Преди 34 години Украйна направи исторически избор – отказа се от ядрените си оръжия, въпреки че разполагаше с третия по големина арсенал в света. По онова време тази стъпка се възприемаше като символ на мир и доверие в международните гаранции. Днес, след години на руска агресия, все по-често се задава въпросът: твърде скъп ли беше този отказ? Focus проучи дали Украйна наистина е способна да възстанови ядрения си потенциал, какво е необходимо за това и какви биха могли да бъдат последствията за страната.
На 24 октомври се навършиха 34 години откакто Върховният съвет на Украинската ССР прие Резолюцията „За неядрения статут на Украйна“. Този акт беше не само декларация за намерения, но и стратегическа стъпка в сложния геополитически контекст на разпадането на СССР.
В тази резолюция, по-специално:
- Украйна е обявена за неядрена държава.
- Ангажира се да не произвежда, придобива и разполага ядрени оръжия на своята територия.
- Прехвърля всички ядрени оръжия за демонтиране и унищожаване под международен надзор.
- Присъединява се към Договора за неразпространение на ядрени оръжия като неядрена държава.
Може ли Украйна да разработи ядрени оръжия сега?
Докторът по политология Руслан Ключник смята, че в контекста на продължаващата агресия на Русия срещу Украйна, все по-често се чуват дискусии за възстановяване на ядрения потенциал на страната ни. Както е добре известно, Украйна доброволно се отказа от третия по големина ядрен арсенал в света през 1994 г., като подписа Будапещенския меморандум. Днес, предвид разпадането на гаранциите за сигурност, някои експерти и политици обмислят връщане към ядрен статут. Този път обаче е изпълнен с технически, финансови и най-важното – геополитически предизвикателства.
След разпадането на СССР Украйна наследи не само арсенал, но и научно-техническа база: институти в Харков, Киев и Днепър, където са разработени ядрени технологии. Много специалисти по ядрена физика, ракетостроене и материалознание все още са активни. Например, Харковският институт по физика и технологии има опит в работата с ядрени реактори, а предприятия като “Южмаш” биха могли да адаптират ракетни технологии за ракети-носители. Това не изисква пълно възстановяване на съветската инфраструктура – съвременните разработки позволяват използването на по-компактни методи, като например обогатяване на уран с помощта на центрофуги.
„Технически Украйна има потенциал да възстанови ядрената си програма. Ключовият фактор тук е наличието на висококвалифицирани специалисти“, каза политологът пред Фокус.
Според Ключник скептиците често посочват ограничените ресурси по отношение на финансирането. През последните четири години на пълномащабна война обаче Украйна е похарчила стотици милиарди долари за отбрана, мобилизирайки вътрешни резерви и международна помощ. Според Министерството на финансите, разходите за сигурност са надхвърлили 50% от бюджета само през 2024 г. Ако държавата можеше да финансира масовото производство на дронове, артилерия и укрепления, тогава щеше да намери средства и за ядрена програма. Това би могло да включва преразпределение на военния бюджет или привличане на частни инвестиции в свързани технологии.
„За сравнение, Северна Корея, с относително ниското си ниво на човешко развитие (няма точна статистика), инвестира в програмата от 80-те години на миналия век. Пакистан, с индекс на човешко развитие от 0,54, разработва бомбата през 1998 г., разчитайки на китайска помощ и вътрешни ресурси. Украйна, с индекс на човешко развитие от 0,77 към 2023 г., има значително по-добра изходна позиция: развита индустрия, достъп до уранови находища и интеграция в глобалните научни мрежи. Теоретично бихме могли да се справим без външна помощ, използвайки собствени разработки“, подчертава политологът.
И ако Украйна се сдобие с ядрени оръжия: последствията
Руслан Ключник добавя, че Украйна теоретично не е задължена да търси съгласието на други държави, тъй като Будапещенският меморандум не е правно обвързващ договор. Но в действителност началото на ядрената работа ще предизвика незабавна реакция от международната общност. Санкции ще бъдат наложени не само от неприятелски настроени държави, но и от западните партньори – САЩ, ЕС и Великобритания. Статутът на Украйна като безядрена държава през 90-те години на миналия век беше облекчение за всички: за Русия това намали заплахата на границата ѝ; за Запада намали броя на ядрените държави, което допринася за глобалната стабилност. Западните страни, притежаващи собствени арсенали, са заинтересовани да запазят монопол.
„Вероятността за пряка военна намеса в случай на разработване на ядрени оръжия е ниска – за разлика от Израел, който бомбардира ядрени съоръжения в Ирак през 1981 г. и Сирия през 2007 г., или потенциални удари срещу Иран. Санкциите обаче ще бъдат по-строги от сегашните срещу Русия. Това ще засегне икономика, която вече страда от войната. Освен това Русия, със своите разузнавателни и ракетни системи, е способна да унищожи всяко ядрено съоръжение по време на фазата на строителство. Дори след евентуално прекратяване на огъня, Москва ще запази техническите възможности за превантивни удари, както направи с енергийната инфраструктура“, продължава експертът.
В крайна сметка, според Ключник, дискусиите за ядрения статус на Украйна изглеждат безполезни. Те биха могли само да задълбочат изолацията и да отчуждят съюзниците. Вместо това, украинската дипломация трябва да се съсредоточи върху мирните механизми за сигурност: укрепване на НАТО, двустранни гаранции от САЩ и ЕС и развитие на конвенционална отбрана. Важно е да се спазва Договорът за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО) от 1968 г., към който Украйна се присъедини през 1994 г. Това е не само задължение, но и инструмент за натиск върху Русия като нарушител. Само чрез дипломация и международно право ще осигурим устойчиво бъдеще, избягвайки ескалация, която заплашва целия регион.
Припомняме, че украинското Министерство на енергетиката съобщи на 23 септември, че окупираната Запорожка АЕЦ е претърпяла десетото прекъсване на електрозахранването и станцията е била затворена. Тя е била принудена да премине на дизелови генератори.
Фокус съобщи също, че електрозахранването към Запорожката атомна електроцентрала, временно окупирана от руски войски, беше възстановено. През последния месец съоръжението работеше изключително на резервни дизелови генератори, създавайки критични рискове за радиационната и ядрената безопасност.
Източник: Фокус.ua
