След повече от осем месеца без преки преговори между Русия и Украйна, разговорите между тях – с посредничеството на САЩ – бяха възобновени миналата седмица в Абу Даби. Много неща във войната се промениха от преговорите през февруари насам. Условията на Русия остават същите, но увереността, че тя ще ги постигне, вече е факт.
Три неща са сигурни. Първите две: Украйна няма да стане член на НАТО, а Русия ще получи по-голямата част от Донбас или целия регион. Тези неща са сигурни поради третата реалност: Русия спечели войната.
Украйна умира, а времето изтича. Единствената неяснота е колко дълго украинският президент Володимир Зеленски и европейските лидери ще продължат да поддържат „животоподдържащите системи“, преди да ги изключат.
Не само че украинските войници загиват или биват осакатявани с шокиращи темпове – може би до 30 000 души месечно, – но и населението на Украйна буквално се стопява. Милиони украинци избягаха, като мнозина от тях не планират да се върнат. Почти четвърт милион души напуснаха страната през първата половина на тази година, а още повече са на път да си тръгнат тази зима, тъй като животът в Киев става непоносим. Сред останалите в страната смъртността надвишава раждаемостта. Продължителността на живота е най-ниската в Европа. Няма достатъчно хора, които да запълнят работните места или да плащат данъци за финансиране на социалните услуги.
Украйна вече не е в състояние да се защитава. В Киев са изчерпани ракетите за противовъздушна отбрана, а няма и държави, които да са готови и способни да доставят нови. Доставките на ракети за системите „Пейтриът“ (Patriot) от страна на САЩ са сведени до минимум – на практика са спрели – и може да отнеме години, преди да пристигнат нови количества; Германия пък уведоми Украйна, че повече няма какво да изпрати. В резултат на това руските ракети и дронове поразяват целите си практически безпрепятствено. Пристанищата на Украйна са блокирани и зърното не може да бъде изнасяно в необходимия обем. Стоманодобивните заводи затварят врати, миннодобивните дейности преустановяват работа, а цифровата инфраструктура е подложена на атаки. Транспортната система е парализирана – ключови мостове са повредени, а стотици локомотиви са унищожени. В столицата Киев периодично настъпват прекъсвания на електрозахранването.
През цялото това време руските въоръжени сили напредват бавно, но неумолимо през Донбас. Украйна трябва да признае тази неизбежност още сега, за да спаси човешки животи. Изгубените градове-крепости могат да бъдат изградени отново по-на запад, но изгубените животи не могат да бъдат върнати.
Войната на Русия срещу Украйна никога не е била водена основно заради територия. Основните причини за нахлуването бяха предотвратяването на присъединяването на Украйна към НАТО и – според виждането на Кремъл – защитата на етническите руснаци в Донбас. Предишните Мински споразумения имаха за цел да решат именно втория проблем. Едва когато Украйна не успя да ги изпълни, САЩ не оказаха необходимия натиск върху нея за това, а Европа ги използва като тактика за печелене на време, за да въоръжи Украйна за война срещу Русия, Москва възприе анексирането на Донбас като необходимо решение.
И така, макар войната по същината си никога да не е била за територия, постигането на мир чрез преговори до голяма степен засяга именно териториалния въпрос. Русия няма да прекрати настъплението си, докато Донбас не стане руски.
Вашингтон може би е готов да признае тази реалност като ключово условие за дипломатическо прекратяване на войната. Президентът Доналд Тръмп наскоро заяви, че мирът ще бъде постигнат чрез преговори, но добави, че „накрая Украйна ще изглежда малко по-различно“.
Според сведения, американски представители смятат, че в частни разговори Киев е проявил гъвкавост по този въпрос. Готовността на Киев да обмисли отстъпването на територии обаче е обвързана с искането за сериозни гаранции за сигурност.
Въпреки това, след преговорите в Абу Даби, украински източник заяви пред „Телеграф“ (The Telegraph), че Украйна „никога няма да признае“ руския контрол над украински територии – „нито де факто, нито де юре“. Москва може и да не настоява за признаване на контрола ѝ над Донбас „де юре“ (по закон), но отхвърлянето на признаването „де факто“ (на практика) означава, че войната ще продължи.
В първия ден от преговорите в Абу Даби Зеленски написа в X, че „отстъпването на украинска земя в замяна на мир“ няма нищо общо с „реалността“, а са просто „абстрактни думи“. Той изрази недоволство, че американците питат: „Можете ли да размените Донбас срещу сигурност?“, но след това дефинират тази сигурност като „не НАТО, а нещо подобно на НАТО“.
Той има основание. Но това е най-доброто, на което може да се надява. Путин няма да сложи край на войната – с цел да държи Украйна извън НАТО (а НАТО – извън Украйна) – като се съгласи Украйна да получи гаранции за сигурност, подобни на тези по Член 5 от Договора за НАТО. От своя страна, САЩ също дадоха ясно да се разбере, че няма да се съгласят на подобно нещо. Както републиканските, така и демократичните администрации заявиха недвусмислено, че няма да влизат в пряка война с Русия заради Донбас. Европа пък чрез действията си показа, че няма да може – а и не е в състояние – да гарантира сигурността на Украйна без значителна подкрепа от страна на САЩ. На европейците им липсват както войски, така и технологични възможности, а също и финансовите средства за това.
Най-добрите гаранции за сигурност, които Украйна вероятно може да получи, са ангажименти, които не достигат нивото на НАТО: някаква по-слаба форма на член 5 – „подобна на тази в НАТО“ – съчетана с гаранции за сигурност, произтичащи от членството в Европейския съюз. Иронично е, но най-силната гаранция за сигурност, която Украйна би могла да получи, би включвала затварянето на вратите на НАТО за нея; това би намалило опасенията на Русия за собствената ѝ сигурност и би поставило началото на процеса по изграждане на по-широка европейска архитектура за сигурност – вариант, който изглежда вече е на масата за преговори.
За да оцелее Украйна, войната трябва да приключи незабавно. Това означава, че – независимо дали е справедливо или не – руският контрол над Донбас трябва да бъде приет, а въпросът за членство в НАТО – свален от дневния ред. Веднъж освободена от войната, Украйна би запазила суверенитета си над по-голямата част от своята територия и би могла да се насочи на запад, поемайки по пътя към Европейския съюз. Тя няма да владее Донбас и няма да бъде част от НАТО. Но пък няма да граничи с една Русия, която се чувства застрашена.
Автор: Тед Снайдер
Източник: The American Conservative


