В навечерието на срещата на върха на НАТО в Хага следващата седмица, 24-25 юни, президентът Доналд Тръмп и неговата администрация трябва да представят на европейското и украинското правителство ясен план на САЩ за мир в Украйна – такъв, който далеч надхвърля простото прекратяване на огъня.
Макар че е разбираемо, че Тръмп би искал да се оттегли от мирния процес в Украйна, предвид непреклонността на президента Владимир Путин и сега новата война в Близкия изток, той и екипът му трябва ясно да заявят параметрите на сделка, която според тях ще донесе траен мир. Оттеглянето от усилията за преждевременно прекратяване на войната оставя Вашингтон в постоянна опасност да бъде въвлечен в нова криза, докато САЩ продължават да доставят на Украйна оръжия и разузнавателна информация.
От друга страна, ако Вашингтон се откаже от мирните усилия и спре да помага на Украйна, отбраната на тази страна ще бъде в остра опасност от колапс. Следователно администрацията на Тръмп трябва да използва срещата на върха на НАТО, за да представи на Европа и Украйна ясните условия за това, което тя счита за разумно и осъществимо мирно споразумение като основа за преговори с Русия.
Ако Киев и Брюксел приемат, тогава тези условия трябва да бъдат представени на Москва, а ако Москва откаже да преговаря на тази основа, тогава помощта на САЩ за Украйна трябва да продължи непроменена.
Ако обаче украинците и европейците отхвърлят предложените условия, тогава трябва да им се каже, че отказът им ще доведе до край на подкрепата на Вашингтон за Украйна и че ако европейските страни желаят да продължат да подкрепят войната, ще трябва да го направят сами.
Това може да изглежда груб подход, но всъщност ще помогне на украинското правителство. Защото дори водещите украински служители сега да виждат, че условията за мир, които Украйна е поставила, са невъзможни за постигане, а вътрешнополитическите страхове ги възпират да променят курса си.
Това е често срещано явление в историята. Франция продължи да се бори години наред в Индокитай и Алжир, след като стана ясно, че френска победа не е възможна, защото френският елит беше политически неспособен да признае това. Същото важеше и за САЩ във Виетнам.
Единственият начин украинските лидери да се измъкнат, приемайки компромисен мир, е ако могат честно да кажат на собствените си хардлайнери, че Вашингтон и НАТО не са им дали избор. Администрацията на САЩ също трябва да покаже на руснаците какво могат да спечелят от споразумение – и по същия начин какво биха загубили, ако го отхвърлят. Ако руското правителство отхвърли тези условия като основа за преговори, след като Украйна ги е приела, тогава помощта на САЩ за Украйна трябва да продължи, докато руснаците не са готови да направят компромис по този въпрос.
Мирните условия, които администрацията на САЩ трябва да предложи, включват следното:
1. Линията на прекратяване на огъня трябва да минава по линията, където е фронтът (с ограничена възможност за териториални размени).
2. Русия и Украйна се ангажират да не се опитват да променят тази линия чрез сила, подривна дейност или икономически натиск.
3. Правният статут на всичките пет области (включително частите, все още държани от Украйна) ще бъде предмет на бъдещи преговори под егидата на ООН и с оглед на желанията на местното население.
4. И двете страни се ангажират да не извършват терористични атаки, подривна дейност и опити за подкопаване на суверенитета на територията на другата (включително окупираните от Русия райони на Украйна).
5. Всички западни санкции срещу Русия ще бъдат спрени с клауза за незабавно отменяне при нарушение.
6. Руските активи, държани в Европа, се внасят във фонд на ООН за възстановяване на Украйна, който се разделя 50:50 между районите, контролирани от украинското правителство и Русия.
7. Украйна въвежда гаранции за руските езикови и културни права в конституцията. Русия прави същото за украинците в Русия.
8. Украйна връща принципа на неутралитет в украинската конституция и се отказва от намерението си да се присъедини към НАТО.
9. НАТО се задължава да не се разширява допълнително, а Съединените щати обещават да наложат вето на всички предложени нови кандидати.
10. Русия официално се съгласява с присъединяването на Украйна към ЕС, а ЕС обещава да насърчава това.
11. Русия признава правото на Украйна на самозащита и се отказва от искането си за ограничаване на размера на украинската армия.
12. САЩ се задължават да не предоставят на Украйна ракети, основни бойни танкове или изтребители.
13. Страните от НАТО се задължават да не изпращат войски в Украйна; а миротворците се привличат от неутрални страни под ръководството на ООН.
14. САЩ се задължават да не разполагат американски войски в страни на границата с Русия (включително Румъния), с клаузата, че това обещание ще бъде отменено, ако Русия атакува Украйна отново.
15. САЩ се съгласяват да не разполагат американски ракети със среден обсег в Германия в замяна на изтеглянето на ракетите на Русия от Калининград и Беларус.
16. САЩ и Русия се съгласяват да започнат преговори за нов договор СТАРТ.
17. Съветът за сигурност на ООН създава Комитет по европейска сигурност, съставен от представители на петте постоянни членове. Ако Индия и/или Бразилия се съгласят да изпратят значителен брой миротворци в Украйна, те ще бъдат добавени към този комитет. В този случай Германия също ще бъде добавена. Задачата на този комитет ще бъде да обсъжда и предлага решения за реални, замразени и потенциални конфликти на европейския континент и да действа като механизъм за ранно предупреждение на международната общност за евентуални предстоящи кризи.
Администрацията на Тръмп трябва да потърси публично одобрение от НАТО за тези позиции и второ публично изявление, потвърждаващо продължаващия ангажимент на Съединените щати и други членове на НАТО към НАТО като отбранителен съюз в рамките на настоящите му граници.
Съединените щати трябва да потвърдят, че ще спазват съществуващите си официални договорни задължения, включително ангажимента си за защита на съществуващите съюзници от НАТО. Те обаче нямат никакво задължение – нито правно, нито морално – да разширяват тези ангажименти допълнително по отношение на членството в НАТО или мисията на НАТО.
Съединените щати влязоха в НАТО, за да защитават жизненоважни интереси на САЩ в Западна и Централна Европа, и именно на тази основа Сенатът ратифицира Договора за НАТО през 1949 г. Предишни администрации на САЩ настояваха за разширяване на територията и мисията на НАТО, с катастрофални резултати; Но администрацията на Тръмп е възприела различен подход и трябва да го следва с яснота, последователност и решителност.
Всяко правителство на САЩ има конституционно право и задължение към американския народ да заяви, че поради ангажиментите на САЩ и опасностите другаде, то трябва да отхвърли поемането на всякакви допълнителни тежести.
Състоянието на войната в Украйна илюстрира и по-широк въпрос, който Съединените щати и европейските правителства трябва да обмислят. Появата на ядрените оръжия сложи край на пряката война между великите сили и нека това продължи дълго. Вместо това, това, което видяхме, е редица опосредствени войни, както и действия от страна на великите сили – като заплахата на ЕС да блокира морската търговия на Русия, – които в миналото биха се считали за военни действия и биха довели до война.
Тези действия все още биха могли да доведат до това. И в този момент всички западни и руски коментатори, които твърдят, че Русия и Западът „всъщност вече са във война“, биха открили какво всъщност означава истинска война. За съжаление, това биха открили и всички останали.
Автор: Анатол Ливен е директор на програмата „Евразия“ в Института за отговорно държавно управление „Куинси“. Той е бил професор в университета Джорджтаун в Катар и в катедрата по военни изследвания в Кингс Колидж Лондон.
Източник: Responsible Statecraft
