Резюме
- Междинните избори в САЩ са сигнал за неодобрение на политиката на Тръмп спрямо Иран
- Кандидати и партии, скептични към НАТО, набират сила преди изборите във Франция догодина
- Възходът на партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) включва много фигури, симпатизиращи на руските интереси
- Противоречиви сигнали от САЩ относно сериозността на ангажимента им към отбраната на Европа
6 ноември (REUTERS) – На Варшавския форум за сигурност миналия месец висшият командващ на НАТО, генералът от ВВС на САЩ Алексъс Гринкевич заяви пред присъстващите, че Алиансът разполага с план за действие в случай на война в Европа.
„Моята „теория за победата“ е проста“, каза той пред аудиторията. „Ще блокираме първоначалната атака. Ако тя продължи, ще я отслабим и ще предотвратим напредването на противника. А ако се наложи, ще разгромим вражеските сили и оперативната им военна система, насочена срещу нас.“
Посланието изглеждаше насочено пряко към Кремъл и други потенциални противници, но сега ситуацията се усложнява допълнително от скорошните действия на Вашингтон по отношение на Украйна и Близкия изток. Предстоящите национални избори – догодина във Франция и през 2029 г. в Германия – биха могли да доведат на власт десни партии, които са по-благосклонни към Кремъл и открито скептични към Алианса.
Западни анализатори и официални лица твърдят, че в случай на мащабен конфликт, превъзходството на НАТО във въздуха би позволило на Алианса да нанесе тежки поражения на руски военни обекти в ключови центрове – включително северното пристанище Мурманск, балтийския анклав Калининград и родния град на президента Владимир Путин, Санкт Петербург. Тези способности обаче до голяма степен зависят от САЩ.
МЕЖДИННИТЕ ИЗБОРИ МОГАТ ДА ДОВЕДАТ ДО ПРОМЯНА В АКЦЕНТИТЕ НА САЩ
Резултатите от междинните избори в САЩ тази седмица се възприемат масово като наказание за водената от президента Доналд Тръмп кампания срещу Иран, която до момента не е довела до конкретни резултати. Новоизбраните законодатели от Демократическата партия – както в Сената, така и в Камарата на представителите – имат коренно различни възгледи относно позицията на Вашингтон на световната сцена и подкрепата за съюзниците на САЩ.
На Берлинската конференция по сигурността в сряда, малко след обявяването на резултатите, посланикът на САЩ в НАТО Матю Уитакър побърза да заяви, че съществени промени не се очакват.
„Външната политика на Съединените щати не се е променила и не очаквам тя да се промени вследствие на междинните избори“, каза той, като добави, че Вашингтон остава ангажиран с целия договор на НАТО, включително с член 5 – клаузата за взаимна отбрана.
Други обаче са далеч по-тревожни – както по отношение на остатъка от втория мандат на Тръмп, така и за дългосрочната посока на политиката както в САЩ, така и в други съюзнически държави.
„Тръмп… иска да остави следа в световната история през последните две години от своето президентство“, заяви пред Естонското радио бившият естонски дипломат и служител в сферата на отбраната Лийс Муре. „Той иска да руши.“
Ситуацията остава динамична и непредсказуема. Тръмп предизвика безпокойство сред съюзниците на САЩ – както на изток, така и на запад – с ентусиазма си за тристранна среща с китайския и руския си колега; идея, предложена първоначално от Путин по време на телефонен разговор на 9 октомври.
Това, наред с внезапното решение на Тръмп да отмени санкциите върху руския дизел, както и широко разпространеното в Тихоокеанския регион мнение, че САЩ са излезли губещи от миналогодишната търговска война с Пекин, породи допълнителни опасения в чуждестранните столици. Има сведения за опити Европа да бъде убедена да възобнови покупките на руски газ, а Украйна – да сключи мирно споразумение, до голяма степен при руските условия.
Тихото изтегляне на американски бойни части от най-уязвимите балтийски държави, малко преди срещата на върха на НАТО в Анкара през юли, предизвика сериозна тревога в голяма част от Алианса. Последва значително облекчение след по-скорошни съобщения, че две бронирани подразделения ще прекарат зимата в Литва, а отряд американски танкове се е завърнал в Източна Естония.
ПРОТИВОРЕЧИВИ ПУБЛИЧНИ СИГНАЛИ
В европейските столици опасенията от евентуален мащабен конфликт на континента са най-големите от края на Студената война насам – въпреки че както Гринкевич, така и представители на някои от най-застрашените държави заявиха, че няма конкретни разузнавателни данни за предстоящо конвенционално нападение.
През тази година се наблюдава и засилване на действия, които според европейски представители представляват саботажи, подкрепяни от Русия, както и свързана с тях „хибридна война“. Това включва предполагаеми кибератаки, палежи в обекти на голям естонски изпълнител в сферата на отбраната, както и навлизане на множество дронове и – в отделни случаи – на други летателни апарати в източното въздушно пространство на НАТО, достигайки чак до летище Лайпциг в Германия.
Според много анализатори тези усилия са насочени не само към деморализиране и разединяване на Алианса, но и към това да подтикнат европейските държави да намалят подкрепата си за Киев, като по този начин дадат на Кремъл много по-голяма свобода на действие по отношение на бъдещето на Украйна.
Висш командир от НАТО заяви, че публичното обсъждане на допълнителни елементи от военния план на Алианса е част от противодействието на този процес. Той също така се опита да разсее опасенията, че операциите на САЩ в Близкия изток са довели до намаляване на запасите от тактически оръжия.
„Предвид интензивността на саботажите и палежите, смятам, че населението в страните от Алианса е… леко обезпокоено“, каза Гринкевич. „Искам да уверя един милиард граждани на нашия Алианс, че държим ситуацията под контрол. Знаем какво трябва да направим. Ще се изискват съвместни усилия от всички нас, но ние ще се справим.“
И все пак, когато полският домакин настоя за категоричен отговор дали американски бойни части ще се сражават рамо до рамо с европейските си съюзници от НАТО в случай на руска инвазия, той не успя да даде напълно недвусмислени гаранции.
„В крайна сметка това е политическо решение – кой и къде изпраща войски“, отбеляза той, като добави, че към момента американските сили са „разположени по целия източен фланг“.
Очаква се, че до края на десетилетието бързо развиващата се високотехнологична европейска отбранителна индустрия ще запълни евентуалните празнини, оставени от САЩ, по отношение на ракетите за далечен удар и системите за противовъздушна отбрана. Въпреки това, в най-застрашените държави нараства безпокойството относно посоката, в която се развива политиката на Франция и Германия.
При управлението на настоящия президент Еманюел Макрон, Франция все по-категорично демонстрира ангажимента си към защитата на съюзниците си в Източна Европа – включително, в краен случай, чрез своите малки, но мощни ядрени ракети, изстрелвани от морето и въздуха. Тази ера обаче може скоро да приключи.
През септември Марин льо Пен – кандидатът за президент от френската крайна десница, която се радва на силна подкрепа в социологическите проучвания преди изборите догодина – повтори предишни свои изказвания, че Париж трябва да се оттегли от координираните военни командни структури на НАТО. Тя уточни, че това не би трябвало да се случва, докато продължава войната в Украйна.
СЛОЖНА ПОЛИТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Кандидатът за президент от крайнолевия спектър Жан-Люк Меланшон също заема позиция против НАТО. Не е ясно как това ще се отрази на настоящите френски ангажименти към бойните групи на НАТО в Естония и Румъния, както и на евентуална европейска военна мисия в Украйна след постигането на евентуално примирие.
Германските усилия за превъоръжаване с цел готовност за евентуален конфликт до 2029 г. могат да бъдат възпрепятствани от партията „Алтернатива за Германия“ (AfD). Тя води в социологическите проучвания и се надява да влезе в управлението след федералните избори през въпросната година. В редиците на AfD съществуват сериозни разногласия относно подхода към отбраната на Европа, като сред представителите на партията има и такива, които открито подкрепят руските интереси.
Полша – която получи признание от съюзниците си заради решимостта си да бъде подготвена за всеки възможен конфликт – е до голяма степен единна в оценката си за заплахата от страна на Русия. Въпреки това, както политиците, така и военните в страната все още нямат яснота относно дългосрочните дискусии за разполагането на хиляди допълнителни американски войници на полска територия – идея, лансирана още по време на първия мандат на Тръмп.
В по-краткосрочен план се появяват множество спекулации дали Тръмп планира нова серия от масирани военни удари срещу Иран.
При всички случаи, американските сили в Европа са засилили подготовката си за евентуален отговор от страна на Иран. В понеделник Европейското командване на САЩ – оглавявано също от Гринкевич – стартира кампания, призоваваща американските военнослужещи и техните семейства да променят ежедневните си навици и да докладват за всяко подозрително поведение в близост до базите си.
Откакто Тръмп се завърна на власт през януари миналата година, подходът на Вашингтон спрямо Иран вече неколкократно се е променял – от преговори към военни действия и обратно. Съюзниците на САЩ не бива да очакват, че тези политически обрати ще спрат в скоро време.
Автор: Питър Апс
Източник: Reuters
