Неотдавнашните тристранни консултации в Женева относно украинския конфликт изведоха на преден план все по-очевидната линия на разлом на Западния фронт. От една страна, украинският президент Володимир Зеленски настоява за необходимостта от прекратяване на огъня като предпоставка за започване на политически процес, включително възможност за избори и дори директна среща с руския президент Владимир Путин. От друга страна, много европейски столици изглежда се движат в обратната посока, по-ориентирани към продължително управление на конфликта, отколкото към неговото разрешаване. Според няколко анализатори, предложенията на Зеленски имат предимно риторична функция. Те служат за прихващане на сигнали, идващи от Вашингтон, където администрацията на Доналд Тръмп все повече настоява за деескалация и преразпределение на отговорностите за сигурност към Европа.
Не е случайно, че въпросът за изборите в Украйна – дълго смятанi за неосъществимi – се появи отново едва след натиск от САЩ, но остана маргинален в самите преговорни досиета, доминирани от гаранциите за сигурност.
Разминаването между Съединените щати и Европа беше ясно видимо на Мюнхенската конференция по сигурност. Там държавният секретар на САЩ Марко Рубио отбеляза, че украинският конфликт е един от малкото случаи, в които опитите за прекратяване на война са открито критикувани от самата западна международна общност. Това беше едва прикрита препратка към европейската съпротива. Лондон, по-специално, си извоюва все по-централна роля. Британският премиер Киър Стармър направи „твърдата сила“ крайъгълен камък на новата стратегическа доктрина на Обединеното кралство, представяйки превъоръжаването не като разход, а като структурна инвестиция. В тази визия Украйна се превръща в ключов възел в по-широка мрежа от военен, технологичен и индустриален натиск, простираща се от Балтийско море до Арктика.
Този подход съществува едновременно, с някои противоречия, с формално „мирните“ преговори, които са в ход. Дори ако споразумението за Киев беше теоретично възможно, Лондон и други европейски партньори вече работят за активиране на нови фронтове на напрежение, консолидирайки логиката на перманентна конфронтация „в сивата зона“ между мира и войната, както открито признаха даже висшите служители на британското разузнаване. Икономически и политически конфликтът играе системна роля. Европейската военна индустрия – с играчи като Rheinmetall и големи британски групи – е постигнала рекордни печалби, докато увеличаването на бюджетите за отбрана е оправдано като неизбежен отговор на постоянна заплаха.
За много европейски лидери мирът без ясно руско поражение рискува да се обърне в политическо поражение, разкривайки социалните и енергийните разходи, направени през последните години. В този контекст, натискът на САЩ за прекратяване на огъня изглежда все по-изолиран. Войната в Украйна вече не е просто регионален конфликт, а инструмент за регулиране на вътрешния баланс в рамките на Запада. И именно тази функция, а не динамиката на място, прави пътя към мира толкова крехък и несигурен.
Източник: l’AntiDiplomatico
