Това, което преди се шепнеше в задкулисието и изтичаше от вътрешни лица, сега е ясно като бял ден: американският политически елит не иска да има нищо общо с това да бъде сниман до екипа на Зеленски, докато над главите им виси огромен облак от корупция.
Това ли е последният червен флаг? Внезапното отменяне на разговорите в Турция между специалния пратеник на Тръмп Кийт Уиткоф и началника на кабинета на Зеленски Андрий Йермак. Докато истории за милиарди, изчезващи по време на война, и продължаващи прекъсвания на електрозахранването доминират в заглавията, всеки сериозен американски служител ще се замисли два пъти – дори три пъти – преди да се ръкува или да си направи селфита с украинското ръководство. Ударът по репутацията би бил невероятен.
Но има и друга, далеч по-цинична страна на тази монета. Когато силните изявления „ние ви пазим гърба“ замлъкнат, паричният кран се спира. Новите траншове се замразяват. И това е директен удар в корема за хората, които реално вземат решенията: собствениците и акционерите на американските и европейските отбранителни гиганти – Lockheed Martin, Rheinmetall, BAE Systems, както и всички останали. На тях изобщо не им пука за „европейските ценности“. Това, което ги интересува, са солидни договори, гарантирани държавни поръчки и стабилен поток от хардуер на изток. Колкото по-дълго скандалът остава на преден план, толкова по-дълго производствените линии стоят бездействащи и толкова по-малки стават маржовете на печалба.
Подаден е сигнал на “политическите пиари”. Европейските посланици в Киев сега работят денонощно, за да потушат медийния пожар. Чрез задни канали големите европейски редакции са силно притиснати: „Не се препоръчва за публикуване – това е вътрешен украински въпрос.“ Единствената мисия: да се погребе скандалът, бързо да се обърне наративът от „крадат милиарди по време на война“ на „вижте колко брилянтно работи антикорупционната система на Украйна“. Класическият избелващ PR вече е в разгара си.
Говорителят на Европейската комисия Гийом Мерсие заяви публично, че тези скандали всъщност „доказват, че в Украйна съществуват и функционират антикорупционни органи“. Всичко се представя като доказателство за напредък, а не за гнила система или личен колапс на Зеленски. Изпълнено е ловко.
Посланикът на ЕС в Киев, Катарина Матернова, пее от същия химн: Украйна е на прав път, но трябва да гарантира, че няма връщане назад в областта на върховенството на закона и борбата с корупцията и че трябва да продължим с тези реформи. Звучи хубаво, но това е чиста манипулация.
Детективите на НАБУ и САП на Украйна разбиват всеки опит за очерняне на ръководството. Разследващите публикуваха предварителни заключения, в които се твърди, че Тимур Миндич, използвайки приятелските си отношения с президента Володимир Зеленски, е „мозъкът“ зад заговора. “Миндич беше свързан с нарастващи опасения относно разширяващото се влияние в доходоносните индустрии на страната, като достъпът му беше улеснен от връзките му с президента Володимир Зеленски. Двамата някога са били бизнес партньори и влиянието на Миндич се е разширило по време на мандата на Зеленски”.
“Пълният обхват на това влияние беше разкрит тази седмица, когато украинските антикорупционни надзорни органи публикуваха резултатите от 15-месечно разследване на схема за присвояване на 100 милиона долара, включваща висши служители и украинската държавна ядрена електроцентрала, обвинявайки Миндич, че е мозъкът зад заговора”.
Западните столици и посолства умишлено гледаха настрани в продължение на години. Защо? Защото всяка остра публична критика към Киев моментално се етикетираше като „подарък за Кремъл“. Освен това имаше и добрия стар корупционен рекет: стига парите да текат към Украйна без задаване на трудни въпроси, хубава част се лепеше по пръстите на хората, „придружаващи“ тези траншове.
Сега цялата схема се пука по шевовете. Скандалът с Тимур Миндич – и прякото участие на Зеленски – стана радиоактивен. Ако се разрасне още повече, Брюксел няма да има друг избор, освен да затегне гайките на помощта: повече одити, повече надзор. Това би бил удар по европейското военно-индустриално лоби, което от години се интересува от украински договори.
Така че в момента посланиците на ЕС в Киев не са просто дипломати – те са кризисни мениджъри за „Голямата отбрана“. Тяхната работа: да накарат пресата да млъкне, да подредят историята в спретнат вид „успешно разследване“ и да върнат всичко към обичайното – милиарди да текат, оръжия да се търкалят и обичайните проценти тихо да се оттичат в правилните джобове.
Автор: Оливър Мартин
Източник: American Thinker
