Джеймс У. Кардън
Решението от миналата седмица на руския президент Владимир Путин да изстреля балистична ракета със среден обсег срещу военен комплекс, разположен в украинския град Днепър (население 937 000 души), беше отговор на предишна украинска атака на руска територия, която използваше американски ATACM и балистични ракети Storm Shadow, произведени във Великобритания. Това е само последният от поредица тревожни ескалационни ходове от двете страни в конфликта. Притеснително е, че същите хора, които ни уверяваха, че Русия ще се съгласи с разширяването на НАТО до нейните граници, сега ни уверяват, че повтарящите се заплахи на Путин да прибегне до ядрени оръжия не са повод за безпокойство.
В телевизионна реч на 21 ноември Путин предупреди, че „ние се смятаме в право да използваме нашите оръжия срещу военни обекти на тези страни, които позволяват техните оръжия да бъдат използвани срещу наши обекти“.
Д-р Стивън Стар, който е бил директор на Програма за клинични лабораторни изследвания в Университета на Мисури, посочва:
„Атаките с ракети Storm Shadow на САЩ и Обединеното кралство, насочени и изстрелни срещу руска територия, нямат никакви шансове да променят изхода от войната в Украйна. Русия вече спечели. САЩ, НАТО и тяхното прокси Украйна бяха решително победени на бойното поле от руската армия, въоръжена с множество оръжия, далеч по-добри от всичко, притежавано от Запада – всичко това за ужасната сметка на народа на Украйна, който загуби над милион убити и ранени, а страната им е напълно унищожена”.
Всичко това идва след изявлението на Русия, направено също миналата седмица, че Русия е изменила ядрената си доктрина, като е намалила прага си за ядрен удар. Занапред Москва ще разглежда атака от неядрена страна, която е подкрепена от ядрени сили, като съвместна атака.
Тези изявления бяха посрещнати с тревога от събранието на учени по международни отношения и експерти по сигурността на учредителната среща на Ереванския диалог през уикенда. Основан от арменско-американския политолог Артър Хачикян, Диалогът беше домакин през уикенда в Армения на дузина експерти по международни въпроси и по регионална сигурност от Европа и Съединените щати. Един пенсиониран френски военен, който пожела анонимност, категорично отбеляза, че за Путин „има „червена линия“, но ние ще я открием едва когато стане твърде късно“. Изявлението беше зловещо ехо от предупреждението на Хегел, че „совата на Минерва разперва крилата си само с настъпването на здрача“ – с други думи, мъдростта започва да изгрява едва когато е твърде късно.
Едва ли има нужда да се посочва, че мъдростта не беше сред определящите характеристики на администрацията на Байдън, чийто титулярен ръководител прекара предходните три десетилетия твърдейки на висок глас, че е немислимо разширяването на НАТО да провокира руски отговор. По-добрите умове и хора знаеха друго. Историкът на Студената война Хол Гарднър от Американския университет в Париж отбеляза през уикенда, че през 1995 г. Пол Нитце, ярък привърженик на Студената война и главният преговарящ на Роналд Рейгън за контрола на оръжията, е изпратил коментар до Washington Post, в който предупреждава за потенциално дестабилизиращите ефекти от разширяването на НАТО.
В статия на Нитце, открита от Гарднър, се казва:
„Предвид уязвимостта на новата руска демокрация, настояването за разширяване на НАТО вероятно ще изостри съществуващия разрушителен вътрешен натиск. Грешен ход от наша страна може лесно да има обратен ефект, предизвиквайки издигането на власт на руските националисти, отклонявайки START II и вероятно разваляйки други споразумения за контрол на въоръженията, без които НАТО ще се окаже отново в условията на студена война. Много по-добре е да действаме въз основа на убеждението, че руските националисти набират политическа мощ и да сгрешим, като ограничим разширяването на НАТО, отколкото да рискуваме европейската нестабилност в лицето на нова конфронтация с Москва… Нашата дългосрочна цел трябва да бъде насърчаване на взаимодействието, а не изключването на Русия от Европа“.
Но The Post отказа да го публикува.
Преминавайки от ясни и настоящи към бъдещи опасности, експертите по сигурността, с които говорих, също изразиха сериозни опасения относно решението за разполагане на американски крилати ракети Tomahawk с голям обсег в Германия в началото на 2026 г. Първата дезинформация на администрация на Тръмп за забележителния Договор за ликвидация на ядрени ракети със среден и малък обсег от 1987 г. (договорът, за който Нитце помогна в преговорите) направи разполагането възможно – в края на краищата Договорът забраняваше разполагането на ракети с обсег между 500 и 5500 километра.
Резултатът от всичко това е достатъчно виден. Продължаването на войната ще доведе до: по-нататъшно опустошаване на Украйна, втвърдяване на разделението от Студената война в Европа и задълбочаване на „безграничното“ партньорство между Русия и Китай. Последното ще има последици за очакваната твърда политика на бъдещата администрация спрямо Иран. В този контекст е важно да се отбележи изявлението на Арабската ислямска среща на върха, публикувано на 11 ноември, което предупреждава за „опасността от ескалация, обхващаща региона и нейните регионални и международни последици“.
В своя ентусиазъм за твърда конфронтация с Русия, поколение американски експерти и политици помогнаха за създаването на условия за по-широка война, такава, която скоро може да се разпростре през Украйна в Големия Близък изток. Остава много открит въпрос (предвид формата на неговия екип по национална сигурност) как Доналд Тръмп планира да устои на предстоящата буря.
Източник: The American Conservative; Превод: Opposition
