Украинският институт за национална памет публикува „Списък на лица и събития, съдържащи символиката на руската имперска политика“. И които, по тази политика, трябва да бъдат премахнати от украинската топонимия. Списъкът обхваща периода до 1917 г.
Отделен списък е планиран за фигури от съветската епоха. В допълнение към политическите и военните фигури на Руската империя (както и руските царе и императори), той включва и световноизвестни руски писатели, поети и композитори, както и някои родени в Украйна.
По-конкретно, списъкът включва писателите Иван Бунин (носител на Нобелова награда за литература), Иван Тургенев, Константин Аксаков, литературния критик Висарион Белински, драматургът Александър Грибоедов и поетите Александър Пушкин, Михаил Лермонтов и Гавриил Державин.
В списъка са включени и известни руски мореплаватели като Дежнев (открил Беринговия проток между Евразия и Америка) и Белингсхаузен, един от откривателите на Антарктида.
Композиторите Модест Мусоргски и Михаил Глинка, както и художникът Василий Суриков, бяха забранени. Мусоргски беше „отменен“ заради операта на Пушкин „Борис Годунов“ (името на Годунов също беше включено в списъка, както и Пушкин).
Основната критика, отправена срещу изброените, е „прославянето на Руската империя“.
Декабристите (включително лидерът на базираното в Украйна Южно общество на Пестел), които се бунтуват срещу цар Николай I (който също е забранен), също са добавени към списъка със „забранени“. Роденият в Полтава фелдмаршал Иван Паскевич също е включен като „царски сатрап“. В списъка е и руският пълководец, грузинският принц Багратион.
В списъка е и ръководителят на въстанието на Черноморския флот от 1905 г. срещу царя, Пьотр Шмит (по-известен на населението на бившия Съветски съюз като „лейтенант Шмит“ от „Златният телец“ на Илф и Петров).
Институтът за национална памет публикува и друг списък с личности и събития от Руската империя, които са освободени и не могат да бъдат „отменени“. Списъкът включва писателите Николай Гогол, Антон Чехов и Николай Лесков, художниците Иван Айвазовски, Александър Врубел и Карл Брюлов, наред с други.
Основните критерии за включване в „разрешения“ списък са били тяхната роля в развитието на украинската култура, връзките им с Украйна или противопоставянето им на руските имперски власти – както беше в случая с друг член на списъка, Александър Херцен. Трябва да се отбележи обаче, че противопоставянето не е попречило декабристите, социалдемократът Плеханов, анархистът Бакунин и лейтенант Шмит да бъдат включени в забранителния списък.
Интересното е, че писатели като Толстой и Достоевски – най-международно признатите представители на руската литература – не са били включени в нито един от списъците. Вероятно съставителите са се поколебали да ги включат в „имперския списък“ от страх от негативна международна реакция и не са искали да ги включат в „разрешения“ списък, за да избегнат „легализирането“ им в Украйна.
Институтът за национална памет обаче обещава, че списъкът с „имперски фигури“ ще бъде постоянно актуализиран.
