогресивните, егалитарни и хуманитарни идеали, които определяха страната и обществения ѝ живот – поне на пръв поглед – докато растях.
През последните четири години обаче „прозорецът на Оувъртън“ – обхватът на допустимия обществен дебат – се измести радикално надясно.
Появи се една нова Швеция – безмилостна и враждебна към мигрантите, включително към висококвалифицираните кадри в научноизследователски институти, университети, както и в технологични и медицински компании; тези хора остават шокирани, когато разбират, че вече не са желани в страната, в която са живели години, а понякога и десетилетия наред.
Едва 15% от шведите одобряват Доналд Тръмп. И все пак идеи, твърде близки до етнонационализма на Тръмп днес определят голяма част от съвременната шведска политика и поставят под въпрос демократичните ни устои. Шведският институт за правата на човека – независима държавна институция – твърди, че обликът на Швеция все повече се определя от нарастващото приемане на ксенофобски възгледи и престъпления от омраза, както и от наказателни политики, насочени срещу деца. В своя отчет за 2026 г. организацията изразява „сериозна загриженост“ относно ерозията на правата на човека в Швеция.
Правозащитната организация Civil Rights Defenders също твърди, че е настъпила промяна, при която правителството вече не говори за права, а за контрол. Министрите свързват миграцията с престъпността и все по-често представят гражданите – дори децата – като проблеми, рискове и разходи.
Ако този авторитарен завой може да бъде приет толкова бързо и масово в Швеция – страна, чиито демократични и хуманитарни основи доскоро бяха стабилни – това може да се случи навсякъде.
Поредица от скандали в заключителния етап на предизборната кампания се отразиха зле на крайната десница. Списание Expo, което следи крайнодесния екстремизъм в Швеция, съобщи, че един от най-влиятелните идеолози на партията „Шведски демократи“ – Густав Гелербрант – живее с партньор (който също работи за партията) и се твърди, че има тесни връзки с руски операции за оказване на влияние.
Гелербрант е един от архитектите на споразумението „Тидьо“ (Tidö) и работи в координационния офис на „Шведски демократи“ към правителството. След тези разкрития той е пуснат в платен отпуск, но Петер Хултквист – бивш министър на отбраната от Социалдемократическата партия – определи случая като „криза на сигурността“ за Швеция, която „засяга пряко самия кабинет на министър-председателя“.
Самият Гелербрант не показа никакво разкаяние и заклейми случващото се като медиен „лов на вещици“ – стратегия в стил Тръмп, която се превърна в стандартна реакция всеки път, когато шведската крайна десница се окаже в центъра на скандал.
Ако дясната коалиция загуби изборите, тя е готова да посочи и изкупителна жертва: мюсюлманските избиратели. През последните месеци влиятелни десни коментатори започнаха да внушават, че левицата мобилизира мюсюлманите, за да ги отстрани от власт. Наскоро автор във вестник Svenska Dagbladet определи съобщеното увеличение на предсрочното гласуване в предградия с преобладаващо имигрантско население като „стадо добитък“, подкарвано от левите партии.
Само за няколко години консерваторите се дистанцираха от последните си двама министър-председатели – Фредрик Райнфелд и Карл Билд, – които отстояваха по-приобщаващ либерализъм в рамките на десния център. В правителствения „културен канон“ – първоначално странна националистическа инициатива, лансирана от крайната десница – авторите се подиграват на Рейнфелд заради проимигрантските му възгледи и приписват повечето от съвременните проблеми на Швеция на неговия „интернационалистки“ дневен ред.
Културният канон – списък с произведения и идеи, които уж определят шведската идентичност – изключва всичко, създадено в мултикултурната Швеция, възникнала след 1975 г. Това означава, че в него присъстват Ингмар Бергман, IKEA, Пипи Дългото чорапче и изтребителят „Виген“, но липсва каквото и да било от моето поколение – най-разнообразното в историята на страната.
Консерваторите възприеха най-токсичните похвати от американските „културни войни“ чрез популистки изяви с такъв интензитет, че те се превърнаха в част от мисленето на десницата и бяха нормализирани от медиите. Днес, когато консервативен политик в Лидингьо – най-богатото предградие на Стокхолм – призове за забрана на „странни перуански рибни яхнии“ в училищните столове, това едва попада в новините.
Това залитане към десния популизъм доведе и до отстъпление от амбициозната климатична политика на Швеция, както и до цялостно отдалечаване от научния консенсус. Климатологът Йохан Рокстрьом ми сподели миналата година, че е бил канен от всяко шведско правителство през последните десетилетия – било то ляво или дясно – да представи изследванията си за планетарните граници, но настоящото правителство е изключение: те не са потърсили контакт с него нито веднъж.
Правителството все по-често пренебрегва консултативните органи, чиято роля е да дават становища по законодателни актове или предложения. Това е най-очевидно по отношение на авторитарните политики за борба с престъпността. Многократно са приемани нови законопроекти въпреки предупрежденията на експерти, криминолози и социолози, които се обявяват против налагането на все по-сурови наказания на деца.
Това, на което сме свидетели, е фундаментално предизвикателство пред шведската традиция на прагматизъм.
Малката, но устойчива преднина на опозицията в социологическите проучвания може да подсказва, че нагласите се променят и че в основата на избора на шведските гласоподаватели все още стоят хуманитарни идеали. Наскоро милиардерът Роджър Акелиус, който в миналото е гласувал за консерваторите заяви, че на тези избори няма да подкрепи дясната коалиция. „Швеция не може да гради бъдещето си върху изолация и затвори“, каза той.
Опозицията обаче среща трудности при формулирането на ясна идеологическа алтернатива, като предпочита изключително предпазлива кампания – подобна на тези на датските социалдемократи или на британските лейбъристи по времето на Киър Стармър. Липсата на какъвто и да е риск сама по себе си крие сериозен риск. Разчитането единствено на центристки позиции, внимателно тествани чрез социологически проучвания, не се оказа печеливша стратегия за европейските прогресивни сили в момент, когато политическият пейзаж се измества към идеи срещу статуквото и гняв към досегашното положение. Оспорваните резултати в проучванията подсказват, че милиони шведи все още виждат бъдещето в затворите и изолацията.
Преди осем години консервативният министър-председател Улф Кристершон обеща на оцелял от Холокоста, че никога няма да състави правителство с крайната десница. „Моите ценности не съвпадат с тези на „Шведски демократи“, заяви той в интервю. „Няма да си сътруднича, да водя диалог, да работя заедно или да съставям коалиционно правителство с „Шведски демократи“.
Сега Кристершон обещава министерски постове на крайната десница.
Партията „Шведски демократи“ не се е променила през тези години. Но Швеция със сигурност се е променила.
Автор: Мартин Гелин
Източник: The Guardian
