Както пише журналистът от британския вестник The Telegraph Роланд Олифант, преди това Маккинли беше известен предимно със смъртта си (той стана един от четиримата убити президенти на САЩ), но Тръмп го нарече „най-недооценения“ американски лидер и дори възстанови името му на най-високата планина в Северна Америка, преименувана преди 10 години. Какви политики е следвал Маккинли и как те се пресичат със собствената политика на Тръмп.
Тръмп е споменавал Маккинли много пъти. Дори във встъпителната си реч
Ето какво каза Доналд Тръмп в интервю за Bloomberg през юли 2024 г.: „Уилям Маккинли направи страната ни богата. Той беше най-недооцененият президент. Маккинли правеше пари и беше истински крал на [митническите] мита.”
А ето какво каза Тръмп на предизборен митинг в Мичиган през септември: „Знаете ли, страната ни вероятно е била по-богата през 1890-те, отколкото когато и да било, защото имахме митническа система. И имахме президент – познавате Маккинли, нали? Спомняте ли си планината Маккинли? След това смениха [нейното] име.”
А това е от речта на Тръмп при встъпването в длъжност на 20 януари: „Президентът Маккинли направи страната ни много богата чрез мита и талант (той беше роден бизнесмен) и даде на Теди Рузвелт парите да направи много от неговите велики неща, включително Панамския канал, който “беше глупаво даден на Панама.”
И една от първите изпълнителни заповеди на Тръмп след встъпването му в длъжност: „През 1917 г. нашата нация официално почете президента Маккинли, като нарече най-високия връх в Северна Америка на негово име. Въпреки това администрацията на Обама [преименува планината] през 2015 г. В рамките на 30 дни министърът на вътрешните работи трябва да възстанови името “Маунт Маккинли”.
Кой е Уилям Маккинли
25-ият президент на Съединените щати ръководи страната от 1897 до 1901 г. Малко след като е избран за втори мандат, той е застрелян от анархиста Леон Чолгош.
Маккинли не принадлежи към кохортата на “великите американски президенти”. В проучвания на историци той обикновено не се класира на по-високо от 20-то място от повече от 40. Уебсайтът на президентската библиотека казва, че администрацията на Маккинли отдавна е смятана за “посредствена”. През последните 10 години обаче, в САЩ бяха публикувани няколко книги за 25-ия президент. Едната е написана от Карл Роув, виден републикански политически консултант, когото колумнистът на Bloomberg Джъстин Фокс нарича „главен промоутър“ на Маккинли.
25-ият президент на Съединените щати действително не може да бъде наречен посредствен; той беше засенчен от по-забележителния 26-ти президент Теодор Рузвелт. Маккинли беше последният от петимата американски лидери, оцелели в Гражданската война. Той официално постави Съединените щати на златния стандарт и подкрепи идеята за изграждане на корабен канал през Панама. Но Тръмп (който сега очевидно е „главният промоутър“ на Маккинли) го хвали предимно за неговия протекционизъм и империализъм.
Как Маккинли въвежда мита (и какво не казва Тръмп)
Преди да стане президент, Маккинли е бил конгресмен и се борил толкова активно за повишаване на вносните мита, че законът, приет през 1890 г., който увеличава вносните мита от 38% на 49,5%, е кръстен на него. Критиците казват, че той е бил удобен за големия бизнес, а за всички останали само повишава цените. На фона на нарастващо недоволство републиканците губят мнозинството си в Конгреса от демократите, а две години по-късно и президентския пост.
Кариерата на Маккинли обаче не пострадала ни най-малко. През 1891 г. той става губернатор на родния си щат Охайо, а през 1897 г. – президент на Съединените щати. Той отново повишава вносните мита, които демократите преди това били намалили, но към края на президентството си (тъй като вътрешният пазар става пренаситен) започна да се застъпва за взаимно намаляване на митата между страните. В последната си реч преди смъртта си през 1901 г. Маккинли заявява, че „трябва да продаваме навсякъде, където можем, и да купуваме отвсякъде, където покупката ще увеличи нашите продажби и производство“. И добавя, че „търговските войни не са печеливши“.
Но важното е дори не, че Маккинли се разочарова от митата, а че те имали малко влияние върху икономиката по негово време. Американските вносни мита са били високи през целия 19 век и много по-високи в началото на века, отколкото в края. През 1890-те години тарифите се колебаят около едно и също ниво, като републиканците ги повишават, а демократите ги понижават. Те съставляват 1% от БВП и спомагат за финансирането на държавните разходи, но не са в основата на богатството на САЩ. Много по-голям тласък на икономиката дава мащабното строителство на железопътни линии и пристанища, както и масовата имиграция.
Връщането към високи тарифни политики е малко вероятно да има голямо въздействие сега. Преди Гражданската война митата представляват почти всички приходи на американското правителство, но след Първата световна война делът им престава да бъде основен, а след Втората световна война става незначителен. Това се дължи както на постепенния преход към свободна търговия, така и на нарастването на държавните разходи на САЩ. Сега те представляват десет пъти повече от БВП, отколкото по време на президентството на Маккинли, и дори удвояването, утрояването или учетворяването на приходите от мита няма да има голяма разлика, обяснява колумнистът на Bloomberg Джъстин Фокс.
MPI / Getty Images
Как Маккинли превзема територии
Възстановявайки първоначалното име на най-високата планина в Северна Америка, Маккинли, Тръмп отбеляза, че при 25-ия президент Съединените щати „са постигнали бърз икономически растеж и просперитет, включително разширяващи се териториални придобивания“. New York Times уточнява, че Маккинли е последният президент, при който САЩ са “завзели значителни територии”.
Става дума за Филипините, Гуам и Пуерто Рико, които станават американски колонии след Испано-американската война, продължила 110 дни. Според условията на мирния договор, Испания се отказа и от контрола над Куба. Освен това, Съединените щати използват конфликта с Испания като претекст да анексират Хаваите, които преди това са формално независими. Защитниците на анексията твърдят, че Хаваите са жизненоважни за американската икономика и че ако Съединените щати не ги превземат, други страни ще го направят.
На уебсайта на мемориалната библиотека Маккинли (да не се бърка с президентската библиотека), намираща се в родния му град, се посочва, че „с анексирането на тези земи САЩ стават световна сила“. Джон Хей, бъдещият държавен секретар и архитект на сделката за предаване на зоната на Панамския канал на Съединените щати, нарича конфликта с Испания „великолепна малка война“. САЩ загубват 2000 войници в нея и още 4000 в последвалата война с Филипините.
Филипините остават под контрола на САЩ по-малко от 40 години: островите са окупирани от Япония през 1941 г. и получават независимост през 1946 г. Американците контролираха Куба до 1959 г., когато Фидел Кастро свали подкрепяния от Америка диктатор Фулхенсио Батиста – и, по думите на колумниста на Washington Post Макс Буут, превърна Куба в „трън в очите“ на Съединените щати. Но Съединените щати все още запазват контрол над Хавай, както и на Пуерто Рико и Гуам.
Как всичко това се вписва в политиката на Тръмп?
Тръмп подчертава протекционизма и империализма на Маккинли, защото отговарят на собствените му политически цели. Той превърна митата в центъра на своята икономическа програма, като обеща да наложи 25 процента данъци върху вноса от Мексико и Канада, до 60 процента върху китайски стоки и 20 процента върху всичко останало. „Ако искате да избегнете митата, изградете [фабрики] тук, в Америка“, каза Тръмп. В същото време журналисти и експерти предупреждават, че митата не се плащат от страните, които продават стоките си на САЩ, а от американските компании вносители, които могат да прехвърлят разходите си върху американските потребители.
Друга ключова точка от дневния ред на Тръмп е обещанието му да възвърне статута на Съединените щати на „възходяща нация“. Той настоява, че американците трябва да контролират Гренландия и Панамския канал – и не изключва използването на сила, за да постигне това, въпреки че адресатите на неговите заплахи, Дания и Панама, са военни и търговски партньори на Съединените щати. Трудно е да се каже дали Тръмп е готов да изпълни тези заплахи, но във всеки случай „рецептата му за излекуване на Америка включва разширяване на физическото й присъствие“, пише кореспондентът на The New York Times в Белия дом Дейвид Сангър. И добавя: “Естествено, това прави герой последния президент, извършил подобно нещо.”
Тръмп се сравнява с Маккинли, обещавайки да върне “златната ера” на Америка. Някои намират други прилики между тях. Тръмп има Илон Мъск, който му помогна да бъде избран за втори мандат. А Маккинли имаше Марк Хана, богат бизнесмен от Охайо, който го извади от фалита и събра пари за предизборните му кампании. Хана е известен с фразата: „В политиката две неща имат значение. Първото са парите. А какво беше второто, не помня”.
Източник: Meduza.io; Превод: Opposition
