Демократите играят игра на криеница с избирателите.Партията крие какво прави, а избирателите не особено се интересуват.Играта се върти около философската мистерия в сърцевината на партията.
Кои са демократите?
В какво вярват?
Лидерите на демократите, особено по-възрастните, все още говорят на езика на загрижеността, но техните политики говорят друго. Те вече не са партията на Новия курс, предлагайки набор от програми за подпомагане на семейства, деца и работещи мъже и жени. Вместо това, въз основа на настоящите им приоритети, те са партията на международния управленски елит, представен от Джо Байдън, Барак Обама и Хилъри Клинтън. Този международен елит, който умело крие, има свой собствен дневен ред, за който рядко се съобщава в основните медии, но на Световния икономически форум (СИФ) стана публично достояние като „Голямото рестартиране“. Голямото рестартиране няма много общо с благосъстоянието на хората в тази страна.
Два актуални проблема дават представа за философската основа на демократите днес: трансджендъризмът и изменението на климата.
В анкетите гласоподавателите на демократите класират изменението на климата като важен въпрос, но по-малко важен от здравеопазването, образованието и правата на аборт.
Трансджендъризмът е доста надолу в списъка с приоритети на гласоподавателите. Трансджендъризмът и изменението на климата са проблематични въпроси. Мъжете не могат да станат жени и жените не могат да станат мъже. Полът не е социална конструкция, а физическа реалност. Колкото и често да твърдите обратното, то няма да стане истина.
По подобен начин стои и изменението на климата.
„Всеки“ знае, че предизвиканото от човека изменение на климата унищожава планетата. „Цялата“ научна общност е „абсолютно слидарна“ с това. И двете твърдения са фалшиви, но никога не се обсъждат. Науката, на която се основават твърденията за климатична катастрофа, не е установена. Просто попитайте учения, носител на Нобелова награда д-р Джон Клаузър, който наскоро беше „отменен“ заради подкопаване на предполагаемата монолитна ортодоксия за климата (Това, което се има предвид тук е “cancel culture”, т.е. „анулиране на културата“, когато творци и учени, които са неудобни на либералния политически дневен ред, са изправени пред опит да заглушат творбите им. В случая с Клаузър неговите изказвания буквално са били отменени, включително в Международния валутен фонд. Причината е, че той нарече съвременната наука за климата “опасно корумпирана” – ред.).
Защо тези два проблема, всеки със съмнителна основа в реалността, са в челните редици на демократическия култ?
Защото в демократическата партия днес не става въпрос за американците от средната класа;
вече дори не става въпрос за американците. Става дума за целите на международния управленски елит и това отразява философската промяна в сърцето на Демократическата партия. За демократите властта вече не е средство за подпомагане на хората, а самоцел. Целта е да се разшири властта на правителството, за да се преработи обществото и самото човечество. Какво е необходимо за постигане на тези цели? Могъщество. Влияние. Контрол. Ето защо те така обичат комунистически Китай.
Световния икономически форум и левият демократически елит искат да дублират по целия свят пълния контрол на ККП над хората.
Изменението на климата е ползотворно, защото е застрашаващ планетата проблем, който изисква системна промяна, наложена от правителствата и изискваща все по-голям държавен контрол върху живота ни, като пандемията от Covid.
Трансджендъризмът е друга игра на власт, опит за прекрояване на реалността от правителството.
То поставя държавата в полето на семейството, като дава на държавата последната дума по въпроса за човешката личност, разрушава традиционните основи на семейството и установява държавата като конкурираща се власт с родителите.
Трансджендъризмът е стъпка към създаването на конкурентен център на власт в семейството.
Ако подобна стратегия успее, ще възникнат други проблеми с „правата на децата“. Радикалната международна левица иска всички хора, като се започне от децата, да имат неразривна връзка с държавата, която е решена да ги контролират.
Насъскването на деца срещу родители или родител срещу родител е атака срещу нашата цивилизация.
Цивилизацията се основава на взаимосвързани общности на взаимна подкрепа. Семейството е общност на гражданското общество.
Истинската общност е невъзможна, когато основната връзка на всеки е с държавата.
Това е комунистически Китай днес. Крайният резултат е атомистично общество от отделни индивиди, всички във връзка с мощна държава без истинска човешка общност. Отношение господар-роб.
Философската система в сърцето на Демократическата партия днес е атомизацията, идея, датираща от 5 век пр.н.е.на философа Демокрит.Демокрит си представя изцяло материален свят, съставен от атоми, неделими отделни частици, които се сблъскват една с друга, комбинирайки се и повторно комбинирайки се в празнотата.В атомизма няма духовен или метафизичен елемент;философията е изцяло материалистична.Философският атомизъм няма Бог или Създател и няма цел, към която да се стремят всички.Той предлага вселена от отделни атоми и празнота.Това е система от хаос, постоянна промяна без ред, тъй като атомите се комбинират и рекомбинират в различни конфигурации.
Въоръжени с този радикален светоглед, демократите насърчават социологически атомизъм, основан на марксистки възглед за индивида, който, под въздействието на икономически и исторически сили, е въвлечен във връзка с държава, която го защитава от тези сили (като расизъм и сексизъм) .
Човешкото общество тогава се превръща в изолирани индивиди без истинска общност, а държавата е единственият гарант за индивида, замествайки семейството, племето, общността и цялото гражданско общество.
Подобно на атомизма, марксизмът е изцяло материалистичен.
Няма Бог, няма човешка душа. Няма естествен импулс за щастие и ред. Хората са животни, реагиращи на материални стимули. Управлението е задоволяване на материални нужди. Но свободата е метафизично понятие. Свободата в такава система, както Русо декларира в Обществения договор, е концепция, основана в общността, а не вродена характеристика на човешката личност.
При Русо и днешните мислители от радикалната левица, които следват неговата логика, човешките същества се радват на свобода, когато съгласуват индивидуалната си воля с общата воля, когато съобразяват действията си, упражняването на свободата си с волята на някаква обща генерална воля.С други думи, когато правите това, което ви казват, а не това, което желаете, тогава сте най-свободни.
Глобалистките елити се опитват да пренастроят общата воля днес чрез социалните медии, Организацията на обединените нации и Световния икономически форум и проблеми като транссексуалността и изменението на климата.
Като формират нова „обща” воля, те създават и нова концепция за свобода. Трансджендъризмът и изменението на климата са фундаментално метафизични въпроси: Вярвате ли в истината? Вярвате ли в личната свобода? Има ли ограничение на способността ни да моделираме света, включително телата си?
Международният управленски елит не признава никакво ограничение на правото му да прекроява света.
Метафизиката, Бог и човешката душа, със собствен копнеж и своя собствена цел, ги ограничават да постигнат това, което искат. Класическата свобода им пречи, затова малко по малко ни карат да се отказваме от нея. Живеем, твърде заети с борбата за съществуване, за да се тревожим, че основите на нашата свобода могат да бъдат изложени на риск. Държим се така, сякаш съществуването на тези свободи е неоспоримо. Но това не е така.
Съществуването на Бог и човешката душа поставя граница, защото Бог и съдбата на всяка отделна душа осигурява рамка, ред, който е различен от реда, който днешният елит иска да наложи.
Древният свят се отвърна от Демокрит и материалистичния атомизъм, защото представя случаен, хаотичен свят, основан на постоянна промяна. Платон и Аристотел разбират, че въпреки продължаващата промяна в света, тя се случва на фона на някакъв общ наблюдаем ред във Вселената. Редът е естествен за вселената и промяната е действието на естествения ред, който се развива сам.
Нашият собствен опит ни казва, че светът не е хаотичен и непрекъснато променящ се.
Разпознаваме реда и виждаме неща, които издържат в материалните промени на света, като истината и справедливостта. Материалните промени са последствия от непрекъснатия процес на утвърждаване и самоутвърждаване на този ред във времето. Томас Хобс, философът, който донесе материализма в съвременната епоха, ни даде визия за това как би изглеждал животът в един материалистичен, атомистичен свят в трактата си „Левиатан“. Това е вселена на хаос и насилие, в който хората се обръщат към всемогъща държава, за да наложи ред и сигурност. Звучи ли ви познато?
След като Бог и метафизиката са прогонени, редът вече не е естествен, а нещо, което трябва да бъде наложено в един хаотичен свят.В изтощение и страх ще търсим външен лек и ще предложим свободата си за него.Докато нашето християнско разбиране за света избледнява, нарастваща вълна от хаос се разпространява в света: хаос в нашите градове с престъпност и расово напрежение;хаос в нашите семейства със замъгляване на това какво означава да си мъж или жена;хаос на нашата граница с нелегални мигранти;хаос в нашата икономика, където неконтролираните разходи създават необуздана инфлация;и хаос в Европа с разрушителна война.Липсата на доверие в метафизичния ред и растящият хаос в обществото вървят ръка за ръка.Това е мощна атака срещу човешката личност.
Следващият път, когато гласувате, се доверете на човек, който разбира какво е истината и свободата.
Свобода, както я разбирате, а не упадъчната идея за свобода. Не приемайте, че са ви гарантирани определени свободи. Свободата в Америка е обичай, подкрепен от конституцията, но може да изчезне.
Какво е в основата на днешната партия на радикалните демократи?
Нищо. Демократическата партия днес няма душа и няма интерес към вашата душа и избирателите трябва да се събудят за тази нова реалност.
Източник: americanthinker.com// Превод и редакция: opposition.bg
