Президентът Доналд Тръмп заслужава много за усилията си да сложи край на войните по света. Той със сигурност заслужава извинение от корпоративната преса, която на всяка крачка аплодира опитите му за миротворчество и очерня както неговата компетентност, така и мотивите му. Той може дори да заслужи Нобелова награда за мир за мирните споразумения, за чието сключване е помогнал, от Руанда и Конго до Камбоджа и Тайланд. Но противно на шегата му във вторник сутринта, едно нещо, което благородните му усилия няма да му осигурят, е билет за рая.
След като се срещна с украинския президент Володимир Зеленски и други европейски лидери, за да работят за прекратяване на войната между Русия и Украйна в понеделник, Тръмп заслужено се наслади на победата по време на разговор с Fox & Friends във вторник сутринта.
„Сложихме край на седем войни, мислех, че тази ще бъде една от по-лесните, а тази се оказа най-трудната. Индия, Пакистан, искам да кажа, това бяха големи… някои продължиха 31, 32 години, една 35 години… Конго и Руанда, 35 години, с тази се справих“, каза той на водещите на предаването.
„Ако мога да спася 7000 души седмично от смърт, мисля, че това е доста [хубаво нещо].“ „Искам да се опитам да стигна до Рая, ако е възможно. Чувам, че не се справям добре, наистина съм на дъното на тотемния стълб“, пошегува се той. „Но ако мога да стигна до Рая, това ще бъде една от причините.“
Това беше класически Тръмп, използващ самоироничен хумор, за да подчертае нещо, което всъщност беше голямо постижение. И в стила на Тръмп, коментарът му почти сигурно беше по-скоро импровизирана шега, отколкото сериозно богословско изявление. Мнозина са направили грешката да приемат Тръмп буквално, вместо сериозно, и това осъзнаване си струва да се има предвид тук.
Но от изобилието на сърцето говорят устата и не всеки ден президентът ви дава перфектна новинарски повод, за да говорите за Евангелието. Така че си струва да се повтори: Нито едно от вашите собствени дела, дори толкова добродетелно дело, колкото спасяването на животи, не може да ви спечели място в рая.
Спасяването на нашите ближни от физическа смърт е едно от най-великите дела на християнското милосърдие, които можем да проявим. Самият Исус го е правил често по време на земното си служение. Когато религиозните водачи Го смъмриха за изцелението в събота, Той ги накара да млъкнат, като се обърна към присъщата доброта на животоспасяващото дело: „Позволено ли е в събота да се прави добро или да се вреди, да се спасява живот или да се погубва?“ Увековечен в една от най-известните Му притчи е Добрият самарянин, човек, спасил живота на непознат край пътя.
В Блаженствата Исус нарича миротворците блажени. Но дори такива благородни дела не са достатъчни, за да ни очистят от греха ни, който ни е отделил от Бога и ни е оставил напълно недостойни да стоим в Неговото присъствие. Недостойни за Едем, ние сме недостойни и за Рая. Само съвършеният Христос беше достатъчен да изкупи греховете ни, което Той направи, като умря на кръста. Неговото възкресение осигури победа над греха, която никога не бихме могли да постигнем сами.
Ние бяхме, както Павел пише на църквата в Ефес, „мъртви в прегрешенията си“. Спасявайки ни от вечно проклятие, Христос ни спаси не от просто физическа смърт, а от духовна. Именно това Негово животоспасяващо дело – и само Негово – може да ни доведе до Рая.
За да приемем този безплатен дар на спасението, е необходимо да осъзнаем собствената си недостойност и нуждата си от спасение. Всички ние, както Тръмп го е казал, сме „наистина на дъното на тотемния стълб“. Толкова сме замърсени от греха, че дори праведните ни дела се свеждат до мръсни парцали. Осъзнавайки нуждата си от спасител, ние просто трябва да Го приемем с желаещи и вярващи сърца. Само Неговата благодат, която ни беше предложена свободно на кръста, е достатъчна, за да ни възстанови правилните отношения с нашия Създател.
Приемането на Христовото господство над живота ни със сигурност би трябвало да доведе до добри дела. Заповядано ни е да подражаваме на Божията праведност и стремежът да защитим живота – от бойното поле до утробата – е един от начините, по които трябва да го направим. Очевидното и искрено отвращение на Тръмп от безсмисленото насилие, независимо дали се случва в чуждестранни войни или по улиците на американските градове, е знак за похвална морална яснота. Добрите му дела като президент могат да спасят животи или дори да спасят страната, но само Христос може да спаси душата му.
Автор: Ел Пърнел
Източник: The Federalist
