Силен дъжд се излива над Рукла – бивша база на съветската армия, разположена на час път северно от литовската столица Вилнюс. Бойни машини на пехотата преминават с висока скорост през калта, маскирани с елови клони. „Това е чудесна възможност да покажем на какво сме способни и да тренираме заедно с нашите съюзници“, казва ми норвежкият лейтенант Робин Ескеланд, докато се подслонявам в задната част на неговата бойна машина CV90. „Разбира се, имаме известни различия“, споделя той. „Ние предпочитаме гъвкавостта, докато германците държат стриктно на плана. Освен това са изключително точни. Ако едно учение трябва да започне в 8:00 ч. сутринта, те са там половин час по-рано, с оръжия в пълна бойна готовност.“ Въпреки всички стереотипи за националните особености, Ескеланд определя това разгръщане на сили като „най-значимото“ в досегашната си седемгодишна военна кариера – шанс за подготовка за война, която в тази част на Европа вече не изглежда толкова немислима.
От 2017 г. насам Германия оглавява многонационалните сили на НАТО в Литва, като войски от осем други държави се редуват в ротация, за да служат рамо до рамо с германските части. Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. подтикна Вилнюс да потърси по-категорични гаранции, че съюзниците ще се притекат на помощ, ако балтийските държави станат следващата цел на Кремъл. В отговор Берлин пое ангажимент за постоянно разполагане на бронирана бригада в Литва, създавайки боеготова възпираща сила на североизточния фланг на НАТО. Този ход е безпрецедентен за Бундесвера: това е първото му постоянно военно присъствие в чужбина след Втората световна война. Латвия и Естония потърсиха подобни ангажименти съответно от Канада и Обединеното кралство, но единствено Литва успя да си осигури цяла бригада.
Обръщайки се към парламента във Вилнюс преди две години, германският министър на отбраната Борис Писториус обеща, че германските войски ще застанат рамо до рамо със своите литовски колеги, готови да защитават страната – част от по-широк ангажимент на Алианса за защита на всеки сантиметър от територията на НАТО. Година по-късно, през май 2025 г., канцлерът Фридрих Мерц присъства на церемонията по въвеждане в експлоатация на новосъздадената 45-та танкова бригада, на фона на величествена неокласическа базилика на Катедралния площад във Вилнюс. „Сигурността на Литва е и наша сигурност“, заяви той. „Защитата на Вилнюс е защита на Берлин.“
Бригадата има собствен герб, който се носи върху униформата на всеки войник. Черен лъв на Щауфените – хералдическият символ на средновековната германска династия Хоенщауфен – е изобразен до меч и кулата на Гедиминас, една от най-известните забележителности на Вилнюс. Зелено, червено, черно и златно – цветовете на германския и литовския флаг – обединяват елементите в дизайна.
Новоформираната германска бригада ще бъде снабдена с най-съвременна техника, предназначена за отблъскване на евентуална руска атака, включително дронове камикадзе, основни бойни танкове „Леопард 2 A8“ (Leopard 2 A8), бойни машини на пехотата „Пума“ (Puma) и самоходни гаубици „Панцерхаубице 2000“ (Panzerhaubitze 2000). Тя обединява бойни батальони от Бавария и Северен Рейн-Вестфалия, подкрепени от артилерийски, разузнавателни, инженерни, логистични и свързочни подразделения. Следващия месец над 700 дрона ще се издигнат в небето, докато 45-та бригада изпробва нови способности за разузнаване, нанасяне на удари и използване на „базирани“ (loitering) боеприпаси.
Пристигането на 45-та бригада бележи съществена промяна в начина, по който НАТО планира отбраната на балтийските държави. Съгласно старата стратегия, известна като „задействащ механизъм“ (tripwire), се предвиждаше малък контингент да задържи атаката, докато пристигнат съюзническите сили, които да отблъснат нападателите. Целта сега е нахлуването да бъде спряно още в самото начало. Това означава танкове и друга тежка техника да бъдат разположени в Литва в състояние на бойна готовност, вместо да се чака седмици, докато пристигнат от Германия или други страни от НАТО.
Една от основните задачи на бригадата е защитата на Сувалкския коридор – 40-милна (около 65-километрова) ивица земя по границата между Полша и Литва, която представлява жизненоважна сухопътна връзка между балтийските държави и останалите страни от НАТО. Това е „Ахилесовата пета“ на региона, или „невралгична точка“, както се изразява германският подполковник, който ме придружава.
Преминаваме през малко село и спираме пред железопътен прелез. Край нас с тътен преминава товарен влак, пътуващ на запад от съседна Беларус към руския ексклав Калининград. Разположен на брега на Балтийско море, той представлява руски „остров“ в рамките на Европейския съюз, притиснат между Полша на юг и Литва на север и изток. Върху вагоните е изписано „Содружество“ – името на най-големия руски агропромишлен конгломерат. Литовските граничари следят влаковете непрекъснато, за да предотвратят незаконна военна техника да преминава през коридора на Европейския съюз.
Западните разузнавателни служби отдавна подозират, че Русия може да държи ядрени оръжия в Калининград. От 2016 г. насам Москва е разположила там ракети с малък обсег „Искандер“ (9K720), които могат да носят ядрени бойни глави. Ново проучване на Балтийския център за международна сигурност (BISC) – неправителствен изследователски институт – обаче показва, че регионът е останал „напълно оголен“ откъм сухопътни сили и противовъздушна отбрана, тъй като Русия пренасочва ресурси към войната в Украйна. „Може и да разполагат с ядрени бойни глави – казва Едуард Лукас, експерт по сигурността и директор на BISC, – но нямат с какво да ги изстрелят, защото всички ракети са заети с бомбардирането на украински градове.“ Той добавя, че от гледна точка на НАТО няма реална разлика дали една ядрена бойна глава се изстрелва от Калининград, от ракета на борда на бомбардировач „Сухой Су-57“ или от подводница, тъй като „в крайна сметка, ако Русия реши да прибегне до ядрено оръжие, не ядрените глави в Калининград ще бъдат решаващият фактор“.
Той обаче подчертава, че ексклавът остава важен център за хибридни операции – като електронна война срещу GPS системите или пропаганда – и, което е от ключово значение, служи като удобен претекст за ескалация. През септември Москва обвини НАТО, че планира блокада на Калининград, и заплаши с ядрен отговор. Наскоро руският военен уебсайт „Военное дело“ предположи, че при хипотетична блокада Русия може да се наложи да завземе 100-километрова ивица от територията на балтийските държави, за да си осигури достъп до ексклава. Подобно „дрънкане на оръжие“, споделя Лукас, е довело до пълна промяна в отбранителната политика както на Полша, така и на балтийските държави.
„Не мога да го цитирам поименно – казва той, – но един балтийски служител веднъж ми каза: „Ако някоя чайка се изходи в пристанището, ние знаем какво е закусвала, когато за последен път е ходила в Русия, с кого се среща, къде гнезди. А също и какво са правили родителите ѝ по време на съветската епоха“. С други думи, наблюдението на Калининград е приоритет за Департамента за държавна сигурност (VSD) – литовската служба за контраразузнаване.
Въпреки засилената бдителност, литовците се чувстват все по-уязвими. През май жителите на Вилнюс получиха спешни предупреждения на телефоните си с указание незабавно да потърсят укритие поради подозрения за активност на дронове близо до границата с Беларус. Това беше първото мащабно предупреждение, което принуди хората в столица на държава от ЕС и НАТО да търсят подслон след началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна. След това, през септември, италиански изтребител, изпълняващ мисия на НАТО, свали дрон в литовското въздушно пространство. Украински военен източник идентифицира отломките като принадлежащи на „Геран-2“ – ударен дрон с голям обсег, който Русия използва масово.
Из целия Вилнюс се появиха яркожълти табели с надпис „Priedanga“ („укритие“) след началото на пълномащабното руско нападение срещу Украйна през 2022 г. Но когато през май уплашените жители се втурнаха към тях, някои откриха, че вратите са заключени. Други споделиха, че обектите са напълно неподходящи за целта си – порутени и покрити с паяжини. Хаосът и последвалите оплаквания принудиха министър-председателя Ингрида Шимоните (която по това време се е намирала в стратегически правителствен бункер заедно с президента) да се извини и да обещае проверка.
Мнозина обаче се опасяват, че страната им е крайно неподготвена за най-лошите сценарии. През 2016 г. американският мозъчен тръст RAND проведе симулация на руско нападение срещу балтийските държави и стигна до смразяващ извод: без присъствието на повече войски на НАТО на място, руските сили биха могли да превземат балтийските държави само за 36 до 60 часа.
Литва е член на НАТО от повече от две десетилетия, но това не попречи на депутат от партията на Владимир Путин „Единна Русия“ преди четири години публично да постави под въпрос независимостта на Литва от трибуната на руската Държавна дума.
Повечето литовци знаят от горчив опит какво означава да бъдат под контрола на Русия. Спомените за съветската окупация, продължила почти половин век след Втората световна война, са все още живи. Почти във всяко семейство има роднини, които са били убити или изпратени в ГУЛАГ в Сибир.
Съществува и мрачна история, свързана с германците. Някога Вилнюс е бил известен като „Йерусалим на Севера“ – дом на поне 55 000 евреи и средище на прочута традиция в изучаването на Тората. В цяла Литва евреите са съставлявали близо една десета от населението. Но по време на нацистката окупация страната отбелязва един от най-високите показатели в Европа по брой убити евреи на глава от населението.
Днес обаче литовците са благодарни за германската подкрепа. Правителството е заделило до 1,7 милиарда евро за изграждане на жилища, тренировъчни зони и обслужващи съоръжения, докато германската страна осигурява военната техника и личния състав. Войниците от Бундесвера биват посрещани с аплодисменти по улиците, а хората често ги черпят с напитки. Националната армия на Литва е предоставила новия си гарнизон в Рокантишкес на разположение на Бундесвера; литовски пехотинци са принудени да спят в палатки и фургони, докато съоръжението за германските военни бъде напълно готово.
Посланикът на Германия в Литва наскоро похвали новите модерни казарми в Руднинкай, близо до границата с Беларус. Всеки войник разполага със самостоятелна стая със собствен санитарен възел, голямо легло и кухненски бокс. Благодарение на отличните спортни съоръжения и големите прозорци, гледащи към боровата гора, казармите по-скоро приличат на хотел, отколкото на военна база. За войниците, които довеждат семействата си в Литва, домовете във Вилнюс или околностите му са на по-малко от час път. В столицата, както и в Каунас – втория по големина град в страната, са отворени германски училища и детски градини.
Въпреки топлото посрещане и всички предлагани удобства, Бундесверът изпитва затруднения да намери достатъчно доброволци за бригадата, която трябва да бъде напълно оперативна до края на следващата година. Според германското министерство на отбраната около 80% от 5000-те позиции в бригадата са заети, но ключови длъжности остават вакантни – най-вече за ИТ специалисти, механици на танкове и медицински лица. Такива специалисти липсват в целия Бундесвер, на който му е трудно да се конкурира с работодателите в гражданския сектор.
Противоречивото отношение към армията може отчасти да обясни трудностите на Бундесвера при набирането на кадри. В Берлин едно време войниците са били съветвани – от съображения за сигурност – да се преобличат в цивилни дрехи, преди да се приберат у дома след работа. Резервираността на Германия към собствената ѝ армия е породена от зверствата през нацистката епоха и десетилетията на антимилитаристични настроения. Днес войниците в униформа пътуват безплатно с влак и никой не се учудва на това.
И все пак, нарастващото уважение към военните не е премахнало разногласията относно плановете за въвеждане на нова форма на военна служба. Перспективата за задължителна военна повинност вече предизвика протести – особено след като през януари тази година правителството въведе задължителни медицински прегледи за 18-годишните мъже. Миналия месец десетки хиляди ученици и студенти в различни германски градове напуснаха часовете си, носейки плакати с антивоенни послания, като например: „Наборната служба означава пушечно месо“ и „Ние сме за мир, а вие?“.
Всичко това дава политически козове на онези в крайните части на германския политически спектър, които недоволстват от харченето на държавни средства за Украйна и настояват за отмяна на санкциите срещу Русия. Сара Вагенкнехт и Амира Мохамед Али – съпредседателки на популистката лява партия BSW – определиха предложението на Мерц за реформа на военната служба като „пълно безумие“ и празно войнстване. В крайнодесния лагер партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) е разделена: докато едни подкрепят въвеждането на задължителна военна служба за младежи на възраст между 18 и 25 години, други застават зад лозунга „Keine Wehrpflicht für fremde Kriege“ – „Без задължителна военна служба за чужди войни“. Според тях младите германци не бива да бъдат призовавани да се бият в името на „чужди геополитически интереси или интереси, свързани с властта“ – едва прикрита критика към НАТО и подкрепата на Германия за Украйна.
По време на почивка за кафе в базата „Рукла“ се срещам със старши сержант Фил (според протокола на Бундесвера медиите трябва да използват само собствените имена на военнослужещите). Той е от Хамбург и е преминал обучение като командир на танк и оператор на дронове. Питам го дали танковете не стават излишни в ерата на войната с дронове. Той поклаща глава. „Те осигуряват огромна огнева мощ и могат да се придвижват бързо на бойното поле“, казва той. „Освен това все още е необходима тежка бронирана техника, за да се превземат и задържат територии.“ Допълва, че в Литва германските екипажи оборудват танковете си „Леопард“ със защитни решетки срещу дронове, системи за електронно заглушаване и системи за активна защита, за да противодействат на заплахите.
Споделя, че литовците, които среща в кафенета и магазини, често му казват, че се чувстват по-сигурни благодарение на присъствието на бригадата. Добавя, че и в Германия все по-често му благодарят за службата. Подобно на мнозина в Бундесвера, той смята, че задължителната военна служба е необходима – и колкото по-скоро, толкова по-добре – тъй като не е възможно за една нощ да се създаде боеспособен резерв. Войната в Украйна, казва той, е наложила промяна в начина на мислене: „Започваме да осъзнаваме, че вече не можем да приемаме свободата си за даденост.“
Автор: Луси Аш е утвърден автор и водещ на радио- и телевизионни документални филми по международни въпроси. В началото на 90-те години тя работи в Москва като кореспондент на Би Би Си, а през следващите десетилетия редовно отразява събитията в Русия и Украйна.
Източник: UnHerd
