Изглежда, че хората предпочитат да се бият от култ към смъртта, отколкото за демокрация. Най-много 15 000 чужденци са се сражавали в Украйна през последните три години. За разлика от това, около 35 000 чуждестранни бойци са се присъединили към Ислямска държава, въпреки риска от съдебно преследване, когато се завърнат у дома.
Защо толкова малко западняци се сражават за Украйна, като се има предвид, че билет на Ryanair до полската граница с Украйна е само 50 паунда? Отговорът е, че въпреки че с набиране на персонал се занимава майстор шоумен като Володимир Зеленски, украинският Международен легион е бил дезорганизирана бъркотия от самото начало. Зеленски обяви създаването на легиона само три дни след инвазията. „Това е началото на война срещу Европа“, каза той, „срещу демокрацията, срещу основните човешки права“. Но зад кулисите неговите генерали нямаха начин да приложат възвишения му език на практика. Зеленски дори не им беше казал за плана си преди обявяването.
Само няколко украински служители бяха на разположение, за да оформят хилядите доброволци, появили се през първите няколко седмици от войната, и тези служители нямаха капацитета да ги проверят както трябва. За всеки закален в битки бивш десантчик и зелена барета имаше по няколко неудачника, военни туристи и аутсайдери. Много от тези воини от Call of Duty не се справяха на бойното поле, спечелвайки на Легиона лоша репутация сред украинските командири. В края на краищата, всеки, който не може да разбере команда като „руски войски отдясно“ или „внимание мина“, може да бъде пагубен.
В резултат на това дори по-компетентните доброволци често стигаха до извода, че Легионът е далеч от от опита, за който са мечтали в духа на Джордж Оруел. Някои се оплакваха, че са използвани като пушечно месо от украинците; един ми каза, че са били смятани за „безплатно месо“. Други гниеха в казарми с месеци, борейки се да се доближат до фронтовата линия.
Три месеца след началото на инвазията, до кабинета на президента Зеленски беше изпратен доклад, предупреждаващ, че много легионери смятат, че президентът им е продал „нереални мечти“. В крайна сметка някои доброволци заобиколиха структурите на Легиона, формирайки свои собствени малки групи, за да се бият на фронтовата линия почти самостоятелно. Като се имат предвид всички ужасяващи истории, които съм чувал от ранните дни, това, че не са се отказали напълно, говори много за тяхната ангажираност.
Нещата се подобриха оттогава, с по-добра проверка и обучение. Приносът на Легиона за украинския морал беше значителен, показвайки на цивилните, че поне за някои западняци лозунгът „Ние сме с Украйна“ означаваше нещо. Но много доброволци твърдят, че ако беше по-добре управляван от самото начало, Легионът можеше да направи много повече. Някои смятат, че досега е можело да е 100 000 души. Украйна отчаяно се нуждае от войски; Русия в момента набира хора два пъти по-бързо от Киев.
Това е точно видът война, в която много войници наистина искат да участват – конфликт между връстници, който изпробва уменията им до краен предел. Както веднъж каза Андрю Уебър, бивш парашутист на американската армия, убит в Украйна през 2023 г.: „Изненадва ме, че тук няма, да речем, тонове американски военни от Уест Пойн. Това е война без задължения с доста явен злодей.“
Интересно, дали западните поддръжници на Украйна не пропуснаха своя шанс. Това, което спъва Легиона от самото начало не е липсата на доброволци или оръжия, а липсата на подходящ персонал: подофицери, които биха могли да отсеят неподходящите; компетентни командири; преводачи, които да помогнат с езиковите бариери. Именно в такива проблеми съюзниците на Киев биха могли тихомълком да помогнат, дори от съседна държава като Полша. Нито пък това би изисквало пряка намеса на правителствата. Частни военни изпълнители като DynCorp и Blackwater са обучавали както иракските, така и афганистанските сили за сигурност, често започвайки с далеч по-неперспективни кадри.
Разбира се, Владимир Путин би заявил, че Легионът е спонсорирана от НАТО наемническа сила. Но той така или иначе твърди това и като се има предвид, че в настоящият Легион има доброволци от повече от 50 държави, това никога нямаше да прозвучи вярно. Освен това, тъй като Западът вече въоръжава Украйна и обучава нейните войници, наставнически сили за Легиона едва ли биха усложнили ситуацията.
И така, защо това не се случи? Отчасти това е от дипломатическа скрупульозност. Въпреки всичките си топли думи за „подкрепа на Украйна“, повечето западни съюзници на Киев не искаха собствените им хора да се бият там. Великобритания официално предупреждава гражданите си, че могат да бъдат преследвани за участие в бойни действия в Украйна, точно както направи с доброволците от Международната бригада през 30-те години на миналия век. Когато Лиз Тръс, тогавашният външен министър, заяви в началото на войната, че „абсолютно“ подкрепя всеки, който иска да се присъедини, тя веднага беше ударена от Даунинг стрийт.
И все пак британските генерали се редят на опашка, за да предупредят, че е вероятен конфликт с Русия през следващите години. Легионерите със сигурност имат ценни знания, които да предадат. В техните редици има хиляди бойци, които са имали непосредствен опит в борбата с руската армия и знаят какво е войната от следващо поколение с нейните хиперзвукови ракети и постоянна заплаха от дронове. Когато питам бивши бойци дали са били викани от Министерството на отбраната за разговор, отговорът винаги е „не“. Някои са канели приятели от старите си полкове във Великобритания да изнесат лекции, но това винаги е било неформално. Казаха ми, че апаратчиците в Уайтхол не харесват идеята да вземат уроци от външни хора – особено след като Негово Величество не е одобрило присъединяване на доброволци.
Много от тях не са елитни бивши парашутисти или офицери от Сандхърст, а обикновени бивши бойци. Някои отидоха в Украйна без никога да са служили във войската. Трудно е да си представим, че висшето командване ще иска да взема уроци от тях. И все пак, ако Великобритания някога отново се изправи пред масова мобилизация, обикновените хора ще трябва да се намесят, точно както се случи в Украйна. Всъщност, когато Великобритания сформира своята Вътрешна гвардия, за да отблъсне заплахата от нацистко нашествие, един от по-обещаващите командири е бил човек от ротата „Сейнт Джонс Ууд“, който за разлика от колегите си от армията на баща си всъщност е имал боен опит. Той е бил сержант Ерик Блеър, известен още като Джордж Оруел.
Автор: Колин Фрийман
Източник: The Spectator
