Президентът Тръмп посреща китайския президент Си Дзинпин на държавно посещение (Win McNamee/Getty Images) Лайл Голдщайн 15 ноември 2026 г., 00:05 ч.
В епоха на глобални конфликти и сътресения, перспективата за тристранна среща на върха, събираща лидерите на Китай, Русия и САЩ, е обнадеждаващ знак. Но дали стремежът към един по-мирен и стабилен световен ред може да бъде реализиран по време на срещата в Шънджън, очаквана този месец, остава под въпрос.
Съмнения има отвсякъде. И все пак, би било грешка да се пропусне една толкова изключителна възможност. В своя скорошна книга писах, че този вид тристранно сътрудничество е необходимо, за да се възстанови един дисфункционален световен ред. По-конкретно, тази тристранна среща дава възможност за напредък както по въпросите на ядрената стабилност, така и по отношение на регионалните конфликти – проблеми, които в момента тегнат над света със заплахата от неконтролируема, насилствена ескалация до още по-трагични нива.
Тристранната дипломация поставя уникални предизвикателства, но подобна среща на върха крие потенциала да се преодолеят онези предпоставки, които твърде често възпрепятстват двустранните или многостранните споразумения. Освен това, триъгълникът Китай–Русия–САЩ обединява трите най-мощни военни сили на планетата, поради което трудните, но наложителни дискусии по въпросите на сигурността естествено излизат на преден план.
Вероятно това е една от причините китайските домакини да изглеждат донякъде неохотни в подкрепата си за тристранната среща. Пекин е демонстрирал готовност да съдейства за посредничество в различни конфликти, но добре знае, че отношенията между САЩ и Русия остават крайно обтегнати, и не желае да се окаже „под кръстосан огън“.
Русия, може би, е най-заинтересована от срещата сред трите сили – ако не за друго, то поне за да затвърди статута си на държава, близка до суперсила.
Президентът Доналд Тръмп също изглежда сравнително ентусиазиран. След скорошното си сериозно вътрешнополитическо поражение на междинните избори по-рано този месец, той вероятно е склонен да потърси възможности за създаване на положителен имидж на световната сцена. Въпреки това, Тръмп вероятно ще остане разочарован, ако смята, че срещата ще доведе до съществен напредък по някоя от двете трагични войни, които затрудняват външната му политика.
На първо място, тримата лидери трябва да се съсредоточат върху назряващите ядрени заплахи. И трите държави влагат огромни ресурси в модернизацията на своите ядрени сили. Това създава предпоставки не само за увеличаване на броя на оръжията в състояние на повишена бойна готовност, но и за появата – вече не толкова невероятна – на екзотични ядрени оръжия, като например такива, разположени в космоса, или системи, действащи в съчетание с дронове и изкуствен интелект.
Като минимум, Путин, Тръмп и Си трябва да се съгласят, че подобни екзотични ядрени оръжия подкопават глобалната стабилност.
Администрацията на Тръмп проявява сериозен интерес към по-широко тристранно споразумение за контрол над въоръженията, особено след изтичането на срока на действие на мерките за контрол между Вашингтон и Москва. Настояването за включване на Китай в такова тристранно споразумение обаче крие риск да се превърне в „отровна хапче“ – пречка, която би могла да осуети постигането на реален напредък по други критични въпроси. Би било разумно обсъждането на по-всеобхватно тристранно споразумение да се остави за бъдещи срещи – след като САЩ се уверят, че подобен формат е продуктивен.
Стратезите добре знаят, че един ядрен конфликт – ако някога настъпи този ужасен ден – вероятно би възникнал вследствие на неконтролируема ескалация на регионален конфликт. Ето защо тримата лидери трябва да обърнат внимание и на двете най-опасни ситуации: Украйна и Тайван. В случая с Украйна, Вашингтон и Пекин биха могли да съдействат, като посочат конкретни ползи за Кремъл, в случай че Путин се съгласи да прекрати войната в краткосрочен план. Такива стимули биха могли да включват тристранно активиране на арктическия транзитен коридор – дългогодишна цел на руския лидер – и/или правно признаване на руския суверенитет над Крим и Донбас.
Що се отнася до Тайван, тримата лидери биха могли да потвърдят отново важния за Пекин принцип за „един Китай“, както и съвместно да признаят, че ситуацията около Тайван не бива да се развива по сценария на Украйна – а именно като „прокси война“, засягаща основни интереси на някоя от великите сили. Ако Вашингтон прояви сдържаност по отношение на тези две изключително чувствителни за Пекин и Москва ситуации, той би могъл да получи допълнителна помощ за прекратяване на войната между САЩ и Иран.
Пекин, по-конкретно, има сериозни стимули да съдейства на Вашингтон за слагане на край на този злощастен конфликт, който застрашава световната икономика. Влиянието на Китай в Техеран не бива да се подценява, а Москва би могла да помогне за овладяването на Иран и неговите проксита. Разбира се, тези три глобални конфликта са водещи в дневния ред, но тристранната среща на върха би могла също така полезно да разгледа влошаващата се ситуация в Африканския рог, където поредица от назряващи конфликти заплашва да прерасне в мащабна катастрофа за целия регион.
Тристранната среща на върха има потенциала да доведе до значителен напредък в смекчаването на глобалното напрежение и възстановяването на цялостната стратегическа стабилност. Но тази среща трябва също така да положи основите за други формати с по-малък състав – например тристранен формат между Китай, Япония и САЩ, както и работна група в състав Европа, Русия и САЩ. Също така, отдавна е назряла необходимостта от редовни срещи на върха във формат „P5“ – лидерите на постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН. Установяването на редовни контакти в рамките на такива малки групи от влиятелни лидери може да изиграе роля за спиране и обръщане на настоящия процес на пропадане към глобален хаос и война.
Автор: Лайл Голдстийн
Източник: The American Conservative


