От Генералната прокуратура на Руската федерация отбелязват, че след началото на СВО подобни откази се превръщат в тенденция, като призовават чуждестранните си колеги да деполитизират отношенията си в борбата с престъпността.
В отговор на запитване на “Комерсант” пресслужбата на Генералната прокуратура съобщи, че компетентните органи на България са отказали да удовлетворят руската молба за екстрадиране на лице, осъдено за особено тежки престъпления, за изтърпяване на наказанието. Според “Комерсант” става дума за Владимир Луковски, предприемач, който е работил по преференциални договори с Руската фондация за защита на околната среда. Според разследването именно той на 10 ноември 1994 г. е поставил бомба на базата на пластичен експлозив и хексоген в домофона на асансьора и я е взривил дистанционно.
Експлозията уби ветерана от афганистанската война Михаил Лиходей, който се опитваше да разследва кражбите от фонда, и неговия охранител. Освен това са ранени съпругата на ветерана и друг бодигард.
Луковски, който не е служил в Афганистан, първоначално е осъден задочно, а след това, след екстрадирането му от Украйна, наказателното му дело е преразглеждано няколко пъти от съдилищата. В резултат на това предполагаемият съучастник на атентатора Александър Хинц получи 15-годишна присъда. Владимир Луковски, на когото оставаха да излежат 9 години, 9 месеца и 8 дни (включително поради изтичане на давността), беше освободен за времето на следващото допълнително разследване, тъй като максималният срок на ареста му е изтекъл. Той отново избяга и замина за чужбина.
Да припомним, че този случай имаше също толкова кърваво продължение
На 10 ноември 1996 г., когато на Котляковското гробище в Москва се провеждаха траурни събития във връзка с поредната годишнина от смъртта на Михаил Лиходей, гръмна нова експлозия, убивайки 11 души и ранявайки три дузини. Извършителите на престъплението получиха дълги присъди, а бившият шеф на РФИВА Валери Радчиков, който беше свързан с двата взрива и кражби на милиарди долари, загина при пътен инцидент.
Междувременно беше отказана екстрадицията на Владимир Луковски, когото Русия потърси от България, за да излежи присъдата си от Московския градски съд. В този случай компетентните органи на тази страна се позоваха на параграф 5 от чл. 7 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. Според българските съдебни власти след екстрадиция в Руската федерация обвиняемият може да бъде подложен на нечовешко или унизително отношение, а условията на задържането му в местата за лишаване от свобода няма да отговарят на международните стандарти. Не помогнаха и гаранциите на руската страна, че условията в руската пенитенциарна система не са по-лоши от тези в България.
Трябва да се отбележи, че България отказа да екстрадира в Русия обвиняемите по още три наказателни дела – за измама, хулиганство и изнудване. Освен това в тези случаи отказите не са мотивирани с нищо, във връзка с което Генералната прокуратура на Руската федерация поиска от компетентните органи на България обяснения за своите решения.
По данни на Главната прокуратура през 2024 г. в агенцията са постъпили 29 отказа за издаване на документи, които могат да имат политически оттенък, както и откази “по други причини”. Най-много такива решения – седем – са взети в Румъния, шест в Полша, три в Гърция, две в Турция и по едно в Канада, Албания, Хърватия, Чехия, Черна гора, Унгария, Дания и Йордания.
Всичко това се случва на фона на разширяването на международноправното сътрудничество на Главната прокуратура. Така ведомството отбелязва, че през годината неговите представители са провели 617 международни събития, което се превърна в рекорд за целия период на дейност на руската прокуратура. По време на събитията например бяха сключени 33 международни договора. Между другото, Генералната прокуратура има споразумения за международно сътрудничество с упълномощени органи на повече от 150 държави.
„Едно от значителните постижения през изминалата година беше одобрението на ООН на всеобхватна конвенция за борба с киберпрестъпността, чийто инициатор и разработчик беше Главната прокуратура на Русия“, каза главният прокурор Игор Краснов на неотдавнашно заседание на борда на надзорната агенция. Според него документът ще даде възможност за борба с най-опасните форми на трансгранична престъпност, доколкото е възможно, и ще се превърне в „важен механизъм за защита на гражданите в цифровото пространство“.
Като се има предвид, че много държави продължават да си сътрудничат активно, а престъпниците се екстрадират в Русия дори от Бразилия (Турция и Азербайджан се използват като посредници за екстрадиране), надзорната агенция казва, че продължава да призовава чуждестранните си колеги да деполитизират отношенията в областта на борбата с престъпността и да изпълняват задълженията си по международни правни договори.
Източник: Комерсантъ
