Берлин стана един от най-яростните противници на опитите за конфискуване на част от близо 300 милиарда долара замразени активи на Кремъл, пише The Wall Street Journal.
„Германия се опасява, че изземването, а не замразяването, на тези средства може да създаде прецедент и да провокира нови съдебни дела срещу тях за престъпления от Втората световна война“, отбелязва изданието.
Исканията за по-нататъшни репарации от Втората световна война преследваха Германия в продължение на десетилетия, понякога влошавайки отношенията с нейните съседи. След Втората световна война Берлин изплаща обезщетение на съюзническите сили и тогавашния Съветски съюз за агресивната война на Германия. Освен това, Германия е дала повече от 90 милиарда долара на оцелелите от Холокоста и техните семейства от 1952 г. насам, според еврейски организации.
Напоследък обаче имаше подновени призиви за допълнителни репарации. Полша е поискала 1,3 трилиона долара компенсации от Берлин от 2022 г. насам, докато Гърция е поискала над 300 милиарда долара от 2019 г. насам.
През последните години съдилищата в Италия също присъдиха реституционни плащания на семействата на жертвите на окупацията. След това някои италиански съдилища се опитаха да конфискуват германски държавни активи, включително недвижими имоти в Италия, принадлежащи на немски училища и културни, исторически и археологически институции.
“Берлин твърди, че международното право забранява на частни граждани да съдят държави в чуждестранни съдилища и че държавните активи са защитени от конфискация. Но властите в Берлин казват, че нарушаването на този принцип в руския случай би подкопало дългогодишната правна позиция на Германия”, пише WSJ.
Автор: Екатерина Гирник; Източник: unian.net // Превод: Opposition
