Украински официални лица от месеци уверяват, че няма да отстъпят територията, окупирана от Русия, при никакво мирно споразумение. Но сега, като взема предвид ускорения график на преговорите, за който настоява новоизбраният президент Доналд Тръмп, Киев отдава не по-малко значение на гаранциите за сигурност, отколкото на това къде в крайна сметка ще лежи линията на прекратяване на огъня.
Украинските въоръжени сили стабилно губят позиции на изток и двама високопоставени служители казаха, че защитата на интересите на Украйна в потенциални преговори ще зависи не от териториалните граници, които вероятно ще бъдат определени по време на боевете, а от това какви гаранции ще бъдат предложени за подкрепа прекратяване на огъня.
„Преговорите трябва да се основават на гаранции“, каза Роман Костенко, председател на Комисията по отбрана и разузнаване на Върховната рада. „Няма нищо по-важно за Украйна“.
Един високопоставен украински служител, при условие за анонимност поради чувствителността на темата, беше по-прям. „Териториалният въпрос също е изключително важен, но все пак е второстепенен“, каза служителят. „Гаранциите за сигурност са основни.“
Украйна установява своите граници въз основа на Декларацията за независимост от 1991 г. Оттогава Русия е поела контрола над около 20% от украинските земи, но Киев няма официално да се откаже от претенциите си към окупираните от противника територии, смятайки ги за окупирани, каза Костенко.
Изглежда, че именно това е подходът, който Киев ще използва, за да оправдае евентуална сделка, при която Русия да запази контрола над украинските земи. През октомври президентът Владимир Зеленски, обсъждайки прекратяването на огъня, каза: „Всички разбират, че независимо какъв път изберем, законно никой няма да признае окупираните територии от други страни.“
В Украйна назрява също дълбок скептицизъм относно добросъвестността на Русия в преговорите – страната се е поучила от горчивия опит от примирието през 2014 и 2015 г. след сблъсъци с проруските сили по източните граници. Постигнатите споразумения не предотвратиха военните действия, които продължиха осем години до началото на руската инвазия през 2022 г.
Длъжностни лица в Киев поискаха членство в НАТО като гаранция срещу по-нататъшни атаки. Западните представители ясно дадоха да се разбере, че не са против Украйна да се присъедини към алианса, но не по ускорен график.
Длъжностни лица в Киев също посочиха като солиден възпиращ фактор, който няма да допусне подновяване на военните действия, надежден арсенал от конвенционални оръжия, предоставен от Запада, който би позволил на Украйна оперативно да нанесе ответен удар.
Обаче най-трудният въпрос във всяко мирно споразумение изглежда са гаранциите за сигурност, а не земята. Когато Украйна и Русия провеждаха мирни преговори през 2022 г., Москва в крайна сметка отхвърли ключов елемент от тях: споразумение, задължаващо другите страни да защитават Украйна, ако бъде нападната.
Русия отдавна подчертава, че смята влизането на Украйна в НАТО за неприемливо. Тя даде да се разбере, че гледа на подобен ход като на пречка за всяко споразумение за прекратяване на огъня и също така подчерта, че очаква да запази контрола над превзетата територия.
Дискусиите за възможно споразумение се засилиха миналата седмица след победата на Тръмп, който обеща да поиска незабавни преговори. Това би означавало отклонение от дългогодишната позиция на администрацията на Байдън, че редът и условията на споразумението са оставени изцяло на усмотрението на Украйна. Тръмп не крие скептицизма си относно по-нататъшната подкрепа за Украйна и твърди, че ще сложи край на конфликта за един ден – без да уточнява как точно.
Руският президент Владимир Путин многократно се опитва да представи ситуацията по такъв начин, че Украйна категорично отказва мирни преговори, като същевременно настоява за условия за уреждане, които са изгодни само за него. Украински и западни служители смятат, че това би било равносилно на капитулация.
Непосредствената пречка за всяко прекратяване на огъня е украинската окупация на част от района на Курск в югозападна Русия, където украинските въоръжени сили нахлуха през август. Киев разглежда тази територия като потенциална разменна монета в преговорите, но за Москва изтеглянето на украинските сили се смята за една от задължителните предпоставки за започване на преговори. Американски служители казват, че 50 000 руски и севернокорейски войници се събират близо до Курск за контранастъпление, за да изтласкат Украйна от руска земя.
Ако украинците могат да бъдат изтласкани от Курск, Русия може да се съгласи на прекратяване на огъня по съществуващата фронтова линия до следващата пролет, каза Константин Затулин, депутат от партията на Путин, в интервю в понеделник. „Всичко ще се опира на факти на място“, каза той. „Всичко наше е наше. Всичко украинско е тяхно“.
Въпреки това, според московските ястреби, редица спорни въпроси, включително териториални претенции, правят уреждането до следващата пролет малко вероятно.
„Ще ни бъде трудно да се споразумеем именно защото дори най-меката ни позиция предполага допълнителни териториални отстъпки от страна на Украйна“, каза Константин Малофеев, консервативен бизнесмен, близък до Кремъл.
Един високопоставен украински служител каза, че Киев би искал гаранции, че бъдеща линия на прекратяване на огъня няма да навреди на икономическото възстановяване на страната, например като направи индустриалните зони твърде опасни за инвестиции. Друг ключов фактор, казват служители, ще бъде ширината на демилитаризираната буферна зона между двете армии.
Различни фракции с противоположни възгледи за Украйна обаче се борят за вниманието на Тръмп. Позицията, изразена от новоизбрания вицепрезидент на САЩ Дж. Д. Ванс, до голяма степен съвпада с тезисите на Кремъл, но бившият държавен секретар на Тръмп Майк Помпео се застъпва за по-силна военна подкрепа, отколкото администрацията на Байдън беше готова да предложи.
Тръмп изложи по-подробно вижданията си в юлско интервю за Fox News. „Бих казал на Зеленски: стига – време е за преговори“, каза Тръмп. „А на Путин бих казал това: ако не се договорите, ние ще му дадем много повече.
Тръмп и Зеленски разговаряха миналата седмица, но страните не разкриха подробности за разговора.
Зеленски призова Съединените щати и европейските страни за подкрепа за стратегия „мир чрез сила“, която ще укрепи украинската армия и ще укрепи нейната позиция на бойното поле, преди да започнат преговорите.
Но планът на Украйна е само един от няколкото подхода. Има и планове от Китай и Бразилия, както и от Турция, които се отнасят основно до безопасността на корабоплаването в Черно море, но може да бъде разширен за сметка на други въпроси.
В момента Украйна бързо губи позиции – такова темпо на отстъпление на украинските въоръжени сили не е имало от първите дни на инвазията. Русия е усъвършенствала своята скъпа, но ефективна тактика за придвижване напред чрез пехотни атаки на малки групи, фактически разменяйки личен състав за земя. При недостиг на персонал Украйна трябва да размества войски между горещите точки на фронта, за да предотврати окончателното сриване на границите си.
В собствения си план, наречен „Формула за мир“, който широко се смята за отправна точка за преговори, Украйна изложи десет искания, включително пълно изтегляне на войските, преследване на военни престъпления и плащане на репарации. Но на юнската „среща на върха за мир“, където Русия не беше поканена, тези искания дори не бяха разгледани.
В същото време около 80 страни одобриха други три точки от украинския план: размяна на военнопленници и освобождаване на цивилни заложници от Русия; защита на ядрените съоръжения, включително окупираната Запорожка електроцентрала; и гаранция за свободно търговско корабоплаване в Черно море.
Оттогава Зеленски донякъде смекчи позицията на Украйна и изпрати външния си министър в Китай, за да приветства ролята на Пекин в дипломацията. Освен това той допусна, че Русия може да бъде поканена на бъдещи преговори по „Формулата на мира“.
Междувременно все повече и повече украинци подкрепят териториални отстъпки в замяна на мир. В проучване от октомври на Киевския международен институт по социология 32% от украинците подкрепиха такова споразумение, спрямо само 19% миналата година.
Но постигането на благоприятно за Украйна споразумение, докато Русия върви напред, ще бъде изключително трудно, призна бившият украински министър на отбраната Андрей Загороднюк. Руските преговарящи едва ли ще се ограничат до територията, вече окупирана от тяхната армия.
“Този, който е в печеливша позиция, поставя условията”, заключи той. „Това важи както за правителствата, така и за бизнеса.“
Автор: Андрю Крамер; Източник: nytimes.com; Превод: Opposition
