Алексий Косач е псевдоним на бивш високопоставен служител в правителството на Володимир Зеленски
Познавам Владимир Зеленски много добре от години. Като високопоставен служител, назначен лично от Зеленски, разговарях с него много пъти на ден и го наблюдавах отблизо както публично, така и насаме. Разделихме се в добри отношения и без обиди. Нямам лични амбиции или егоистични намерения. Но днес не мога да премълча как Зеленски отслабва Украйна под прикритието на война. В напрегнатата атмосфера на страх трябва да напиша тези думи под булото на анонимност – необходима предпазна мярка срещу отмъщение от самия режим, на който някога съм служил.
Болно ми е да призная, че поне част от казаното от Доналд Тръмп за Зеленски е вярно. Докато западните политици побързаха да осъдят Тръмп и забележките на неговия вицепрезидент, тиха вълна на одобрение премина през голяма част от украинското общество.
Украйна се превърна в парадокс: нация, която се бори за своя суверенитет, докато разрушава собствените си демократични основи. Години наред Западът се отдаде на илюзията за Зеленски като „лицето на демокрацията“. В действителност той подкопа нашата демокрация, институции и икономика, правейки Украйна много по-слаба пред лицето на екзистенциална заплаха – и в процеса унищожавайки мотивацията на нашата нация да се бори с руския агресор.
Първият му президентски мандат приключи през май 2024 г., но поради продължаващата война не бяха проведени избори. Зеленски, който удължава военното положение на всеки три месеца и никога не е мислил за облекчаването му, както предлагат европейски политици, твърди, че „хората не искат избори“.
Неотдавнашно украинско проучване потвърждава това, като 65 процента от украинците не искат да има избори през цялата война. Но повече от половината украинци искаха да видят края на конфликта възможно най-скоро, според проучване на Gallup миналата година. Сега този процент може да е по-висок. Освен това често се съмнявам, че можем да се доверим на настоящите проучвания от Украйна. Днес страхът властва над страна, в която изборите се отлагат за неопределено време, правата на човека са систематично нарушавани и страхът диктува ежедневието.
Авторитарните инстинкти на Зеленски станаха ясни дори преди инвазията на Путин. Още през 2019 г. слушах как той изискваше пропаганда от подчинените си, за да залее медиите с похвали, ако политиката му се провали. Днес той постигна това: огромна армия от гласове, които го маркират като лицето на демокрацията и самото въплъщение на самата Украйна.
Украйна, изчерпана от всички ресурси, не може да устои на продължителна война на изтощение. Хиляди украински мъже са платили подкупи – десетки хиляди долари – за да избягат от единствената европейска страна със затворени граници за мъже в наборна възраст. Онези, които остават, живеят в страх, внимават да излязат навън, за да не бъдат хванати по улиците, в кафенетата или магазините – завлечени във фургони и изпратени на фронтовата линия. Някои от последните наборници са инвалиди или хронично болни. Много от тях получават малко или никакво обучение преди разпределение. Все по-често съдбите им се решават във военкоматите, докато служителите чакат да бъдат подкупени. Съпруги, приятелки, дъщери и майки сега се заемат с традиционно мъжки професии, събирайки всичките си доходи, за да подкупят служители, отчаяни да осигурят изключения за своите близки и за младите мъже, преди да достигнат наборна възраст. И все пак тези с правилните връзки в правителството са свободни от военна служба и се радват на неограничена свобода на движение.
Войната осигури на Зеленски неконтролирана власт, позволявайки на неговите сили за сигурност да действат безнаказано. В поне осем фронтови региона военното положение доведе до полицейски и военни ексцесии. Под предлог, че преследват сътрудници, държавните сили нахлуват в домове, претърсват телефони и лаптопи и произволно задържат цивилни. В такива области хората никога няма да разкрият истинските си мисли пред журналист или социолог. Те ще повтарят одобрената от държавата реторика – Зеленски като герой, Украйна като несломима. И едва насаме, те ще кажат това, което наистина мислят: че искат той да си отиде.
На по-високо ниво обвиненията в предполагаеми руски връзки се използват рутинно за експроприиране на бизнеси. Скандалите, включващи завишени разходи за реконструкция и подкупи за разрешителни за пътуване, са широко разпространени, отразявайки по-широка ерозия на доверието в правителството. Проучванията разкриват нарастващо разочарование сред украинците, като над 70 процента вече вярват, че правителството използва войната за лична изгода. В някои региони, подложени на безмилостни бомбардировки, някои тихо признават, че предпочитат да живеят под руско управление. Това не е предателство; това е следствие от унищожаването на демокрацията от Зеленски. Без да остава ясна цел в битката, мнозина сега търсят алтернатива – проруски кандидат, готов да сключи сделка с Владимир Путин, или дори мрачното примирение, че животът под руски флаг може да е за предпочитане пред безкрайната война. Плиткият патриотизъм, който Зеленски насърчава, се разпада. Настъпи изтощението. Въпросът вече не е дали Украйна може да спечели, а дали дори може да оцелее под неговото управление.
Войната даде на Зеленски всичко, което някога е искал: абсолютна власт, контрол над милиарди чуждестранна помощ и овации от света. Още от първия си ден на поста – на който бях свидетел от първа ръка – той беше фиксиран върху това да си осигури втори мандат. Публично той отхвърля всякакви приказки за преизбиране, като настоява, че е твърде рано. В частен план не спира да се готви. Зеленски е обсебен от рейтинга си на одобрение. Дори сега той полага основите на кампанията си. От септември 2024 г. администрацията му насочва допълнителни плащания към онези, които популяризират образа му онлайн – наводнявайки социалните медии с хиляди внимателно подбрани видеоклипове, показващи го като очарователния актьор, превърнал се във военен лидер, облечен в характерната си тениска в цвят каки. Но по-решителната му стратегия е систематичното премахване на политическите опоненти. Бившият главнокомандващ на въоръжените сили Валерий Залужний – най-страшният потенциален съперник – беше внезапно уволнен миналата година и преназначен на дипломатически пост. Запознати съобщават, че срещу Залужни вече са подготвени наказателни дела, ако посмее да влезе в политиката.
Междувременно бившият президент Петро Порошенко току-що беше ударен със санкции – банковите му сметки бяха замразени, активите му иззети, до такава степен, че според съобщенията, той дори не може да плати кафе на бензиностанция. От години той мечтае да си върне властта, преминавайки от пети президент на Украйна до седми, и все още има лоялен електорат. Юрий Бойко, лидер на заклеймената като проруска партия, беше привикан от Службата за сигурност на Украйна на разпит, заради видео в TikTok, призоваващо за край на войната. Зеленски наистина се готви за избори, но иска да се увери, че няма равни условия, за да може със сигурност да ги спечели.
Днес Зеленски и неговият кръг са консолидирали почти пълен контрол над държавата. Те могат да манипулират избори, да потискат несъгласието и да хвърлят в затвора когото си решат. Независимите медии са официално забранени в телевизионния и радио ефир, докато опозиционни и антикорупционни активисти, активни онлайн, са заплашвани с арест. Един човек, който разкри корупцията, свързана с брата на шефа на администрацията на президента Андрий Йермак, беше изпратен направо на фронта, в най-опасните бойни зони, където загина. Друг виден редактор, чиито разкрития свалиха бившия министър на отбраната Алексий Резников за корупция, беше спасен от затвора само поради спешната лична намеса на американския посланик. Друг редактор на независима медия, който дразни Зеленски, беше държан от наборни офицери 24 часа в изолация, докато не „намери общ език“ с тях и отиде на фронта. Парламентарист, който написа, че Зеленски трябва да признае, че губи и да сложи край на войната, беше арестуван за държавна измяна в рамките на три дни и сега е в затвора, след решение на районния съд в Киев.
Преди войната рейтингът на одобрение на Зеленски се движи около 23 процента. Когато след инвазията на Путин фразата „Имам нужда от амуниции, а не от транспорт“ – думи, изречени не от Зеленски, а от анонимен американски дипломат – беше широко разпространена в медиите, превръщайки го в световна икона. Рейтингът му на одобрение скочи над 90 процента. Но с течение на времето започна отново да пада. Частните анкети, които видях, сега поставят подкрепата му под 10 процента. Проучванията на общественото мнение, съгласувани с кабинета на президента твърдят, че той остава 63 процента.
Украинците не са страхливци. Но те не искат да умрат за правителството на Зеленски, тънещо в корупционни скандали ден след ден. Само прекратяването на войната и възстановяването на демокрацията и икономиката може да запази Украйна. Продължаващата война ще доведе не до победа, а до колапс на нашата нация. Властта трябва да се смени. И ако Доналд Тръмп не постигне това, тогава Украйна няма надежда.
Източник: The Spectator
