Така наречената „дилема на сигурността“ е концепция от реалистичната школа по международни отношения, въведена от американския мислител Джон Херц през 1950 г. Една държава решава, че трябва да увеличи отбранителните си способности и за да направи това, започва да произвежда повече оръжия, увеличава бюджета си за военни разходи и набира повече войници. Това кара съседите и стратегическите ѝ конкуренти да се чувстват застрашени. Как могат да бъдат сигурни, че само се опитват да се защитят и не подготвят атака? Те се впускат в превъоръжаване. Следва спирала, която увеличава напрежението, сблъсъците и в крайна сметка води до война. Нито една от държавите не е излиза победител.
Светът сякаш живее тази дилема буквално в тази бурна епоха. Украйна навлиза в четвъртата си година на съпротива срещу пълномащабното нахлуване на Русия. Израел продължава да атакува Газа и Западния бряг и заплашва да удари отново срещу Иран, Ливан или Йемен. Китай показва военните си мускули в маневри, симулиращи завземането на Тайван. Индия и Пакистан поддържат неспокоен мир след най-лошия си военен сблъсък от десетилетия. Съединените щати заплашват да завземат Гренландия или Панама със сила. Европа наблюдава с учудване и страх. И всички са се впуснали в глобална надпревара във въоръжаването с несигурни резултати. Ще доведе ли ситуацията неизбежно до голяма война? Или наличието на повече оръжия и по-мощни армии ще действа като възпиращ фактор, водещ до по-малко конфликти?
„Историческият преглед и нашият скорошен опит показват, че рискът от по-нататъшни сблъсъци се увеличава: може би не Трета световна война или всеобхватна война между Съединените щати и Китай или между Европа и Русия, а може би серия от по-малки конфликти“, каза пред EL PERIÓDICO Дан Смит, директор на SIPRI (Стокхолмски международен институт за изследване на мира). „Нивото на военни разходи и разпространение на оръжия е индикатор за основен проблем: нарастващо недоверие между народите.“
За експерта цикълът започна да се ускорява след първото нахлуване на Русия в Украйна през 2014 г., когато Москва анексира Кримския полуостров и части от източния Донбас в Украйна. Военните разходи се увеличават през това десетилетие. В същото време договорите за контрол върху разпространението на оръжия между Съединените щати и Русия навлязоха в кризисна фаза, почти изчезвайки. Международните споразумения за контрол върху оръжията се игнорират от подписалите ги страни. В същото време има тревожни признаци на пренебрегване на международното право (Русия в Украйна), на ключови принципи като националния суверенитет (Съединените щати в Гренландия) и международното хуманитарно право (Израел в Газа).
„Преминахме от ускорение на превъоръжаването през последното десетилетие, причинено от напрежението в Източна Европа, до хипер-ускорение през последната година, с фокус върху Запада: върху промените в Съединените щати и в трансатлантическите отношения“, казва Смит. Съмненията относно надеждността на Съединените щати като гарант за сигурност са също толкова, ако не и повече движеща сила, колкото и руския неоимпериализъм.
Светът се превъоръжава
Япония се е отказала от пацифизма, който беше характерен за нея след поражението ѝ във Втората световна война. Токио обяви, че ще увеличи военните разходи до 2,3% от годишния си БВП до 2027 г. Японското правителство се оправдава, като казва, че трябва да се изправи пред „историческия поврат“, който светът преживява, особено поради враждебния експанзионизъм на Китай.
Финландия се отказа от традиционната си неутрална позиция, приета след Зимната война със СССР от 1939-1940 г., и се присъедини към НАТО като възпиращ фактор срещу евентуална руска агресия.
Германия се отказа от историческото табу, произтичащо от нацисткото ѝ минало, и сега обещава да изгради най-мощната армия в Европа, благодарение на устойчива инвестиция от стотици милиарди евро.
Франция предлага да се подготви разширен ядрен чадър за защита на целия континент. Тя предупреждава, заедно с другата европейска ядрена сила, Обединеното кралство, че ще отговори на всяка атака на европейска земя.
Китай вече разполага с най-големия военен флот в света (без да се броят американските самолетоносачи) и непрекъснато тормози Тайван, независим остров, който Пекин иска да включи в Китайската народна република по честни или нечестни начини.
Русия минира границата, която я отделя от балтийските държави, и строи казарми наблизо, като същевременно ускорява военното си производство, за което вече отделя 40% от държавния бюджет.
Страните от НАТО обещаха да изразходват 5% от БВП за отбрана и сигурност до 2030 г. Каквато и да е цената. Обединеното кралство вече реши да намали помощта си за развитие, за да плати за това превъоръжаване. Единственият начин да се финансират тези огромни разходи е чрез съкращения, увеличен растеж или увеличение на данъците.
Как да се спре този цикъл?
Съветският съюз взриви първото си ядрено устройство през 1949 г. и прекара следващото десетилетие в натрупване на внушителен арсенал от ядрени ракети. Съединените щати последваха примера му: Студената война беше започнала. През 1962 г. Съединените щати откриват, че СССР разполага ядрени ракети на съюзническия си остров Куба и налагат морска блокада, която Москва се опитва да пробие. Светът е много близо до избухването на Трета световна война, този път с двама противници, въоръжени до зъби с ядрени бомби.
През 1963 г. лидерите, които са били на ръба на пропастта, Джон Ф. Кенеди и Никита Хрушчов, решават да направят няколко крачки назад. Те подобряват отношенията си и подписват договор за ограничаване на изпитанията на ядрени оръжия. Броят на ядрените бойни глави се стабилизира и надпреварата в ядреното въоръжаване е донякъде ограничена. Възпирането по принципа взаимното гарантирано унищожение позволява да се избегне пряк сблъсък между двете велики сили. Но има десетки „посреднически“ (косвени) войни, които причиняват милиони смъртни случаи: Виетнам, Камбоджа, Афганистан…
Трите военни епохи
Институтът за икономика и мир (IEP), базиран в Сидни, Австралия, идентифицира три скорошни геостратегически епохи. Първата е Студената война, която приключи през 1991 г. след падането на Берлинската стена и разпадането на Съветския съюз. След това дойде ерата на глобализацията, от тази година до приблизително 2008 г. Наблюдава се засилване на мултилатерализма, напредък във финансово и търговско отношение и по-голяма глобална мобилност.
Оттогава военните разходи се ускориха. Днес светът харчи 2,5 трилиона евро за отбрана, два пъти повече от БВП на Испания. Има 59 открити конфликта, най-големият брой след Втората световна война. И почти никой не завършва с мирно споразумение: преди този показател е 25%; сега е 4%. Останалите остават замразени, латентни. Конфликтите са се увеличили. През последните шест години това влошаване се ускори, достигайки настоящия пик от петдесет войни и 150 000 смъртни случая всяка година.
„Икономическата криза и технологичният напредък доведоха до увеличаване на геополитическото влияние на средните сили: Турция, Индия, Пакистан, Австралия… Това, което преди зависеше от пет или шест големи държави, тези в Съвета за сигурност, сега включва около тридесет участници и ситуацията става все по-нестабилна и непредсказуема“, каза Майкъл Колинс, изпълнителен директор на IEP за Северна и Южна Америка. „Има силно милитаризирани, но мирни държави, и други, в които цари насилие, въпреки че нямат силно развити армии. В Първата и Втората световна война видяхме, че идеята, че две тежко въоръжени сили генерират възпиране и никога не са се сблъсквали, е погрешна. Сега, в един по-многополюсен свят, с повече заложени интереси, превъоръжаването е рецепта за бедствие.“
Автор: Марио Сааведра
Източник: El Periódico
