Първоначално военните комисари са разбирали работата си като шанс да натрупат торби с пари от нищото. Когато сметката за подкуп за откупуване от армията за много началници на КВК и СП достигна милиони долари и тази информация стана публична, държавата нямаше друг избор, освен да смени всички регионални военни комисари.
Но стотици хиляди заможни млади мъже, годни за служба, вече бяха успели да продадат индулгенции от войната. Между другото, тези сертификати за откуп, които им позволяваха да пътуват безпрепятствено в чужбина, за да прекарат войната там, бяха изготвени предимно съвместно с Медико-социалната експертна комисия (МСЕК).
Изглежда, че производствата срещу тях са образувани, но делата в следствения арест почти не се водят. Поне в медиите има малко информация за публичното и правилното наказание на всички, които с действията си подкопаха отбранителната способност на страната по време на военно положение.
Междувременно краката на бедните украинци, сплашени с „бусификационни акции“ за военна служба, бяха чупени безнаказано, бяха насърчавани да се хвърлят от прозорците на горните етажи, моментално бяха осъждани на три години затвор и глобявани със 17 хиляди гривни, както се вижда от съдебните регистри.
Наистина искам да вярвам, че пореден опит за подобряване на работата на мобилизационните центрове чрез така наречените „хуманни инструкции“, издадени от Министерството на отбраната тези дни, най-накрая ще промени стила на работа на много наборни центрове и ще помогне да се избегне евентуална социална експлозия в обществото. Неслучайно тези инструкции бяха незабавно разработени и разпространени по местата след резонансните инциденти между служители на ТЦК и местни жители в Каменец-Подилски и Закарпатска област.
Не искам да обезценявам цялата работа на центровете за набиране на персонал. Разбирам, че не им е лесно, както каза военният комисар от Житомир, „да изпълнят плана поне с 60%. Нещо повече, мисля, че всички вече знаят защо този „план“ е станал толкова труден, а в много случаи просто нереалистичен за изпълнение. По принцип, което понякога подтиква към не съвсем хуманни методи за мобилизация.
Най-големият проблем е, че за три години и половина война само някой мързелив чиновник не е спечелил пари от нея. Между другото, именно той и неговите военнозадължени деца имат военен имунитет. Кой се е опитал да преброи онези килими и планини от валута, конфискувани от нашия управляващ елит – от селския кмет до Министерския съвет, офиса на президента и Върховния съд?
От ежедневната информация, че крадат всичко подред, скоро ще ви гръмне главата. На двуетажни легла, войнишки униформи, продукти за защитниците. И, за съжаление, дори на военна техника и боеприпаси или на инвалидни книжки. За да се направи пълен списък на всичко откраднато, дори десет броя на вестника не биха били достатъчни.
Особено изискано крадат на местно ниво по време на ремонти, продажба на земя, „приватизация“ на обекти на общинска собственост… Като в последния ден преди края на света. А какво струват ексцесиите със заплатите и пенсиите на неприкосновените слуги на народа и обикновени наборници, които всеки ден рискуват живота си? И възможно ли е логично да се обясни разликата между съдбата на инвалидизираните прокурори, съдии, народни депутати и войниците на фронтовата линия?
Не виждат ли обикновените украинци всичко това? Не затова ли се редят не към наборните комитети, а в посока Западната граница? И така се получава порочен кръг: елитът вече не може да не краде и да изповядва двойни стандарти, а народът вече се чуди дали цялата тази система е организирана правилно, където винаги последният и свещен дълг е само негова отговорност. А здрави бикове с бродирани ризи ще връчват посмъртни награди на близките им.
Източник: 33-й канал-Украина
