Случи се по време на почивката ми. И се озовах в епицентъра на природното бедствие в България, в Елените, в община Несебър. Като хиляди наши сънародници по Черноморието.
И извън сезона, от началото на пълномащабната война, около 90 процента от нашите бежанци от бомбардираните градове и села на Украйна, живеят тук. Но, след като оставиха една беда – войната, те попаднаха в друга.
Как започна?
Вечерта започна силен порой с мълнии и гръмотевици. Продължи до сутринта. И около 10 часа, бидейки на четвъртия етаж на хотела, видях всичко на длан.
Първо, огромна кал се стече в дефилето от двете планини. След нея имаше ужасна вода. Потопът се движеше с невероятна скорост и отнасяше всичко по пътя си. Вилите се трупаха в купчини. Първите етажи на многобройни хотели бяха наводнени в рамките на час.
Водата образуваше бързотечащи потоци към морето. Където бушува бурята. И всичко плуваше в тях – домакински стоки от апартаменти, автомобили, аква и луна паркове, магазини и супермаркети, шезлонги и огради.
Пред очите ни бяха три паркинга, пълни с коли, и те изчезнаха за миг. Както и нашата кола.
Но всичко материално вече нямаше значение, защото осъзнахме, че отивахме под водата…
Молехме се!
Да видим как вълните от планините носеха всичко това и коли, изкоренени дървета, павилиони, удряха апартаментите на първите етажи и ги смачкваха и блокираха заедно с хората, създавайки смъртоносен капан за тях, беше непоносимо. …
Когато водата започна да се отдръпва, видяхме сцена, подобна на Апокалипсиса.
До колене в кал, хората започнаха да излизат от високите сгради.
Но евакуация нямаше. На всички беше препоръчано да търсят височини! Това е! И скоро разбрахме защо.
Защото втората вълна на потопа беше започнала!
Изведнъж отново започна да вали и видяхме как втора лавина мигновено се спусна от планините. Огромна и ужасна, избирайки за себе си пет или повече канала, вече прокарани от първата вълна. Всички хукнаха по коридорите към върха. А там всичко течеше отгоре.
Деца крещяха! Възрастните бяха в истерия. Пред очите ни една жена се хвана за парапета… но беше отнесена в морето…. Като първите спасители! Това, което първата вълна не успя да направи, вече бива събаряно.
Тонове кал отново се блъснаха в хотела ни, както и десетки коли от горните хотели. Вода мигновено запълни апартаментите, а деца и семейства бяха в капан там…
Разбираме, че сме в капан – квартал Елените в Свети Влас, това е невероятна долина между две планини.
И става фатално за тези, които са заседнали тук.
Вече не знаем в кой свят сме, когато вечерта обявяват евакуация…
Но как ще се измъкнете от наводнените входове? И ще пропълзите ли през този ужас половин километър от морския бряг до планинския склон, където чакат спасители? И няма ли да попаднете в третата вълна, за която всички говорят?
И тук започва третият ужас – щитовете в къщите започват да горят, след затварянето! Никаква специална техника тук, на брега, не се вижда до сутринта.
Адска сутрин. Особено след като някои, като нас, откриха собствените си коли през прозорците в големи сметища. Една върху друга! Опустошени! Но не изчезнаха в морето…
Когато времето се изясни, на следващия ден ги помолихме да докарат техника, да изпратят влекачи за тези коли. Защото там отново вали от понеделник и всичко може да се случи отново. Но цялата техника и спасители стоят на хълма.
Пробивам се там с международната си журналистическа карта. Намирам многобройни „началници“. Но те махат с ръка – утре, вдругиден… Защото имат такъв алгоритъм на действия от властите.
Намирам кмета на Свети Влас, вече на втория ден от наводнението по обяд. Но той обяснява, че цялата техника е в покой, защото комисията „отгоре“ все още не е пристигнала, която трябва да документира всички тези разрушения… И щом направи това, опише го, документира го, тогава ще започне работата…
– Кога? – Записвам го.
– Веднага след това, – чувам отговора.
Представете си само как нашите хора биха чакали втория ден на комисията след ракетния обстрел… и никой няма да извършва ликвидации.
По-нагоре близо до планините виждаме от прозорците – започва някакво движение! И по целия блок на брега няма никой! Уикендът дойде!
Правя дълъг преход през тази кал до планината, където проблясват многобройни коли на водачи.
Отново намирам „най-гласовития“.
Показват ми шериф Николай Николаев.
Честно казано – прекрасен човек, слушаше всичко, насочваше всички… но половината от тях просто изчезваха „някъде“ по време на пътуването… хитрите българи ги примамиха. Можете да се досетите как.
И така, с натиск, с гърлен глас – „Николай Николаев нареди“ успяхме да евакуираме само пет катастрофирали коли от тази планина на втория ден. Нашата беше шестата…
Когато извикахме частна пътна помощ – не я пуснаха! Районът е затворен! Природно бедствие!
Мъжът не изправи гръб, разчиствайки пътя на колата.
А служителите на специалните служби, които бяха докарани тук, се криеха зад борови иглички и пушеха.
Когато се опитах да помоля за помощ, отговорът беше – не е наредено там. Наредиха тук. И посочиха пътеката, която не беше почистена до вечерта.
Така прекарахме два дни без светлина и вода. В кал и безнадеждност.
Но какъв шанс даде това на мародерите – започна нашествието на подли роми, които измъкнаха куфари и всички прибори от магазините на морския бряг, за да проникнат в разрушените апартаменти. Защото десетки хора, които бяха спасени загубиха документите си. Всичко, което имаха, отиде с водата.
Бедните и българите, които имаха магазини тук, казват, че няма да бъдат компенсирани за нищо – определят загубите – 500 000 щатски долара, милиони, точно както украинците,
Защото „хитрите“ предприемачи там нямат никакъв акт 16 там, повечето от тях. Да не дава Бог да се наложи да изтърпите това, и нека забравя тези ужасни спомени възможно най-скоро. …
И така се евакуирахме без кола. Мокри, гладни, студени, до колене в кал.
Без да очакваме одеяла, дрехи или топъл чай. Ако това се е случило на някого – извинявам се, но не и на нас.
Бих могла да описвам това наводнение дълго време. Но ще кажа едно – те (българите) все още имат много да учат и да се учат от нас! Виждала съм неведнъж как се ликвидират места след ракетни или дронови удари в Украйна – накратко – небе и земя.
Казват, че един генерал от НАТО някога е казал парадоксални думи – най-безопасното място в Европа в момента е Украйна! Защото там знаят как да се борят.
Само ще добавя – както с врага, така и с природни бедствия.
Хора, продължавайте да се молите за нашите защитници, за нашите спасители, да помогнат.
Защото това, което видях там, подчертава – нашите вече знаят как, техните – тепърва се учат.
Благодаря на всички, които се отзоваха и се притесниха!
Слава на Украйна!
Официално – обявени са 4 жертви и 50 изчезнали. Въпреки че може да има много повече!
И повечето от тях са наши бежанци. За съжаление, през цялото това време не съм видяла никакви представители на нашето посолство там. Дори преводачи от украински.
И все още има бедствия за нашите хора там! Загуба на животи, вещи, покрив над главите ни, след загубата в Украйна.
И никой там все още не се е справил с тази наша беда. Но това е прякото задължение на нашите посланици!
Защото българите имат добро извинение „Не разбрах и не знам“…
Докладвах всичко, което можех и доколкото можех, на международни журналисти. Мисля, че поне някак си помогна.
Автор: Тетяна Редко
Източник: 33-и канал
