Американските преговарящи преговарят по отделни пътища с Украйна и Русия с надеждата, че тези два пътя в крайна сметка ще се сближат. Въпреки неотдавнашното изявление на президента Доналд Тръмп, че двете страни са „може би много близо“ до сделка, и оценката на украинския президент Володимир Зеленски, че планът е „на 90 процента готов“, двете страни сякаш не се приближават една към друга.
В преговорите украинската и европейската страна може би се надяват да подчертаят, че именно Русия казва „не“. И има много неща в – и не в – последната им позиция, на които Русия ще каже „не“. Но, парадоскално, Европа изглежда се е вкарала в ъгъл, от който не е нужно Русия да е тази, която ще каже „не“, защото Европа ще го направи.
Последният кръг от преговори в Париж доведе до изявление и набор от обещания, съдържащи поне три точки, с които Европа трудно ще се съгласи, освен ако не бъде принудена от Съединените щати да го направи.
Първото е привидно неопределен ангажимент за издържане на украинските въоръжени сили. В преговорите Украйна и нейните европейски партньори отхвърлиха вече огромния лимит от 600 000 души персонал в украинските въоръжени сили и поискаха по-висок таван от 800 000. Първият брой би оставил Украйна с най-голямата армия в Европа извън Русия. Вторият брой е саморазрушителен. Следвоенна Украйна няма да е в състояние нито да събере, нито да финансира толкова голяма армия. Дори с принудителна военна служба, Украйна се бори да поддържа този брой по време на война. И дори да можеше да го намери, щеше да се затрудни да го издържа. Най-голямата армия на континента би била много скъпа за поддръжка.
Европа не може да реши проблема с човешката сила. Но последните изявления намекват за решение на икономическия проблем. Изглежда има изискване Европа да плаща за украинската армия. В изявлението на Европейската комисия, излязло от срещата на 6 януари в Париж, се потвърждава „продължаващо сътрудничество с Украйна по отношение на националния ѝ бюджет за финансиране на въоръжените сили“.
Но непопулярните европейски правителства с отчаяно затруднени икономики, които вече са похарчили 350 милиарда долара за Украйна, ще бъдат силно притиснати да изпълнят това обещание. Въпреки че европейските лидери вече предложиха безкрайно и огромно финансиране, те няма да могат да изпълнят ангажимента си и, освен ако не бъдат принудени, настоящите или бъдещите правителства ще кажат „не“ и ще пропуснат обещанието.
Вторият елемент се предлага като компенсация за затварянето на вратата на НАТО пред Украйна. Изгорена от обещанията на НАТО за необратими пътища, Украйна отхвърля смътните обещания за далечно членство в Европейския съюз. Зеленски заяви, че иска не само „твърда и конкретна гаранция“, но и „точна дата за влизането на Украйна в блока“.
Съвместното европейско изявление за Украйна, публикувано на 15 декември, съдържа ангажимент за „силна подкрепа за присъединяването на Украйна към Европейския съюз“. Ревизираният 20-точков мирен план на Украйна определя график с цели за 2027 или 2028 г.
Но ЕС се затруднява да постигне консенсус дори за членството на Украйна, камо ли за незабавно членство. Както признава New York Times, „остава несигурно дали ЕС би се съгласил да определи такава дата, предвид сложността на преговорите за членство“.
Все по-голям брой европейски държави имат резерви относно членството на Украйна. Унгарският премиер Виктор Орбан обеща да „направи всичко“, за да предотврати присъединяването на Украйна към ЕС. Но бившият посланик на Украйна в ЕС, Олга Стефанишина разкри, че има повече от една държава, която има опасения относно присъединяването на Украйна към ЕС. Президентът на Полша Карол Навроцки водеше кампания срещу присъединяването на Украйна към ЕС.
Някои опасения са прагматични. Моли О’Нийл, нерезидентен сътрудник в Института Куинси коментира пред The American Conservative, че основна пречка „са финансовите/бюджетните последици от структурната помощ на ЕС и подкрепата за селскостопанския сектор“. Огромният селскостопански сектор на Украйна представлява заплаха за други страни. „Ако Украйна се присъедини, Полша, която е голям бенефициент от бюджета на ЕС, ще се превърне в нетен вносител в бюджета на ЕС“, каза О’Нийл. „Това, меко казано, няма да е популярно в Полша.“
Има и други опасения, основани на ценности. За да се класира за членство в ЕС, цялото законодателство на дадена страна трябва да е в съответствие със стандартите на ЕС. Украйна се бори с корупцията, а има и проблеми с демокрацията и човешките права в културната, езиковата и религиозната защита на своите етнически малцинства.
Европейските лидери споменаха по-реалистични цели за 2030 или 2035 г. Европа може също да каже „не“ на почти незабавното, безусловно присъединяване към ЕС.
Третият елемент е ангажимент на европейските войски да поддържат мира без американски предпазен механизъм. Последният резултат от преговорите ангажира Европа да разположи войски в Украйна. Декларацията на Коалицията на доброволците относно надеждни гаранции за сигурност за солиден и траен мир в Украйна обещава многонационални сили с „обвързващи ангажименти за подкрепа на Украйна в случай на бъдеща въоръжена атака от страна на Русия“.
Този ангажимент е решаващ. Русия започна война, за да държи Украйна извън НАТО и НАТО извън Украйна. Тя многократно е заявявала ясно, че ще каже „не“ на държавите-членки на НАТО, които разполагат войски в Украйна. Но може да не се наложи, защото самата Европа може да каже „не“.
Европа отдавна заявява, че не може да разположи войски в Украйна без военна подкрепа от САЩ. Но декларацията не поема такъв ангажимент. И е много неясна дори по отношение на ангажимента на Европа.
Всички ангажименти на САЩ в декларацията за сигурност са изразени на езика на възможностите. „Предлага се“ лидерството на САЩ в механизма за наблюдение и проверка на прекратяването на огъня.
Мерките за успокояване на многонационалните сили ще бъдат водени от Европа с „предложената подкрепа на САЩ“.
И накрая, „обвързващите ангажименти за подкрепа на Украйна… могат да включват използването на военни способности“ и все пак „Въоръжените сили на Украйна [ще] останат първата линия на защита и възпиране“.
Няма ангажимент Европа да се бори за Украйна. Само Великобритания и Франция официално са се ангажирали да изпратят войски. И този ангажимент изглежда наброява едва 7500–15 000 войници. Европа няма повече войски за изпращане. Обединеното кралство „постоянно намалява размера на ангажимента си за войски от въоръжените сили за споразумението, защото почти нямат излишни“, според анализатора по сигурността Стивън Брайън. Френският президент Еманюел Макрон казва само, че „няколко хиляди“ френски войници могат да бъдат изпратени в Украйна като „сила за успокоение“ и че „това не са сили, които ще участват в бойни действия“.
Анатол Ливен, директор на програмата Евразия в Института Куинси, коментира, че ангажиментите за сигурност, поети в Париж, са „много двусмислени“. Той каза, че изглежда, че Европа „не може да се справи и отчаяно се опитва да намери начин да се откаже от ангажиментите си, без да изглежда, че го прави“.
Що се отнася до ангажиментите, има дори съобщения, че в крайна сметка САЩ дори не са подписали декларацията, а само Обединеното кралство и Франция са го направили.
В последния украинско-европейски мирен план има много неща, на които Русия би казала „не“. Но може да не се наложи, тъй като Европа може първа да каже „не“.
Автор: Тед Снайдер
Източник: The American Conservative
