ЗА ТРИ години Украйна претърпя нещо, което преди беше немислимо: въздушно и сухопътно нападение срещу нейната столица; кървава война на изтощение; ракети; дронове; планиращи бомби; бързи екзекуции. Сега се отвори нов фронт, този път – неочаквано – от Запад. Наглите опити на Доналд Тръмп публично да коригира отношенията с Русия смаяха украинския президент Володимир Зеленски. И той не скрива гнева си. Във вторник, 18 февруари, той отмени отдавна планирано пътуване до Саудитска Арабия, като каза, че не иска да има нищо общо с преговорите, които се провеждат там без него: „Не бяхме поканени… Беше изненада за нас и, мисля, за много други.“ На 19 февруари Тръмп му отговори, като нарече Зеленски „диктатор“.
Решението на Тръмп да разговаря с Владимир Путин и неприкритата му готовност да „реабилитира“ Кремъл обезсърчи политическия елит на Киев. Въпреки това, малко хора са наистина изненадани. „Душевното ни състояние в деня, когато чухме новината, остави много да се желае“, призна един високопоставен депутат и съюзник на Зеленски, „Но ние го очаквахме“. За украинските представители вече не е тайна, че вратите във Вашингтон се затръшнаха за тях. „Осъзнахме до каква степен руската реторика е пуснала корени в Америка“, добави той. А депутат от опозицията призна, че има „лошо предчувствие“, тъй като се очертава перспективата скоро в парламента да трябва да се гласува за унизително споразумение за прекратяване на огъня.
Дори ако войната в Украйна приключи, предстои борба за оцеляване. Населението, политиците и войските са изтощени. Стотици хиляди бяха убити и ранени. Милиони напуснаха страната. До една трета от 4,3 милиона украински бежанци в Европа са под 18 години – и много от тях няма да се върнат. Тъй като няма ясни гаранции за сигурност, споразумението вероятно ще насърчи повече родители да се опитат да изпратят децата си в чужбина, което ще изостри вече сериозните демографски проблеми на Украйна. „Имаме нужда от мир“, призна един високопоставен украински служител, „Нуждаем се от мир. Въпросът е в същото време този мир да не ни довърши“.
Най-трудният избор е пред семействата със синове тийнейджъри: или да изпратят момчетата си в Европа, докато законът все още го позволява, или да останат в родината си – с всички произтичащи от това рискове. Бившият войник от украинските въоръжени сили Сергей Василюк е изправен пред същата дилема. Първоначално той и съпругата му решили, че 17-годишният им син Андрей трябва да замине. Но самият той възразил, че не вижда бъдеще в чужбина и със сигурност ще влезе в армията, щом го приемат да служи. Майката все още е твърдо против. Сергей, на когото синът му напомня за зелените новобранци с горящи очи, които командвал в началото на войната, неохотно подкрепя момчето. „Ако няма момчета като него, няма да остане никой“, казва той.
Въпреки всички катаклизми не се очертава конкретно споразумение – поне не още. Но засега ситуацията се развива по най-лошия сценарий за Украйна. Мнозина в нейните елитни кръгове се опасяват, че с реториката си екипът на Тръмп залага руски капан за Киев: призивът за прекратяване на огъня без гаранции за сигурност и незабавни избори, заплашва да разцепи украинското единство. „Изглежда, че Тръмп иска да се отърве от Зеленски, когото никога не е харесвал и когото смята за труден човек“, казва бившият дипломат. „Не става въпрос за изборите, а за това да се отърве от Зеленски“.
Бързината, с която Тръмп действа, заплашва не толкова да доведе до бърз мир, колкото да постави Украйна в неприемлива позиция. Зеленски ще трябва да забавя времето, за да преговаря. За разлика от Тръмп, украинският президент все още не е разкрил своите червени линии. Готовността да седне на масата за преговори с “убиец” (имайки предвид Владимир Путин) сама по себе си е достатъчен компромис, каза той пред нашето издание миналата седмица. В същото време Зеленски вече даде да се разбере, че няма да се съгласи на прекратяване на огъня без гаранции за сигурност – и ще отхвърли всяко споразумение, сключено зад гърба му. Един високопоставен украински служител не очаква Украйна официално да признае териториалните загуби по споразумението, като същевременно признава, че членството в НАТО остава далечна перспектива. Според него абсолютният минимум, на който се съгласява Украйна, е поддържане на връзки със западните армии, отказ от сериозна демилитаризация и постоянен приток на оръжия, пари и чужди мироопазващи войски. Размерът на тези сили е вторичен спрямо самия факт на тяхното присъствие. „След като дойдат тук, смятаме, че ще им бъде трудно да си тръгнат“, обясни той.
На теория Украйна може да пренебрегне сделката на Тръмп и да продължи да се бие. На практика обаче положението й ще се влошава с времето. Бруталните боеве са много по-болезнени за по-бедната и малка Украйна. Украинските въоръжени сили демонстрираха голямо умение на ниво подразделения. Но на оперативно ниво остават сериозни проблеми и липсата на стратегическо планиране се отразява. Бригадите на предната линия са пред изчерпване на личен състав: някои от тях вече са укомплектовани с по-малко от една трета от необходимата численост. Освен това Тръмп все още има много лостове в ръцете си, които може да използва, за да настоява по своя път. Така че той може да намали или напълно да ограничи военната помощ – и най-вероятно няма да пропусне да се възползва от това. Той може едностранно да отмени санкциите срещу Русия. Това може да намали друга жизненоважна поддръжка (като данни за насочване в реално време) или да деактивира Starlink, гръбнакът на бойните комуникации на украинските въоръжени сили. Разбира се, ще има заобиколни решения, но деактивирането на тези системи ще има най-вредните ефекти. Както каза един високопоставен американски служител: „Ако Зеленски мобилизира 18- и 20-годишни, може да си струва да се стажава още. Ако не, по-добре да вземе това, което се предлага сега“.
Тъй като Тръмп не допусна и Европа до масата за преговори, много ще зависи лично от Зеленски и неговата воля за борба. Той има най-убедителните причини да устои на натиска: в края на краищата неговата позиция и място в историята зависят от това. Но да се сблъскаш с американски лидер, който се утвърждава за сметка на враговете си, е опасно и психологически трудно. Експертите се притесняват, че обкръжението на Зеленски непрекъснато намалява, въпреки че сега той се нуждае от максимална подкрепа. „Няма кой да му каже „не“, оплаква се един вътрешен човек, „и той прави грешки“. Много украинци са открито разочаровани от своя военен лидер. Според вътрешно проучване, получено от The Economist, дори и да остава най-популярният сред настоящите политици, Зеленски пак ще загуби предстоящите избори с разлика от 30% до 65% от Валерий Залужни, бивш главнокомандващ на украинските въоръжени сили, който все още не е обявил намерението си да се кандидатира. В проучване през януари доверието в Зеленски падна до 52%, най-ниското ниво за целия конфликт. Това със сигурност е значително по-малко от зашеметяващите 90% рейтинг на одобрение в началото на боевете, но доста над мижавите 4%, които Тръмп му даде на 18 февруари.
Ако всичко това ви изглежда опасно, това не е най-лошият сценарий. Истинският кошмар за Украйна ще настъпи, ако Тръмп изпълни напълно плана на Кремъл: прекратяване на огъня без ефективни гаранции за сигурност, избори, които завършват с политическа парализа, отслабен президент и разделен парламент, последвани от демобилизация, масова емиграция и разпадане на страната отвътре. Няма да остане и следа от единството, демонстрирано от украинците в първите дни на конфликта. „И този сценарий не е напълно изключен“, призна един служител, „Не забравяйте, че в страната има милиони оръжия. На фронтовата линия може дори да се купи пленен руски танк за сто хиляди гривни [2400 долара]“.
Междувременно няма индикации, че Путин ще се откаже от целта си да смаже украинската държава. Гледайки 17-годишния си син, Сергей Василюк прогнозира, че Украйна ще се бие “поне докато Путин диша”. В същото време той смята, че наистина решаващият момент за страната му е настъпил в първите дни на конфликта, когато „неговото поколение спря колони от руски танкове пред вратите на Киев“. Сега щафетата премина към поколението на сина му. На 3 юни Андрей ще навърши 18 години. По-младият Василюк планира да направи две неща този ден: да кандидатства задочно в катедрата по икономика и да се запише в една от украинските елитни щурмови части, против волята на майка си. „Дори боевете да приключат, дори да има прекратяване на огъня, пак ще имаме нужда от най-силната армия, за да сме сигурни, че всичко това няма да започне отново“, заключи той.
