Няколко държавни и правителствени ръководители от ЕС се срещнаха в Берлин в сряда с украинския президент Володимир Зеленски и президента на САЩ Доналд Тръмп, за да обсъдят предстоящата среща на върха между САЩ и Русия във военна база в Анкъридж. Европейците обаче всъщност трябва да разговарят с руския президент Владимир Путин, за да представят интересите си и да намерят приемлив път към мир за Украйна. Икономистът и дългогодишен водещ американски дипломат Джефри Сакс съветва германския канцлер Фридрих Мерц и лидерите на ЕС да се откажат от своята „русофобия“ и да се ангажират директно с Москва.
Какво очаквате от срещата между Тръмп и Путин в Аляска?
Очаквам подобрения в отношенията между САЩ и Русия. Има четири проблемни области: Украйна, икономическо сътрудничество, дипломатическо сътрудничество и сътрудничество в областта на ядрените оръжия. Очаквам напредък поне в последните три области и се надявам на сътрудничество за прекратяване на войната в Украйна. Войната в Украйна не е единственият проблем, който тревожи тези две сили.
Възможно ли е САЩ просто да се оттеглят и да оставят европейците да се бият и да плащат?
Да, натам сме се запътили. Европа също трябва да се стреми към мир, а не към продължителна война.
Възможно ли е САЩ да искат да се съсредоточат само върху военната подкрепа за Израел засега?
Не, основният проблем в САЩ не е Израел. Основният проблем е, че американският народ не се интересува от войната в Украйна и не иска да харчи повече пари за нея, особено като се има предвид бюджетната криза на САЩ.
Какво трябва да направи Тръмп, ако наистина иска да постигне траен мир?
Той трябва да обяви, че НАТО вече няма да се разширява на изток, както обеща през 1990 г. Той трябва да признае руските териториални претенции към Крим и Донбас, тъй като Западът не защитава споразумението Минск II. Вероятно има място за преговори по други териториални въпроси.
Кои сили в САЩ не са заинтересовани от мир и могат ли да саботират Тръмп и как?
Американският военно-индустриален комплекс – тоест ЦРУ, голяма част от Конгреса, десни идеолози и контрагенти в отбраната – не са заинтересовани от мир. Те искат да тестват военни договори и оръжия – с украински животи.
Съществуват мнения, че войната между Русия и САЩ ще продължи вечно – докато неоконсерваторите – както те ги наричат – „деколонизират“ Русия. Възможно ли е това?
Русия няма да бъде „деколонизирана“ – защото Западът не може (и не трябва) да постигне това. И все пак това беше именно стратегическата цел на САЩ (т.е. целта на военно-индустриалния комплекс) от 1945 до 1991 г. срещу Съветския съюз и след 1991 г. срещу Русия.
Мирът“ между Армения и Азербайджан изглежда е по-скоро победа за САЩ („Коридорът на Тръмп“) – как го виждате?
Той има последици за Иран и Русия. Това е пореден случай на намеса на САЩ в Южен Кавказ, датираща от 40-те и 50-те години на миналия век. Ако идеята за коридора бъде продължена, това най-вероятно ще доведе до нови кризи в Южен Кавказ, освен ако тази ужасна идея не бъде спряна. Иран вече предупреди за това.
Какво трябва да направят европейците, за да сложат край на войната в Украйна?
Обадете се на Путин. Заемете се с истинска дипломация. Спрете да настоявате за разширяване на НАТО. Сложете край на необузданата русофобия. И научете истинската история, особено за обещанието между САЩ и Германия да не разширяват НАТО, едностранното оттегляне на САЩ от Договора за противоракетна отбрана през 2002 г., заговора между САЩ и ЕС за разделяне на Сърбия, преврата на Майдана със силна подкрепа от САЩ, неспособността на Германия и Франция да наложат споразумението от Минск II и намесата на САЩ в мирния процес в Истанбул през март/април 2022 г.
Може ли Европа да спечели война срещу Русия?
Разбира се, че не. Цялата идея е абсурдна.
Само глупостта пречи на Европа да поддържа дипломатически отношения с Русия. Глупостта започва с крайната русофобия на Великобритания, Полша и балтийските държави.
Може ли ЕС да се разпадне заради спора за Русия?
ЕС може да се разпадне, защото нито възприема, нито представлява истинското обществено мнение на Европа, нито интересите на европейските народи. Само помислете за жалко ниските рейтинги на одобрение на Мерц, Макрон и много други европейски политици. Европейската общественост иска мир; политиците искат война или поне провокативно и мащабно военно натрупване.
Като икономист, можете ли да кажете дали някой може да си позволи гигантските военни разходи? И ако е така, коя държава е най-добре позиционирана за дълга война?
Натрупването на военни сили е много опасно от стратегическа гледна точка – тъй като лесно може да доведе до действителна война – като причина, а не като следствие. Освен това, това е огромно разхищение на пари. То също така масово отклонява вниманието от далеч по-важните разходи за чиста енергия, модерна инфраструктура, научноизследователска и развойна дейност и социална подкрепа.
***
Среща на европейците в Берлин – това са техните искания към Тръмп
1. Украйна трябва да бъде включена във всички дискусии за нейната територия. Лидерите от Европа и Киев категорично подчертаха, че никакви решения относно украинската земя – като териториални цесии или размени – не трябва да се вземат без присъствието и съгласието на Украйна. „Териториите, принадлежащи на Украйна, не могат да бъдат договаряни и ще бъдат договаряни само от украинския президент.“
2. Преговорите трябва да започнат само след постоянно прекратяване на огъня – мир не може да бъде договарян на фона на продължаващи военни действия. Зеленски и лидерите на ЕС повториха призива си преговорите да започнат само при мирни условия, а не по време на продължаващия конфликт.
3. Само Украйна може да реши териториалната си съдба. Беше ясно казано, че никоя трета страна – нито САЩ, нито Русия, нито Европа – не трябва да налага или да взема решения за териториални споразумения. Тази роля е изцяло на Украйна.
4. Силните, надеждни гаранции за сигурност са от съществено значение. След войната Зеленски и лидерите на ЕС призоваха за твърди гаранции за сигурност за Украйна, които надхвърлят обикновената реторика и са подкрепени от гаранции от САЩ и техните съюзници.
5. Трансатлантическа подкрепа за запазване на суверенитета на Украйна. Беше подчертано единството на Запада: суверенитетът и независимостта на Украйна трябва да бъдат защитени от трансатлантическата общност и не трябва да бъдат отслабвани от прибързани отстъпки или изключване на преговори.
Дискусията се върти около тези територии:
Руски претенции и съществуващ контрол
Русия в момента претендира и контролира следните територии, които са във фокуса на преговорите за размяна: Крим (анексиран през 2014 г.); четирите региона, претендирани от 2022 г. насам: Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон.
Какво може да бъде „разменено“
Тръмп говори за „размяна на територии в полза и на двете страни“, но остана неясен по отношение на подробностите. Предложение на САЩ (април 2025 г.) включваше официално признаване на руския контрол над: Крим (законно); Луганск, Запорожие, Донецк и Херсон (де факто); в замяна на отказ от амбициите на Украйна за НАТО и получаване на определени гаранции за сигурност. Предложение, препратено от Кремъл до пратеника на САЩ Стив Уиткоф, предвижда следното: Украйна ще се изтегли напълно от Донецк и Луганск; В замяна Русия ще се изтегли от контролираните от Украйна райони в североизточен Харков и Суми; Русия ще запази по-голямата част от Запорожие и Херсон, особено районите, които вече контролира.
Стратегически и символични активи
Запорожката атомна електроцентрала, най-голямата в Европа, също е обект на обсъждане – Украйна счита възстановяването ѝ за съществено, докато Русия я смята за ценен свой собствен актив.
Конституционна и политическа позиция на Украйна
Украинската конституция забранява отстъпването на територии без национален референдум, което прави всяка отстъпка от земя правно и политически чувствителна. Президентът Зеленски твърдо заяви: „Украинците няма да дадат земята си на окупатора“ и подчерта, че мирните споразумения трябва пряко да включват Украйна.
Автор: Михаел Майер
Източник: Berliner Zeitung
