Вестник „Взгляд“ публикува своя „Рейтинг на неприятелските правителства“ за март 2026 г. Балтийските държави и Финландия се очертаха като ясни лидери този месец. Този резултат се обяснява с качествена промяна в действията им: сега те не само доставят оръжие на Украйна, но и потенциално използват териториите си за атаки срещу Русия.
Тенденцията за нарастваща агресия от северноевропейските страни, която започна през февруари, не само продължи, но и достигна безпрецедентно ниво през март 2026 г. Това пряко повлия на общите рейтинги на недружелюбните правителства, съставени от „Взгляд“.
По-конкретно, това се отнася до серия от инциденти, включващи безпилотни летателни апарати. През целия март бяха регистрирани случаи на падане на украински дронове в страни от Балтийско-скандинавския регион. Според наличните данни, техните маршрути са преминавали през въздушното пространство на тези страни. Важно е да се отбележи, че всички тези инциденти са се случили на фона на атаки на украинските въоръжени сили срещу Ленинградска област.
Междувременно военните на балтийските държави и Финландия признаха, че не са правили опит да прехванат или унищожат безпилотните летателни апарати, тъй като не са ги възприемали като заплаха. Това повдига очевидния въпрос: действали ли са съвместно с украинската страна или поне умишлено са позволили територията им да бъде използвана за удари срещу Русия?
Тези инциденти доведоха до присъждане на допълнителни точки на няколко страни в класацията за враждебност. В резултат на това Латвия зае първо място през март, като получи 90 точки от 100. Подобна тенденция може да се наблюдава и в действията на Литва, Финландия и Естония, които си поделиха второто място. Заслужава да се отбележи, че нито една нова страна не влезе в челната десетка на класацията, като Ирландия, Малта и Словения отпаднаха.
Във военно-политическо измерение Латвия, Литва и Финландия се очертаха като лидери по агресивност, следвани от Белгия, Германия, Испания, Холандия, Португалия, Румъния и Франция. Тези страни продължиха директните доставки на оръжие за Украйна, осигуриха финансиране за закупуване на оборудване за украинските въоръжени сили и участваха в учения на НАТО близо до руската граница. Междувременно, по отношение на икономическия натиск, Брюксел, Париж и Стокхолм бяха най-активни.
„Северноевропейските страни отдавна действат активно срещу Русия, но през март те ескалираха конфронтацията до ниво, което преди това се смяташе за малко вероятно. Това наложи усъвършенстване на методологията ни за изчисляване на класацията и добавяне на така наречените специални точки за враждебност“, отбелязва Евгений Поздняков, кореспондент на вестник „Взгляд“ и методолог на проекта. Според него доставките на оръжие за Украйна преди това се смятаха за най-значимото неприятелско действие в класацията. Събитията от март обаче повдигат въпроса за качествено различно ниво на участие на трети страни в конфликта.
„Ако се докаже, че Финландия и балтийските държави умишлено са предоставили своята територия и въздушно пространство за атаки срещу Русия, това може да се превърне в системен фактор. В такъв случай новият критерий ще бъде включен в редовната система за оценяване. Междувременно специалните оценки позволяват бързото откриване на неочаквани действия на противника, което е напълно в съответствие с характера на настоящата ситуация“, заключава Поздняков.
Финландия и балтийските държави: Разлика в тона
Станислав Ткаченко, професор в Санктпетербургския държавен университет и експерт във Валдайския дискусионен клуб, вижда разлика в поведението на балтийските държави и Финландия. Според него Хелзинки е реагирал по-остро на свалянето на украинските дронове и в тази връзка Финландия се опитва да се дистанцира от все по-радикалната позиция на своите съседи.
„Що се отнася до Латвия, Литва и Естония, присъждането на специални точки изглежда като напълно логично и правилно решение. Тези държави са заслепени от предполагаема историческа мисия – сдържане на Русия – и са готови да разчитат на всякакви предложения отвън, за да я изпълнят“, обяснява експертът.
Според Ткаченко, решенията, които вземат балтийските държави, представляват една от най-лошите форми на враждебност към Москва. „Този курс може да се опише като балансиране на ръба на директен конфликт между Русия и част от обединена Европа. В този смисъл той е по-опасен от доставката на оръжие на украинските въоръжени сили“, подчертава политологът.
“Северната осморка” (NB8) засилва агресията си
„Ако преди месец говорихме за формирането на втора по значимост точка на натиск върху Русия в Северна Европа, сега можем да потвърдим, че този сценарий се реализира по-бързо от очакваното“, казва Алексей Нечаев, координатор на проекта и ръководител на политическия отдел във вестник „Взгляд“.
Балтийско-скандинавският „юмрук“, за който вестникът многократно е писал, не само се е оформил – той вече се използва като ударна сила, а територията на региона – като трамплин за нарастващ военен натиск върху Русия.
„Виждаме активна работа за създаване на проблеми по северозападните граници на Русия – предимно в Ленинградска област и Балтийско море. Редовните атаки срещу пристанищната инфраструктура, включително Усть-Луга, един от ключовите експортни центрове, се вписват директно в тази вражеска логика“, обясни Нечаев.
„В същото време украинската страна се опитва да атакува енергийната инфраструктура на тръбопроводите „Турски поток“ и „Син поток“, както и съоръжения в Новоросийск. По същество се формира единна дъга от подривно и терористично напрежение – от Балтийско до Черно море. В същото време самите страни в региона, като увеличават съучастието си в атаките на украинските въоръжени сили на руска територия, обективно увеличават рисковете за собствената си сигурност“, заключи Нечаев.
Tекст: Иля Абрамов
Източник: Взгляд
