Василина Бело, ръководител на отдел „Климат“ на НПО
Въглеродният отпечатък от трите години руска инвазия
Трите години руска война в Украйна не само доведоха до човешки жертви и разрушаване на инфраструктурата, но и причиниха широко разпространени щети на климата. Според предишно проучване на Инициативата за отчитане на военните емисии, емисиите на парникови газове, причинени от руската инвазия, са достигнали 230 милиона тона CO2 еквивалент между 24 февруари 2022 г. и 23 февруари 2025 г.
През третата година от войната емисиите са се увеличили с 30% (55 милиона тона CO2 еквивалент) в сравнение с предишни периоди. Емисиите от три години пълномащабна война могат да се сравнят с общите годишни емисии на четири европейски държави – Австрия, Унгария, Чехия и Словакия – взети заедно, или с емисиите от 120 милиона автомобила, работещи с изкопаеми горива.
Структура на емисиите: лидират бойните действия и пожари
Авторите на изследването са идентифицирали шест основни категории емисии, причинени от войната.
Най-голямото количество емисии е пряко свързано с военни действия – 82,1 милиона тона CO2 еквивалент, което е 36% от общото количество. Тази категория обхваща емисиите от потреблението на гориво от военна техника, производството и употребата на боеприпаси, производството на военно оборудване и строителството на укрепления.
На второ място са емисиите, свързани с реконструкцията на разрушени сгради и инфраструктура, които се оценяват на 62,2 милиона тона CO2 еквивалент. (27%).
Третият по големина източник са ландшафтните пожари, с 48,7 милиона тона CO2 еквивалент. (21%). Именно тази категория показа най-голям ръст през 2024 г., когато площта на пожарите се увеличи повече от два пъти в сравнение с предходните години.
Сухо лято и война са катастрофална комбинация за горите
Голямо безпокойство буди рязкото увеличение на броя на горските пожари през 2024 г. Общата площ на пожарите е 92,1 хиляди хектара. Това е два пъти повече от средното за предходните две години. Повечето от тези пожари са причинени от военни действия
Експертите свързват този ръст с увеличението на необичайно сухи метеорологични условия, което вероятно е резултат от изменението на климата. Това създаде идеални условия за пожари, причинени от боевете, да започнат като малки пламъци и след това да прераснат в големи. Положението е особено трудно в бойните зони, където е опасно за пожарникарите да работят, така че пожарите често избухват извън контрол.
Други източници на емисии
Проучването отчита също и следните основни източници:
- унищожаване на енергийната инфраструктура – 19 милиона тона CO2 еквивалент;
- пренасочване на гражданската авиация поради затваряне на въздушното пространство – 14,4 милиона тона CO2 еквивалент;
- разселване на бежанци – 3,3 милиона тона CO2 еквивалент.
Постоянният обстрел на енергийни съоръжения води до емисии не само на CO2, но и на серен хексафлуорид (SF6) – парников газ, който е 24 000 пъти по-мощен за околната среда от CO2.
Как се оценяват климатичните последици от войната и кой трябва да носи отговорност?
При оценката на щетите върху климата, авторите на изследването прилагат социална цена на въглерода от 185 долара на тон CO2 еквивалент. Социалната цена на въглерода измерва настоящата стойност на допълнителна единица парников газ, емитирана сега, като сумирането ѝ се равнява на общата глобална цена на щетите, които той причинява през целия си жизнен цикъл в атмосферата. Този индикатор обхваща икономическите загуби от изменението на климата, които могат да се усетят в секторите на селското стопанство, енергийните услуги и производителността на труда, както и различни видове рискове, свързани с човешкото здраве (по-специално смъртността) и екосистемите. Ако се приложи социалната цена на въглерода, общите климатични щети, причинени от пълномащабна война, се оценяват на повече от 42 милиарда долара.
Оценката на щетите върху климата от войната е сравнително нова стъпка, тъй като досега не е имало обща практика, особено в бойни ситуации, за провеждане на такава подробна и всеобхватна оценка на въздействието на войната върху климата. Това създава възможност за Украйна не само да оцени мащаба на щетите, но и да се застъпи на международно ниво по въпросите на екологичната и климатичната отговорност на агресора.
Докладът за емисиите на парникови газове по време на войната е важна стъпка в усилията за подвеждане на Русия под финансова отговорност за причинените щети.
Справка на ZN.UA
Проучването е проведено от Инициативата за отчитане на военните емисии, неправителствената организация „Екодия“ – Център за екологични инициативи, с подкрепата на Министерството на опазването на околната среда и природните ресурси на Украйна. Този документ изчислява въглеродните емисии, причинени от пълномащабното руско нахлуване в Украйна, което започна на 24 февруари 2022 г. и продължава и до днес. Той разчита на подробен анализ и моделиране, които обхващат само емисиите, свързани с войната и нейните последици в Украйна и Русия.
Основните методологии остават до голяма степен непроменени спрямо предишната версия на доклада, предлагайки на читателя по-подробно обяснение на изчисленията. Международни и украински експерти работят по оценката на емисиите, причинени от войната.
Ленард де Клерк и Николай Шлапак са постоянните автори на всички издания на доклада. Ленард де Клерк е холандски инженер и експерт по климата, един от първите в света, който систематично изучава въздействието на въоръжените конфликти върху климата. Той координира работата на международната Инициатива за военни емисии. Николай Шлапак е украински специалист по опазване на околната среда, отчитане на емисиите на парникови газове и климатична политика. В подготовката на докладите на различни етапи участват и други експерти, по-специално водещата украинска климатолог Светлана Краковская, както и специалисти по мониторинг на пожарите и пространствен анализ. Докладът „Въздействието на войната на Русия в Украйна върху климата: 24 февруари 2022 г. – 23 февруари 2025 г.“ беше публикуван с подкрепата на Европейския климатичен фонд (ECF) и Международната климатична инициатива (IKI).
Източник: ZN.UA
