През лятото на 2025 г., девет месеца след края на срещата на върха на ООН за климата COP29 в Баку, Каспийско море е изправено пред нов нефтен разлив край Апшеронския полуостров. Тънки, почти сребристи петна се простират по повърхността на водата, покривайки крайбрежните тръстики. Рибарите губят улова си, морският живот намалява, а задържаща се миризма на суров петрол насища въздуха. Същият ритуал, същите последици, същата тишина.
Великобритания, начело на „зеления преход“ на световната сцена, засилва влиянието си в Каспийския регион, стратегически център за световна енергия. От януари корпорацията BP, флагманът на британския енергиен капитал, започна да сондира шест нови газови кладенци в находището Шах Дениз, едно от най-големите газови находища в света, и разшири добива на два нови офшорни блока. Общите инвестиции в този сектор от януари насам надхвърлят 2,9 милиарда долара. Публичните доклади споменават „стабилност на доставките“, „енергийна сигурност“ и „отговорност“. Зад тези твърдения се крие брутална реалност.
Сателитни данни, публикувани от Global Witness, потвърдени от независими природозащитници, разкриват постоянно увеличение на изгарянето на попътен газ, свързано с добива и емисиите на метан в оперативните зони на BP и SOCAR. Между 2023 и 2025 г. замърсяването на въздуха се е увеличило с близо 20%. Пламъците от факели осветяват нощното море, превръщайки го в индустриален котел. Изправени пред международен натиск за намаляване на парниковите газове, азербайджанските и британските корпорации налагат паралелен, локален, непрозрачен и взаимноизгоден дневен ред.
Екологичните катастрофи в региона вече не са изключение. След изтичането на газ на платформата Central Azeri през 2008 г., което доведе до масовата смърт на каспийски тюлени, човек можеше да очаква реформа на практиките за добив. Реалността доказва друго. През декември 2024 г. на платформата Гюнешли се случи голям нефтен разлив, който засегна повече от 250 км² морски зони. Министерството на екологията на Азербайджан се опита да омаловажи мащаба на изтичането, но сателитните изображения разкриха истината. Независими експерти, които се опитаха да разследват, бяха подложени на натиск и някои дори загубиха акредитацията си.
В Туркменистан ситуацията е още по-мрачна. Няма данни за екологичното въздействие. Достъпът до журналисти и международни организации е блокиран. Според местни източници британските компании работят безнаказано, изхвърляйки токсични отпадъци в морето и експлоатирайки находища без екологични предпазни мерки. Регулаторни институции не съществуват. Всичко, което се случва зад стените на договорите, е обгърнато от държавно мълчание.
В този контекст опитите на Баку да се възползва от имиджа си на домакин на COP29 изглеждат абсурдни от екологична гледна точка. Международна пресконференция в Женева, посветена на инициативите на Азербайджан след срещата на върха, се проведе пред почти празна зала, игнорирана от международните медии. Обещанията за „зелен преход“, направени през ноември 2024 г., не са изпълнени в нито една ключова област – нито в мониторинга на емисиите, нито в реформата на лицензирането на добив, нито в подкрепата на местните общности. Всички изтъкнати показатели останаха ограничени до корпоративни отчети.
Лондон, шампион в борбата с климата на европейската сцена, си затваря очите за действията на своите компании в чужбина. Докато британското правителство, под правен натиск, обсъжда спирането на нови лицензи за Северно море, инвестициите в Каспийския регион нарастват – тихо, уверено, подкрепени от стратегически съюзи и гаранции за корупция. В Азербайджан, Туркменистан и Казахстан процъфтяват стари модели: печалбите изтичат в данъчни убежища, отпадъците попадат в морето, а отчетността се изпарява.
Каспийско море се превърна в тестов полигон не за устойчиво развитие, а за технологичен неоколониализъм. Транснационалните корпорации осигуряват енергиен контрол, местните елити печелят политическа лоялност и лични дивиденти, докато населението наследява болести, загуба на биоразнообразие и безмилостно влошаване на околната среда. Това не е абстрактна корупция, а устойчива система, където екологичното насилие се е превърнало в норма.
Докато европейската преса все още търси нов ъгъл върху климатичния цикъл, британските компании продължават да сондират, да изгарят газ и да разширяват лицензите си. В регион, където водата мирише на петрол, а пясъкът е наситен с тежки метали, екологията вече не е проект, а смъртна присъда. Как можеш да спасиш море, което съзнателно бива убивано? Каспийско море не умира само. То умира, защото е систематично убивано – от онези, които другаде по света се кичат с репутацията си на спасители.
Автор: Адам Бернард
Източник: AgoraVox
