Беше като влакче на ужасите, но президентът Доналд Тръмп обеща да сложи край на войната в Украйна и прекара 2025 г. в това да остави своя отпечатък върху процеса и да разтърси нещата далеч отвъд предшественика си Джо Байдън. Ето Топ 10.
Сълзи в Мюнхен
Не ни се наложи да чакаме дълго, след като президентът Тръмп встъпи в длъжност, за един от най-странните моменти на 2025 г. При закриването на Мюнхенската конференция по сигурност на 16 февруари, напускащият председател Кристоф Хойсген се разплака. Оспорвайки речта на вицепрезидента Дж. Д. Ванс два дни по-рано, той се оплака: „трябва да се страхуваме, че нашата обща ценностна база вече не е толкова обща.“
Ванс дори не беше споменал Украйна, беше произнесъл похвали на град Мюнхен и отправи искрени молитви след терористичната атака на 13 февруари. Какво беше неговото престъпление? Насърчаването на каузата за демокрация и свобода на словото в Европа, която според него е подложена на атака, е тема, изследвана в новата Стратегия за национална сигурност на САЩ. Според мен тази чувствителност характеризира крехкостта на Европа повече, отколкото усилията на нейните лидери да поддържат войната в Украйна.
Случаят в Овалния кабинет
Украинският президент Володимир Зеленски не беше приемал критики за неформалния си външен вид, докато репортер не го попита защо не носи костюм в Овалния кабинет на 28 февруари. Разговорът се ускори оттам надолу от президента Тръмп.
Това беше ключов момент за това как се разви тази година. Зеленски преди това беше недосегаем, определяйки политическите решения във Вашингтон и в цяла Европа за постоянно нарастваща военна и финансова подкрепа за обсадената си страна. Цитирайки речта на вицепрезидента Ванс в Мюнхен, това беше моментът, в който президентът Тръмп ясно заяви, че има „нов шериф в града“.
Стармър стартира коалицията на (не много) желаещите
Няколко дни по-късно в Лондон британският премиер Киър Стармър беше домакин на Зеленски и други европейски лидери, за да представи „коалицията на желаещите“. Стармър се опитваше да постигне невъзможното: да се препозиционира като посредник между САЩ и Европа, след като неговата политическа партия е критикувала президента Тръмп, и да запази непроменена европейска позиция по отношение на войната в Украйна.
Той се провали. Готовността на Стармър да подкрепи мирно споразумение с британски „ботуши на земята и самолети във въздуха“ се разпадна в рамките на седмици, когато стана ясно, че Европа ще се затрудни да събере 25 000 войници. Европейците продължиха да блокират всяка водена от САЩ мирна инициатива до степен, в която все повече биват изключвани от преговорите.
Срещнете се с мен в Турция, ако смеете!
Докато президентът Тръмп засилваше натиска за мирни преговори, президентът Зеленски предизвика президента Владимир Путин да се срещне с него в Истанбул на 15 май за мирни преговори. Това беше чисто изпълнение от типа, с който сме свикнали със Зеленски. Путин никога нямаше да се появи на среща на върха без предварителни разговори.
Верен на формата си, той изпрати преговарящ екип, който чака без никакъв знак от украинците. Президентът Ердоган оказа натиск върху Зеленски да изпрати делегация за преговори, които най-накрая се състояха на 16 май. Беше постигнат малък напредък към мир, освен полезни стъпки за двете страни за размяна на трупове и затворници.
Щеше да е необходим допълнителен натиск от страна на американската администрация, за да се придвижат преговорите напред.
Зеленски започва да губи блясъка си
За първи път от началото на войната, юли стана свидетел на широко разпространени протести срещу управлението на Зеленски, след като той направи неуспешен опит да ограничи независимите антикорупционни органи, докато те приближаваха разследвания на членове на неговия вътрешен кръг. Зеленски се отдръпна под натиск от Запада, но имиджът му не се възстанови и дори западните водещи медии изглежда бавно са охладнели към него.
По-шокиращи разкрития за съучастието на неговата администрация в корупция по-късно бяха разкрити от New York Times. Успоредно с това, нарастващата загриженост относно недостига на човешки ресурси в украинската армия и нарастващото използване на принудително набиране на млади мъже в армията изградиха усещането, че Зеленски все повече е проблемът, а не решението.
Кой е таткото?
Необезпокоени от нарастващата настойчивост на президента Тръмп да се стреми към мирно споразумение в Украйна, европейските лидери се насочиха към нова стратегия: ласкателство. Това достигна своя връх на 25 юни на срещата на върха на НАТО в Хага, когато генералният секретар на НАТО Марк Рюте нарече президента на САЩ „татко“.
Въпреки че се придържаха към позицията, че Украйна трябва да получава неограничен брой финансова помощ, докато Русия не бъде победена, европейците се надяваха, че като кажат хубави неща на президента Тръмп, той може да не забележи, че те блокират усилията му. Това доведе до момента през август, в който европейските лидери и Зеленски, вече облечен в спортно яке, се появиха в Овалния кабинет пред татко, с кисело лице и приличащи на „непокорни ученици“.
Тръмп извежда президента Путин от сянката
Моментът с учениците се случи веднага след като президентът Тръмп изведе президента Путин от сянката на срещата на върха за мир в Аляска на 16 август. Това събитие беше ключово за прекъсване на дипломатическата изолация, която САЩ и европейските държави бяха наложили на Путин от началото на войната (и може би от 2014 г. насам).
То обаче беше ключово и за очертаването на контурите на мирния план, към който сякаш бавно се приближаваме. Такъв, в който членството в НАТО най-накрая се сваля от дневен ред в замяна на гаранции за сигурност, където се правят някои отстъпки по отношение на територията на Украйна.
Йермак е уволнен и казва, че ще отиде на фронта (но не го прави)
Бившият ръководител на администрацията на Зеленски, Андрей Йермак, беше наричан вторият най-влиятелен човек в Украйна. Но той все по-често започва да се възприема като човек в сърцето на нарастващия авторитаризъм в Украйна. След като устоя на натиска да бъде уволнен след протестите срещу корупцията през юли, Зеленски нямаше избор когато разследването за корупция стигна до вратата на Йермак през ноември.
Започнал живота си като филмов продуцент, Йермак театрално обяви плана си да се присъедини към армията и да отиде на фронтовата линия. Изглежда, че не го е направил, а по-скоро все още заема 10 консултативни и съвещателни позиции, свързани с украинското ръководство. Официалната му позиция на ръководител на президентската администрация все още не е запълнена, което допълнително засилва усещането за нарастваща вътрешна изолация на Зеленски.
Престрелка в Брюксел
От известно време е ясно, че Украйна е фалирала и в крайна сметка ще ѝ свършат парите, за да продължи войната. Европа реагира така: иска да експроприира суверенни руски активи и ще намери правно защитим начин да ги даде на Украйна. Въпреки това, една непреодолима пречка стоеше на пътя на хитрия план на Европейската комисия: Белгия.
Страната водена от Барт де Вевер, никога нямаше да се съгласи с това, предвид огромните финансови и правни рискове. На хаотичното заседание на Европейския съвет в Брюксел на 18 декември той твърдо стоеше под значителен натиск, принуждавайки Европа да вземе назаем 90 милиарда евро, за да поддържа финансите на Украйна.
Това сега оставя европейските данъкоплатци на куката, за да поддържат войната (както и предвидих).
Покровск бавно умира и Украйна продължава да губи територии
Украинската армия се бори доблестно в продължение на осемнадесет месеца, за да задържи силно укрепения военен център Покровск в Донецк. Градът сега изглежда напълно обкръжен, въпреки че боевете продължават за бавната смърт на град, чието превземане от Русия е приоритет. Военно-стратегическата стойност на Покровск е под въпрос, но пълната му загуба би била пореден политически удар върху режима на Зеленски, на който му е все по-трудно да си осигури западна подкрепа.
Във всеки случай Украйна продължава да губи земи с „едни от най-бързите темпове от началото на войната“. Руският посланик в Лондон, Андрей Кейлин, ми каза миналата седмица, че Русия възнамерява да превземе целия Донецк с военни средства, ако Зеленски не се ангажира с мирен план, с посредничеството на САЩ. Не виждам нищо, което да ме накара да се съмнявам в това.
С течение на времето всяка сделка, която Украйна сключи, само ще стане още по-неприятна. С настъпването на 2026 г. някои от забележките на президента Тръмп към президента Зеленски в Овалния кабинет от февруари ще звучат все по-силно: „няма да спечелите това“. Други ще стават все по-малко вероятни: „имате дяволски добър шанс да се измъкнете добре, благодарение на нас“.
Автор: Иън Прауд
Източник: Responsible Statecraft
