Дните на хартиения паспорт са преброени – въпреки новите рискове за поверителността. След няколко години, независимо къде живеете или пътувате, лицето ви вероятно ще бъде вашият нов паспорт.
От векове хората са използвали някаква форма на паспорт, докато са се придвижвали от място на място. Но широко разпространената стандартизация на паспортите, както ги познаваме днес, всъщност започва след Първата световна война, когато паспортите обикновено се използват като мярка за сигурност и за възпиране на шпиони, влизащи в дадена страна. Дори тогава някои смятат паспортите за „анахронизъм в съвременния свят“.
Но използването на хартиени паспорти – които за първи път бяха дигитализирани като „е-паспорти“ с NFC чипове през 2006 г. – бавно претърпява една от най-големите си трансформации досега. Туристическата индустрия, летищата и правителствата работят за премахване на необходимостта да показвате паспорта си по време на международен полет. В крайна сметка може изобщо да не се наложи да носите паспорта си.
Вместо това, технологията за разпознаване на лица и смартфоните все повече се използват за проверка и потвърждаване на самоличността ви спрямо данни за пътуване, преди да можете да летите. Тези системи, твърдят защитниците, могат да намалят времето за чакане и „блъсканиците“, които се случват на летищата. Но експертите по поверителността предупреждават, че има малко прозрачност относно използваните технологии и тяхното разпространение може да доведе до пробиви на данни и по-високи нива на наблюдение.
Натискът за премахване на хартиените паспорти се случва по целия свят. Досега летищата във Финландия, Канада, Холандия, Обединените арабски емирства, Обединеното кралство, Италия, Съединените щати, Индия и другаде изпробваха различни нива на пътуване без паспорт или технологията, необходима за осъществяването му. През октомври служители в Сингапур обявиха, че неговите жители могат да летят до и от страната, без да използват документите си, а чуждестранните посетители могат да се „наслаждават на удобството на безпаспортно оформяне, когато напускат Сингапур“. Повече от 1,5 милиона души са използвали системите, твърдят служители.
„Вероятно ще се превърне в основен начин за пътуване, доколкото разбирам, в близко бъдеще“, казва Атина Йоану, преподавател по бизнес анализи в Университета на Съри в Обединеното кралство, която е изследвала последиците за поверителността, произтичащи от различни видове пътувания. Йоану казва, че пандемията от Covid-19 е ускорила безконтактното пътуване и много усилия са насочени към опитите за бързо придвижване на пътниците през летищата.
Въпреки че изпитанията по света са на различни етапи и използват различна техническа инфраструктура, те като цяло работят по сходни начини: информацията, съхранявана в миналото в NFC чипа на вашия паспорт, включително данни за лицето, вместо това се съхранява цифрово и се свързва с вашия телефон. ЕС планира да създаде за това официално приложение за пътуване. Когато сте на летище, телефонът може да бъде показан и камера за разпознаване на лице ще се опита да ви сравни със снимката в паспорта.
Един от най-често тестваните подходи е използването на „цифрови идентификационни данни за пътуване“. DTC, според Международната организация за гражданска авиация на ООН (ICAO), която стои зад подхода, се състои от две части: виртуален елемент, който представлява информацията, съхранявана в паспортите, и физическа част, битът на вашия телефон. Двете са криптографски свързани, за да се гарантира, че не са фалшификати. „Ключовата характеристика на ICAO DTC е, че властите могат да проверят цифрово представяне на паспортните данни преди пристигането на пътника и да потвърдят целостта и автентичността на данните“, се казва в описание на системата.
Съществуват три различни подхода към DTC, като два изискват да носите (но не непременно да използвате) хартиени паспорти, докато третият подход, който може да е след няколко години, не изисква дори да бъде издаден паспорт.
По-рано тази година граничните служители във Финландия проведоха малък тест на DTC на 22 маршрута на авиокомпания, използвайки разработено мобилно приложение. Въпреки че пътниците все още трябваше да носят паспорти, граничната охрана на страната заключи, че проверките продължават само осем секунди, като техническата обработка се извършва за две секунди. „Бързината е наистина от съществено значение тук, ако говорим за улесняване на огромен брой хора“, казва Мико Вайсанен, ръководител на пилотния DTC.
Въпреки че прекратяването на дразнещите опашки по летищата би било добре дошло за мнозина, преминаването към дигитален документ за пътуване също поражда опасения за това как се защитават данните, нормализиране на проблемната технология за наблюдение, като разпознаване на лица, както и дали цифровите системи за самоличност ще бъдат разпространени в други части на обществото и кой в крайна сметка контролира или изгражда тези части от инфраструктурата.
Документацията на ICAO относно DTC определя рисковете като „измама с подправяне“, събирането от престъпници на DTC данни и дублиращи части от тях, закъснения на пътувания, ако системите са изправени пред прекъсвания, и невъзможност за хората да пътуват, ако има „фалшиво отхвърляне“ в системи за разпознаване на лица и отсъствие на резервни системи. Системите за разпознаване на лица предизвикват противоречия от години.
Множество компании по света изграждат системи за проверка, за да помогнат на хората да докажат, че са тези, за които се представят, което може да включва свързване с официални правителствени бази данни или системи. Удбхав Тивари, директор на глобалната продуктова политика в Mozilla казва, че има „поверителност още при проектирането“ и усилия за минимизиране на данните, които се извършват с разработването на тези продукти и системи, но все още има набор от други рискове.
„Всъщност не знаем колко сигурни са тези системи“, казва Тивари, добавяйки, че като цяло има опасения относно „честността, отчетността и прозрачността“ на AI системите, които могат да се използват. „Работата е в това, че всички тези компании разработват тези системи по дълбоко фирмени начини“, казва Тивари.
Освен това, казва Тивари, държавите могат да третират хората по различен начин. Различните нации имат режими за защита на данните с различно качество и могат да използват различни стандарти за това как информацията за хората може да бъде предадена на правителствени или правоприлагащи органи, или продадена. „На мен например би ми било много по-удобно да използвам биометрични пътувания в Германия, отколкото в много други страни по света, защото вярвам на екосистемата за защита на данните и регулаторите в Германия, а в други страни – не“, казва Тивари.
Адам Цао, вицепрезидент на дигиталната идентичност във фирмата за сигурност Entrust, казва, че хората, използващи всякакви системи, ще искат да знаят, че техните данни се използват по начина, по който очакват. Например, казва той, наред с други неща хората ще искат да знаят кой има достъп до информацията, за какви цели имат достъп до нея и какво казват за това, което се случва с нея. „Вие наистина искате да стигнете до точката, в която движейки се в този дигитализиран свят, вие давате точното количество информация, за точното време, за правилната цел на точните хора“, казва Цао. И това може да не е толкова лесно.
В Индия системата за разпознаване на лица Digi Yatra се сблъска с множество критики за това как е въведена и как хората са били зарегистрирани в доброволната схема, както съобщава Biometric Update. „Начинът, по който това се случва в Индия, вече не е доброволен и вече не е нещо, за което можем да държим правителството или някой друг отговорен“, казва Диша Верма от Фондацията за свобода на интернет.
Системата Digi Yatra, която работи на 24 летища в страната, може да бъде отворена за чуждестранни граждани през 2025 г. Междувременно има планове за внедряване на технологията за идентичност в хотели и исторически паметници. Лицето ви скоро може да бъде и ключът към вашата стая.
Източник: Wired; Превод: Opposition
