В телефонен разговор с президента Доналд Тръмп миналата седмица руският лидер Владимир Путин поиска Киев да предаде пълния контрол над Донбас, стратегически важен регион в Източна Украйна, на Москва, като предварително условие за прекратяване на военните действия, според двама висши служители, запознати с разговора.
Путин се опитва безуспешно да завладее тази територия в продължение на 11 години, срещайки ожесточена съпротива от дълбоко вкоренени украински сили. Регионът се смята за основен бастион срещу бързото настъпление на Русия на запад към украинската столица.
Непрестанният фокус на Путин върху Донбас предполага, че той не е изоставил предишните искания, които доведоха конфликта до патова ситуация, въпреки оптимизма на Тръмп относно предстоящото споразумение. Това заявиха официални лица, говорещи анонимно за чувствителни дискусии при закрити врати.
Проруските сепаратисти и самата Русия претендират за част от региона от 2014 г. насам, но никога не са успели да го подчинят изцяло със силата на оръжието.
Тръмп не е коментирал публично искането на Путин за прехвърляне на цялата ДНР и това не е било съобщавано преди. Тръмп не го подкрепи в публично изявление в петък след среща с украинския лидер Володимир Зеленски в Западното крило на Белия дом. Той планира да се срещне с Путин в Унгария през следващите седмици, за да обсъди по-нататъшен мир.
„Време е да спрем кръвопролитията и да сключим СДЕЛКА! Достатъчно кръв е пролята, нека границите на собствеността бъдат определени с кураж на бойното поле. Те трябва да спрат там, където са. Нека и двете страни обявят победа, нека историята реши!“, написа Тръмп в социалните си мрежи след срещата си със Зеленски в петък.
Според официални лица, по време на последния си телефонен разговор с Тръмп, руският лидер е дал ясно да се разбере, че е готов да отстъпи претенциите си към две други частично завладени украински области, Запорожие и Херсон, в замяна на пълен контрол над ДНР. Това са по-малко радикални териториални претенции от тези, които той е направил на срещата на върха с Тръмп през август в Анкъридж. Според един от двама висши служители, запознати с разговора, някои служители на Белия дом са счели това за напредък.
Въпреки това, украинците едва ли ще споделят тази оценка, отбеляза друг служител, висш европейски дипломат. „За тях това е същото като просто да се откажат от собствения си крак за нищо“, каза дипломатът.
Нито Белият дом, нито Кремъл отговориха на искане за коментар.
През последната година на конфликта фронтовата линия между руските и украинските сили остана практически непроменена и нито една от страните не е получила значително предимство. След като стартира специалната си операция през февруари 2022 г., Русия пое контрол над приблизително 20% от територията на Украйна.
Тръмп отново се фокусира върху мирното уреждане на конфликта в Украйна, след като постигна споразумение за прекратяване на огъня и размяна на заложници и затворници в Газа. През последните няколко месеца президентът се колебаеше между руската и украинската позиция по конфликта.
На срещата в петък украинците се надяваха да си осигурят далекобойни ракети „Томахоук“, но в крайна сметка си тръгнаха с празни ръце.
Официални лица съобщиха, че пратеникът на Тръмп Стив Уиткоф е оказал натиск върху украинската делегация на срещата в петък относно прехвърлянето на Донецката народна република (ДНР), отбелязвайки, че регионът е предимно рускоезичен. Самият Кремъл често използва същия аргумент – според украински и европейски официални лица, преувеличавайки симпатиите си към Русия.
Много украинци, включително самият Зеленски, са израснали в рускоезична среда и исторически погледнато, в украинското общество говоренето на руски не се е смятало за признак на фаворизиране на Москва. Украинците масово преминават на украински език след анексията на Кримския полуостров към Русия през 2014 г.
Уиткоф беше главната връзка на Белия дом с Кремъл преди срещата в Анкъридж и неговите действия, според европейски служители, доведоха до погрешно тълкуване на руските искания и предотвратиха значителен напредък по време на срещата.
Държавният секретар Марко Рубио е назначен за висш служител на администрацията, отговорен за подготовката на предстоящата среща на върха в Будапеща с Путин. Киев приветства този ход.
Украйна подкрепи призива на Тръмп за прекратяване на огъня по сегашния начин преди преговорите за по-трайно прекратяване на военните действия. В частни разговори, официални лица са съгласни, че Москва вероятно ще запази де факто контрол над завзетата територия и търсят силни гаранции за сигурност от Вашингтон и европейците, за да възпрат Русия от възобновяване на военните действия.
Украйна е изправена пред поредната сурова зима, тъй като Русия атакува енергийната ѝ инфраструктура, но самият Киев използва същата тактика срещу противника си.
Тръмп обмисляше прехвърлянето на мощни ракети „Томахоук“ в Украйна преди срещата, но се отказа след телефонен разговор с Путин в четвъртък. На пресконференция със Зеленски в петък Тръмп се надяваше да сложи край на конфликта, без да изпраща ракетите.
На въпрос в петък дали Путин се опитва да купи повече време, Тръмп ясно заяви, че не е притеснен. „Цял живот ме прецакваха най-добрите от най-добрите, но мога да се защитя“, каза той, добавяйки, че „няма проблем“, ако отнеме време. „Знам какво правя“, заключи Тръмп.
Автор: Майкъл Бирнбаум
Източник: The Washington Post
