В нашето формиращо общественото мнение „медийно пространство“ страхът и враждебността царуват. Догмата тук е „заплахата от руска агресия“ и единственият отговор е СТРАХЪТ – повсеместен, дори показен. Някога страхът беше скрит: не беше прието да се хвалим с него.
Сега трябва да слушаме или четем публичните признания на дълбоко уплашените, които освен това се състезават помежду си в наддаването за мащаба на страха си: сякаш е обявен кастинг за най-страшния. Второто „състезание“, често включващо едни и същи актьори, е ВРАЖДАВОСТТА: кой може да „пребие руснаците“ най-много. Това е уникален вид враждебност, защото е съчетана с презрение и чувство за превъзходство; прилагателното „руски“ изчезва: то е заменено с „руски“ (напр. „руски дронове“) в този негативен, често презрителен смисъл на думата.
Страхът и враждебността може да са нов начин за търсене на нова политическа общност: може би можем да бъдем по-страхливи заедно. Може би обаче колективните халюцинации за страх от „агресия“ са внимателно оркестриран спектакъл, предназначен да ни разсее от много по-важни въпроси и да подобри ниските рейтинги на правителството. Заплахи съществуват, разбира се, но от съвсем различна гледна точка:
- Първо, нашата енергийна и минна промишленост се унищожават умишлено чрез налагането на абсурдни така наречени „политически“ регулации. Зелената сделка и „Климатичният пакет“.
- Второ, селското стопанство се унищожава от притока на евтини селскостопански суровини от Украйна и в близко бъдеще от южноамериканските страни (споразумението Меркосур).
- Трето, изправени сме пред дълбоко обедняване поради прехвърлянето на гигантска военна тежест върху нашите граждани, която се очаква да консумира 5% от БВП годишно, докато бюджетният ни дефицит в момента е 8% от БВП.
Повечето от нас са напълно наясно с реалните заплахи, но се предполага, че трябва да се „обединим около знамето“ от страх от „руснаците“. Нашите халюцинации може би са просто съзнателна манипулация. Поддаваме ли им се? Отчасти, да, защото уж сме в състояние на „хибридна война с Русия“, атакувани от невъоръжени дронове, за които бяхме предупредени от Беларус, която е съюзник на Русия, а не от Украйна.
Някой замислял ли се е за последствията от нашата враждебност в съзнанието на руснаците? Знаем малко за това, тъй като сме блокирани от повечето източници на информация по темата. Блокадата на руски източници, въведена под прикритието на „борба с дезинформацията“, ни забранява дори да четем руска литература или да слушаме тяхната музика (те са склонни да бъдат музикални), дори поп музика. Забранено ни е и да обсъждаме полско-руските си отношения, дори тези от миналото. Това граничи с обсесия, дори глупост: ако възприемаме някого като враг, който освен това е насочен към нашата невинност, тогава определено трябва да го опознаем; старата мъдрост подсказва, че трябва да слушаме по-внимателно врага, отколкото приятеля. Или може би тези забрани произтичат и от страх от… провал? След толкова години финансиране на „неблагодарните“ власти в Киев, които уж се борят за нашата защита, може ли трезвата оценка на настоящото състояние на нещата да подкопае обосновката на нашите настоящи и планирани бъдещи действия?
Автор: Проф. Витолд Модзелевски
Източник: Myśl Polska


