“Няма нищо за разглеждане тук”. Това е позицията на правителството на САЩ относно трафика на непълнолетни с цел сексуална експлоатация от покойния финансист Джефри Епщайн и неговата вече затворена съучастничка Гислейн Максуел.
Тази седмица Министерството на правосъдието и Федералното бюро за разследване публикуваха меморандум, с който прекратяват случая. Агенциите бяха заключили, въпреки широко разпространените подозрения, че Епщайн не е изнудвал никакви видни хора. Освен това те решили, че „никакво по-нататъшно разкриване не би било уместно или оправдано“, се казва в меморандума.
Влиятелните лица на MAGA не са съгласни с това. „Ако приемем, че този изтекъл меморандум „Досиетата на Епщайн“ е верен, тогава всички знаем, че това е срамно прикриване, целящо да защити най-отвратителните елити“, написа Роган О’Хендли – известен още като „DC Драйно“ – в X.
Не съм запознат с творчеството на г-н Драйно, но споделям общото му подозрение, че се извършва прикриване. Същото важи и за Джъстин Амаш, бивш представител на САЩ от Мичиган. „Официалният разказ на Министерството на правосъдието и ФБР за Джефри Епщайн не изглежда достоверен“, написа Амаш в X, добавяйки, че „изглежда много вероятно нещо да се прикрива тук“.
Амаш не уточнява защо смята, че меморандумът е недостоверен, но много от него буди недоумение. Обяснявайки защо по-нататъшни разкрития биха били неподходящи, меморандумът заявява, че агенциите „няма да позволят публикуването на детска порнография“.
Директорът на ФБР Каш Пател даде подобно обещание в скорошен епизод на „The Joe Rogan Experience“, заявявайки, че бюрото няма да публикува видеоклипове на сексуални престъпления, тъй като това би наранило жертвите отново. Но никой разумен човек не иска или очаква подобни видеоклипове да бъдат публикувани. По-скоро загрижените граждани искат да знаят дали други извършители, освен Епщайн и Максуел, са изобразени в тези видеоклипове или са споменати в доказателствените файлове.
Основното извинение за неразкриване на допълнителни материали е очевидна заблуда. Честно казано, може би правителството не е открило доказателства, че са замесени други извършители. Всъщност, в меморандума се казва, че „систематичен преглед“ на наличните доказателства „не е разкрил никакъв инкриминиращ „списък с клиенти“.“
Това твърдение би трябвало да срещне изключителен скептицизъм по редица причини.
Първо, главният прокурор Пам Бонди не само призна, че Епщайн е имал списък с клиенти, но и заяви през февруари, че той е при нея. След като водещият на Fox News Джон Робъртс попита дали Министерството на правосъдието ще „разпространи списък с клиентите на Джефри Епщайн“, Бонди отговори: „В момента е на бюрото ми, за да го прегледам.“
Второ, „списък с клиенти“ в този случай функционира като съкращение за имената на криминалните съучастници на Епщайн. Независимо дали Епщайн е водил действителен списък с такива сътрудници, разследващите трябва да установят дали те съществуват и ако е така, кои са те – и трябва да ни кажат, на американския народ, какво са открили.
Трето, Епщайн и Максуел вероятно не са действали сами. Последната е осъдена за трафик на хора с цел сексуална експлоатация, докато първият е обвинен в това (и почина, преди да може да бъде съден). И все пак в меморандума се твърди: „Не открихме доказателства, които биха могли да доведат до разследване срещу необвинени трети страни.“ На кого тогава са доставяли жертвите на сексуална експлоатация?
Едно от следствията от неправдоподобното твърдение на меморандума е, че администрацията на Тръмп не може да публикува всички доказателства, без погрешно да обвини невинни хора. Самият Доналд Тръмп заяви това по Fox News през 2024 г., когато изрази колебание относно публикуването на досиетата на Епщайн с мотива, че „не трябва да се засяга живота на хората, ако там има фалшиви неща“.
Разбира се, администрацията трябва да избягва да хвърля тъмен облак върху всеки човек, с когото Епщайн някога е общувал – облак, който би бил огромен, засенчвайки държавни глави, членове на кралски семейства, ръководители на разузнаването, изтъкнати академици и бизнес магнати. Но тъмен облак вече виси над главите на известните сътрудници на Епщайн – включително милиардера Бил Гейтс, британския принц Андрю и самия Тръмп – и най-добрият начин правителството да изчисти имената им би бил да проведе пълно и прозрачно разследване.
Разбира се, това предполага, че имената им ще бъдат оневинени. В случаите на Гейтс и Андрю, предположението е съмнително. Последният се самоосъди в катастрофално интервю за BBC през 2019 г., когато отрече, че някога е срещал Вирджиния Джуфри, която го обвини, че е спал с нея, когато е била тийнейджърска „сексуална робиня“ на Епщайн и Максуел. Снимка на Андрю с ръка около младата Джуфри не попречи на принца да отрече всякакви спомени за връзката.
Гейтс, от своя страна, „се запознал“ с Джефри през 2011 г., три години след като Епщайн, обвинен в сексуална експлоатация на момичета, се признал за виновен в склоняване на непълнолетна към проституция, съобщи New York Times през 2021 г. Статия в Wall Street Journal от 2023 г. може да хвърли светлина върху това защо Гейтс поддържа връзката въпреки рисковете за репутацията си. „Джефри Епщайн открил, че Бил Гейтс има афера с руски играч на бридж и по-късно използвал това знание, за да заплаши един от най-богатите мъже в света“, съобщава изданието.
Очевидно Епщайн наистина е изнудвал влиятелни хора – въпреки това в меморандума на Министерството на правосъдието/ФБР се твърди, че „не са открити достоверни доказателства, че Епщайн е изнудвал видни личности като част от действията си“.
По-важен от въпроса кого е изнудвал Епщайн е дали ги е изнудвал от името на трета страна. Мнозина подозират, че е работил за една или повече разузнавателни агенции – подозрение, което не е без доказателства, въпреки че меморандумът не разглежда въпроса. Всъщност, самият Епщайн се е хвалил, че е работил за Мосад, националната разузнавателна агенция на Израел.
Връзките на Епщайн с чуждестранни правителства, включително чуждестранни разузнавателни агенции, са безброй. Робърт Максуел, бащата на Гислейн, почти сигурно е бил израелски шпионин. Епщайн се е срещал десетки пъти с бившия израелски премиер Ехуд Барак, който е ръководил Дирекцията за военно разузнаване и Израелските отбранителни сили, преди да се издигне до премиерския пост.
Епщайн е имал и връзки с американското разузнаване, някои подозрителни, а други просто странни. Журналистката Вики Уорд съобщи през 2019 г., че Александър Акоста – американският прокурор, който сключи сделка за признаване на вината с Епщайн през 2007 г. – е казал на служители на Тръмп, че неназовани власти са го накарали да се оттегли от делото за трафик на хора за сексуална експлоатация, защото Епщайн, по техни думи, „принадлежи на разузнаването“.
Що се отнася до странните връзки: Въпреки че е отпаднал от колеж, 21-годишният Епщайн си е намерил работа в престижното училище „Далтън“, ръководено по това време от Доналд Бар, бивш служител на Службата за стратегически услуги, предшественик на Централното разузнавателно управление. Десетилетия по-късно, когато Епщайн умира в затвора, синът на Доналд, Бил Бар, бивш анализатор на ЦРУ, е ръководител на Министерството на правосъдието.
Меморандумът на Министерството на правосъдието/ФБР отхвърля подозренията, че Епщайн е бил убит, като твърди, че той „се е самоубил в килията си“. Агенциите публикуваха часове затворнически кадри, за да докажат, че никакви подозрителни лица не са влизали в килията (въпреки че една минута изглежда липсва, кадрите всъщност не показват килията на Епщайн, а на обществеността първоначално е било казано, че затворническите камери са се повредили в нощта, в която е починал).
Дори Епщайн да се е самоубил, смъртта му е голям скандал: Съзнателно или не, правителството позволи на може би най-ценният си затворник – такъв, който е държал в собствения си череп уличаваща информация за най-влиятелните хора в света – да умре във федерален арест.
Не е нужно да сте хроничен конспиратор, за да заключите, че цялата тази работа е ужасна. Високопоставени служители на Тръмп – включително Бонди, Пател, прессекретарят на Белия дом Каролайн Ливит и заместник-директорът на ФБР Дан Бонджино – обещаха пълна прозрачност за Епщайн. Вместо това получихме обиди към нашето разузнаване и бележка, която според този колумнист мирише на прикриване.
Автор: Андрю Дей
Източник: The American Conservative
