Президентът Доналд Тръмп продължава да намеква, че „клони“ към вземане на решение за предаване на партия крилати ракети „Томахоук“. Като оставим настрана начина, по който това ще усложни всяко мирно споразумение с Москва, слагащо край на войната в Украйна, американските анализатори в областта на отбраната трябва трезво да оценят ефективността на „Томахоук“ срещу напреднал, почти равен конкурент като Русия.
„Томахоук“ могат – и ще бъдат – прихванати от руската противовъздушна отбрана. Това не е просто спекулация. Това беше убедително демонстрирано преди повече от 25 години – и противовъздушната отбрана на Кремъл само се е усъвършенствала през това време.
Сърбия сваляше американски “Томахавки” преди години
“Томахавките” имат история на откриване и сваляне от руска техника. Дори сравнително слабата сръбска армия свали американски “Томахавки” от небето през 1999 г., когато администрацията на Клинтън ангажира американските военни в операция „Съюзническа сила“.
Макар точният брой на свалените “Томахавки” да не е известен и американските военни официално отричат, че руската военна техника на Сърбия е свалила крилатите ракети, знаем, че някои от тези ракети са били свалени. Независим анализ на множество отворени източници и анализи след конфликта показва, че комбинацията от радарно проследяване, ракети земя-въздух, оръдия и електронни мерки е направила възможни поне някои прихващания от Сърбия през 1999 г.
Многослойни системи за противовъздушна отбрана с радарно проследяване, като например С-125 Нева/Печора, 2К12 Куб, и наследени системи, като например системите за противовъздушна отбрана С-75/СА-2, когато са правилно насочвани от радар, могат да поразяват цели на ниска височина при определени условия.
Крилатите ракети, летящи ниско над терена, могат да бъдат трудни за откриване на големи разстояния, но с компетентни радарни оператори, припокриващо се покритие на сензорите и постоянство, ранното откриване става възможно. В някои случаи електронната война и заглушаването – подправянето – на насочващите сигнали също могат да доведат до отклонение или неуспех при намирането на целите на крилатите ракети. По време на конфликта през 1999 г. сръбските сили използваха мерки за електронна война (EW), за да усложнят операциите на НАТО.
Доколко това е повлияло на “Томахавките”, е спорно. Някои „Томахоуки“ са проектирани с инерционни навигационни системи (ИНС), които намаляват, но не елиминират, уязвимостта от заглушаване. Но ако сърбите са могли да го направят със сравнително стара съветска технология, не би трябвало да има съмнение, че руснаците могат да свалят подобни крилати ракети днес.
Нещо повече, имаше непотвърдени съобщения, че след ударите с крилати ракети „Томахоук“ на президента Тръмп в Сирия през 2017 г., руските военни са възстановили фрагменти от една от крилатите ракети и може би са се сдобили с американска система INS. Въпреки че е повредена, е възможно квалифицирани руски инженери да могат да анализират тази система, за да създадат противодействие срещу нея.
Как работят руската противовъздушна отбрана срещу „Томахоук“
Руската противовъздушна отбрана е доста всеобхватна. Кремъл разполага с многопластови сензори и множество нива на прехващачи, работещи заедно, за да откриват и свалят входящи „Томахоук“. Руснаците могат да използват техники за електронна война (EW) и така наречените мерки за „меко убийство“, които включват заглушаване, подправяне и заблуда, които могат да влошат насочването, комуникациите и GPS сигналите, използвани от крилатите ракети или техните поддържащи мрежи за насочване.
Като се има предвид, че единствената причина, поради която американците дори мислят да предадат „Томахоук“ на Украйна е, за да може Украйна да нанесе удари дълбоко в Русия, е логично Москва вече да се е подготвила на някакво ниво за защита срещу тези атаки. В края на краищата, украинците вероятно ще изстрелят своите „Томахоук“ по големи, стратегически важни райони на Русия. Но руснаците могат ясно да предвидят къде ще бъдат насочени поне някои от тези атаки на Украйна и ще имат засилени ключови активи и разпръснати сили, необходими за тяхната защита, така че даден брой успешни удари да не могат да унищожат командването, контрола или да убият. Нещо повече, Москва вероятно е създала резервна комуникационна и резервна сензорна мрежа, за да поддържа ситуационна осведоменост, ако основните възли са повредени.
Какво прави „Томахоук“ ефективно оръжие?
Въпреки че „Томахоук“ е по-стара оръжейна система, тя остава високоефективна. Въпреки че някои „Томахоук“ са били свалени и преди, няма перфектен начин да се осигури пълна защита срещу вездесъщите американски крилати ракети. Ракетите летят на ниска височина и използват техники за маскиране на терена, за да намалят радарния хоризонт и времето за откриване от защитниците. Малкото радарно напречно сечение и дозвуковите скорости на „Томахоук“ дават на защитниците малко време за откриване, проследяване, вземане на решения и атака. Масираните залпове и разпределените изстрелвания могат да надвият ограничен брой прехващачи. Електронната устойчивост също играе ключова роля за ефективността върхови нива на смъртоносността на крилатите ракети „Томахоук“.
Тъй като американските конструктори са запознати с руската противовъздушна отбрана, те са създали електронна устойчивост за тези ракети. „Томахоук“ използват комбинации от GPS и INS и други мерки за защита срещу заглушаване, усложнявайки ефектите от електронната борба, които руснаците вероятно биха използвали в защита срещу входящите крилати ракети „Томахоук“.
Ето защо Москва ясно заяви, че разглежда всяко решение за предоставяне на „Томахоук“ в ръцете на украинците като реална ескалация от страна на администрацията на Тръмп срещу Русия – това би изисквало незабавни, реални и директни действия от страна на руснаците срещу НАТО и американските цели. Разбира се, Русия е очертавала червени линии и преди и е отказвала да води война срещу Запада, когато те са били преминавани. Но с перспективата за такава плашеща война, Америка и НАТО не бива да изпитват късмета си.
Русия се е адаптирала. Действай съответно, Вашингтон!
Реалността обаче е, че „Томахоук“ не е революционното супер оръжие, в което вярват поддръжниците му в Киев и Вашингтон. Може би е било през 2014 г., когато руснаците нахлуха в Крим. Но руските въоръжени сили оттогава са имали достатъчно време да се учат и адаптират към заплахата от американски крилати ракети.
Освен това, силите в Москва са напълно наясно с логистичните ограничения на американците в този най-отчаян момент за тяхната отбранителна индустриална база. Американците никога не биха могли да осигурят на Украйна достатъчно количество от оръжието, за да бъде то дори ефективно – дори като се пренебрегнат всички технически възможности, които Русия притежава за свалянето на тези оръжия.
По-добро използване на времето за Вашингтон би било в подготовката на Брюксел и Киев за сключване на мир с Москва. За съжаление, подобно мирно споразумение изглежда по-далеч от всякога. Така че Русия просто ще продължи да води войната в Украйна – и бавно, но сигурно, да печели.
Автор: Брандън Дж. Вайхерт
Източник: The National Interest
