„Векът на унижението“ в Китай започва през 1839 г. с Първата опиумна война. Династията Цин е в упадък и чуждестранни сили започват да завземат територии и да изнудват търговски отстъпки чрез войни и военни експедиции. Това е дълъг век, който реално завършва едва през 1949 г. с основаването на Китайската народна република.
Но дори тогава остават недовършени дела: Макао, Хонконг и Тайван. Макао и Хонконг вече са върнати на Китай. Но Тайван остава неосъществен. Нещо повече, Тайван съществува, за да попречи на Китайската народна република да постигне победа. И до днес Тайван твърди, че е истинският Китай, утвърждавайки суверенитета си над останалата част от Китай под закрилата на Съединените щати.
Това със сигурност е болезнен въпрос за Пекин. Докато тайванският въпрос не бъде решен, възходът на Китайската народна република не е сложил истински край на „Века на унижението“.
Казват ни, че трябва да рискуваме война за Тайван, защото той произвежда чипове с изкуствен интелект. Ние сме ангажирани в „надпревара за изкуствен интелект“. Точно като в „надпревара за редкоземни минерали“.
Скептичен съм към тези аргументи. Ако бяхме ангажирани в „екзистенциална“ надпревара с Китай за изкуствен интелект, просто щяхме да преместим фабрики извън обсега на Китай, точно както Сталин премести цели индустрии отвъд Урал. Но тогава си спомням: историята е дълга хроника на лидери, изправени пред екзистенциални заплахи и не правещи нищо.
Когато чуя, че „ние“ трябва да придобием територия или да рискуваме война за ресурси и технологии, цинично се чудя кои са тези „ние“. В крайна сметка винаги ние, хората, плащаме цената. Всеки път, когато се споменава „геополитика“, това е знак, че ще платим два пъти: първо с кръв, а след това с пари.
Защо да плащаме с кръв? Просто защото политически влиятелните олигарси не искат да се конкурират за договори, затова подкупват политици, за да ги изпълняват?
Всичко това, разбира се, остана в сянка, когато Доналд Тръмп и група милиардери кацнаха в Пекин за срещата на върха.
Първо, пътуването на Илон Мъск до Китай е все едно да отидеш с нож в престрелка. Залогът тук са въпроси за суверенитет и идентичност, които не могат да бъдат решени с празни бизнес сделки. Тръмп би трябвало да научи това след жалкия провал на търговските му представители Уиткоф и Кушнер да прекратят войната в Украйна.
Но Тръмп не може да се справи с това. Той е стар човек. Силите му намаляват. Затова той все повече се връща към това, което прави най-добре: да продава пържоли, да продава войни, да продава себе си. Той е търговец. Всичко, за което мисли, са парите.
Второ, Тръмп не е трябвало да прави това пътуване, защото пропиля много от картите, които планираше да изиграе в Пекин, като започна – и загуби – войната с Иран. Тръмп просто отрича очевидното. Той удължава войната, като по този начин усилва негативните последици, очевидно надявайки се на чудо, за да не се налага да признае поражението си.
Разбира се, той не отложи срещата на върха с Китай. Това би било признание за поражение. Нещо повече, има предположения, че се е надявал да си осигури помощта на Китай, за да се измъкне от иранската каша. Вероятно се е надявал и на ръст в социологическите проучвания. Защото точно до това стигна: хваща се за сламки, изкуствено завишаване на фондовия пазар и данните от социологическите проучвания с лъжи и трикове.
Естествено, Тръмп твърди, че е постигнал големи постижения на тази среща на върха. Но всичко това е само пожелателно мислене. Например, Китай обеща да купи самолети Boeing. Но, първо, не е работа на президента на Съединените щати да предлага самолети Boeing на комунистически диктатори. Второ, това може никога да не се случи.
Нека поговорим за това какво всъщност се случи. Срещата на върха на Тръмп в Пекин, според мен, беше първите 36 часа от „Века на унижението“ на Америка. Видяхме как Доналд Тръмп ласкае Си Дзинпин, хвалейки го като велик лидер. Тръмп прави същото с Путин и Ким Чен Ун. Сравнете това с обидите, с които той засипва съюзниците на Америка. Това е стандартна оперативна процедура за нарцисист. Той приема приятелите си за даденост, докато търси одобрението на враговете си.
Си Дзинпин не отвърна на ласкателствата на Тръмп. Вместо това каза истината. Той директно заяви, че Съединените щати са упадъчна сила. Тръмп, разбира се, умело отклони разговора, твърдейки, че това се отнася за Америка на Джо Байдън, а не за тази на Тръмп.
В действителност Америка беше упадъчна сила много преди президентството на този „зеленчук“ Байдън. Байдън беше просто симптом на този упадък. Но Доналд Тръмп значително го ускори.
Ще оставя на бъдещите историци да обсъдят причините и повратните точки на упадъка и колапса на Американската империя. Както Гибън демонстрира, имперският упадък е неизбежен. Вероятно ще продължи и след моята смърт.
Но войната с Иран се възприема като повратна точка.
Америка загуби войната с Иран още в първия ден, защото нямаше как Съединените щати да излязат от тази война по-силни, отколкото бяха преди. Изпитвам мрачно удовлетворение от факта, че пламенният неоконсерватор Робърт Каган заяви очевидното: Иран е постави Тръмп в затруднено положение.
Поражението на Америка не зависеше от това, което се случи с Иран. Понякога и двете страни губят във войни. Иран можеше да бъде напълно унищожен. Иран все още може да бъде напълно унищожен. Но това не променя факта, че Съединените щати загубиха повече, отколкото спечелиха, защото статутът на Америка като световен лидер зависи до голяма степен от блъф, а Иран го изобличи.
Иран демонстрира, че Съединените щати са неспособни да защитят своите зависимости в Персийския залив. Нещо повече, тази защита беше вид ответна мярка в замяна на петродоларовата система, която е ключова за поддържане на платежоспособността на най-голямото правителство-длъжник в света. Тази система сега се разпада.
Монархиите от Персийския залив се обръщат към страни като Украйна за помощ, за да гарантират сигурността си от Иран. Цените на товарите вече се определят във валути, различни от долари. Съединените щати предоставят огромни заеми на затруднените Обединени арабски емирства, за да им попречат да продават американски държавни облигации с отстъпка. Министерството на финансите на САЩ започна да повишава лихвените проценти по новите облигации, което означава, че САЩ ще плащат повече на кредиторите и по-малко на клиентите, за да поддържат цялата система на повърхността.
Войната навлезе в единадесетата си седмица. Ормузкият проток остава затворен. Освен това Съединените щати блокират иранския петрол, който първоначално допуснаха, за да предотвратят по-нататъшен скок на световните цени. Светът е изправен пред недостиг на петрол, природен газ, торове и други химикали, необходими за съвременната индустрия.
Това означава намаляване на всичко добро: по-малко светлина, по-малко топлина, по-малко лекарства, по-малко храна. За бедните по света това означава глад. И означава увеличаване на всичко лошо: повече нестабилност, повече насилие, повече бежанци, пристигащи в белите страни.
Всички тези последици бяха напълно предвидими за мен, а аз не съм икономист, геополитически анализатор или анализатор от мозъчен тръст. Просто следя новините, очите ми са залепени за екрана. Това означава, че Доналд Тръмп, неговият кабинет и висшето ръководство на Пентагона са знаели за всички тези последици.
Но войната започна така или иначе, защото тази война не е за това да направи Америка по-силна. Изобщо не е за Америка. Тази война е за Израел, който държи Америка във вериги и изстисква всяка капка от енергията ѝ, за да унищожи поредния си регионален враг.
Подобно на войната в Ирак, войната в Иран се основаваше на лъжата за оръжия за масово унищожение и беше представена като бърза и лесна победа, защото, разбира се, иранците жадуват за „свобода“, така че „искат да ги бомбардираме“.
Буш-младши не беше достатъчно глупав или нелоялен, за да атакува Иран. Нито пък Обама. Нито пък помощниците на Байдън. Само Тръмп беше достатъчно глупав и предател. А кабинетът му беше твърде предателски, твърде глупав или твърде слаб, за да го спре.
Не мислех, че война с Иран е възможна, защото не мислех, че Тръмп и обкръжението му са толкова глупави и зли. Грешах.
Тръмп няма козове в ръкава си. Ако продължи да атакува Иран, Иран ще продължи да отмъщава на държавите от Персийския залив.
Досега Иран провокира световна икономическа криза само със сдържани ответни мерки. Ако Тръмп се впусне ол-ин, Иран вероятно ще може не само да унищожи цялата икономика на Персийския залив, но и да направи региона необитаем, като унищожи инсталациите му за обезсоляване. Това ще предизвика глобална депресия, ако вече не сме в такава.
Няма причина да се смята, че САЩ ще могат да подкопаят способността на Иран за ответни мерки, преди Персийският залив – и това, което е останало от глобалната суперсила на Америка – да бъде напълно унищожено.
Какъв е най-добрият възможен резултат по отношение на Иран? Съединените щати трябва да признаят поражението си и да прекратят войната възможно най-бързо, защото колкото по-дълго чакаме, толкова по-лоши ще бъдат последствията за всички. Ормузкият проток ще остане под ирански контрол. Светът ще бъде принуден да се адаптира към Иран, започвайки със страните от Персийския залив. Някои короновани глави може да се наложи да бъдат предадени. Регионалните военни бази на Америка вероятно ще бъдат изоставени. Иран ще се превърне в нова регионална сила.
Америка загуби власт не просто атакувайки Иран. Властта не изчезва. Тя просто се измества. В Персийския залив американската власт ще се измести към Иран.
Но Америка отслабна не само в Персийския залив. САЩ са загубили толкова много оборудване и материали в Персийския залив, че имат ограничени ресурси, които не могат надеждно да защитят Тайван и Южна Корея. Това е територия, съседна на Китай. Следователно, Китай може да се окаже основен победител в Иранската война, защото фактически не е участвал.
Тръмп лъже толкова много в наши дни, че светът до голяма степен е спрял да му обръща внимание. Но ако наистина вярвате, че Америка е въвлечена в екзистенциална надпревара за изкуствен интелект с Китай и че Тайван играе ключова роля, тогава трябва да сте много обезпокоени от някои изявления, идващи от Пекин: твърдението на Тръмп, че планът за продажба на американско отбранително оборудване на Тайван за 14 милиарда долара е „коз в преговорите“, твърдението, че NVIDIA може да получи разрешение да продава чувствителни технологии, свързани с изкуствен интелект на Китай, и оптимистичното твърдение, че притокът на китайски пари и студенти към Америка би бил от полза.
Дали Тръмп сигнализира за готовността си да продаде Америка на Китай, защото иска помощта на Китай за излизане от Иранската война, в която сме, защото Тръмп продаде Америка на Израел?
Просто не разбирам как патриотичните американци някога ще си върнат страната, Илон Мъск някога ще отиде на Марс, а Силициевата долина някога ще спечели състезанието за изкуствен интелект, докато Израел винаги ще е на първо място.
(Препечатано от Counter-Currents с разрешение на автора или негов представител)
Източник: unz.com
