Европа остро критикува перспективата за разговори с Русия Председателят на Европейския съвет Антонио Коста се опита да установи диалог с Москва. БЕЛГИЯ-ЕС-СРЕЩА-ДИПЛОМАЦИЯ (Снимка от НИКОЛАС ТУКАТ / AFP чрез Getty Images) Дъг Бандоу Дъг Бандоу 2 юли 2026 г., 00:03 ч.
Европейският съюз преживява поредна криза. Не, Русия не е завладяла Брюксел. Нито пък еврото се е сринало. Вместо това, председателят на Европейския съвет Антониу Коща използва началника на кабинета си, за да инициира неформален контакт с Москва. Според POLITICO, „бившият португалски премиер внезапно се озовава на линията на огъня, като главите на двете най-могъщи държави в блока са сред най-яростните.“
Представете си. Длъжностното лице, натоварено със задачата да насърчава сътрудничеството между 27-те членки на ЕС, е очернено за това, че се е обърнало към съсед, за когото се смята, че представлява сериозна заплаха за сигурността на континента. Какво си мислеше той!? „Не мисля, че сега е подходящият момент да започнем преговори с Путин“, оплака се президентът на Литва Гитанас Науседа.
Което води до очевидния въпрос: Ако не сега, кога? Конфликтът в Украйна бушува вече 52 месеца, по-дълго от Първата световна война, и не показва признаци на отшумяване. Борбата продължава да причинява все повече смърт и разрушения. Поне за Европа нищо не е по-важно от прекратяването на войната.
Науседа обаче е умерен в сравнение с други европейски лидери. „Европейският съюз не може да поеме ролята на медиатор в тези преговори“, настоя премиерът на Естония Кристен Михал, тъй като това би ограничило „собствената му способност да предприема действия, необходими за подкрепа на Украйна и засилване на натиска върху Русия“. Още по-важно е, съобщава POLITICO, че френският президент Еманюел Макрон и канцлерът на Германия Фридрих Мерц „презряха усилията на председателя на Европейския съвет Антониу Коща“. (Очевидно те смятат, че трябва да поемат водеща роля винаги, когато започнат каквито и да било преговори – ако такива изобщо се проведат.) Дори защитниците на Коща омаловажиха усилията му. Неназован служител на ЕС заяви пред POLITICO: „Контактите, осъществени на този етап, имаха единствената цел да установят канал за комуникация, за да може, когато дойде моментът, да има дипломатически канал с Русия за защита на интересите на ЕС.“
Какво правят критиците на Коща, за да сложат край на предполагаемата заплаха от изток? Всъщност вероятността Москва да атакува която и да е страна от ЕС продължава да намалява. Ако Путин удвои усилията си, след като направи такава колосална грешна преценка за устойчивостта на Украйна – грешка, която беше широко споделяна във Вашингтон и повечето европейски столици – това би поставило на изпитание властта му. Вероятността неговите легиони да се прехвърлят към Атлантика е безкрайно малка.
Странна е и теорията, че Москва би атакувала балтийските държави, малки нации с незначително стратегическо значение, само за да изпита или подкопае желанието на НАТО да се бори.
Решението на Путин да нахлуе в Украйна се оказа безразсъдно, но поне отразяваше последователна обосновка. Нахлуването в балтийските страни би било чиста лудост. Въпреки това, войната в Украйна все още може да се разпространи, предвид смъртоносното участие на западните съюзници в нея.
Конфликтът е посредническа война, в която европейските правителства, както и Вашингтон, позволиха на Киев да се бори с руската армия до краен предел и да нанася удари все по-дълбоко зад линиите на конфликта. И Москва напълно разбира, че членовете на НАТО правят всичко възможно, за да убиват руснаци. Служители на администрацията на Байдън дори поеха отговорност за убийството на руски генерали и потапянето на руски кораб.
Ако Москва по подобен начин беше помогнала, да речем, на мексиканските сили, борещи се с Америка, бойният вик във Вашингтон би бил какофоничен. И ако Киев използва западната помощ, за да прекрачи евентуално червена линия, независимо дали изрична или подразбираща се, Русия може да отмъсти на отговорния член на НАТО. Тогава всички залози биха били отменени.
Това отразява практическата реалност, а не моралната преценка. Смъртоносното нахлуване на Москва беше погрешно – убийствено и разрушително без никаква убедителна практическа необходимост. Политиката на съюзниците беше глупава, дори безразсъдна, но не оправда решението на Путин да започне агресивна война. Последиците бяха ужасяващи както за Русия, така и за Украйна. Ако войната има някакъв положителен резултат, той трябва да бъде, за да напомни на всеки засегнат човек и въвлечено правителство, че технологиите правят въоръжения конфликт все по-скъп, дори катастрофален бизнес.
Без преговори, войната най-вероятно ще се превърне в поредния замразен конфликт и в крайна сметка ще заглъхне, макар че може и да ескалира катастрофално. Киев няма ресурси, за да победи Русия, която в краен случай би могла да използва ядрени оръжия. Недостигът на човешка сила в Украйна прави по-вероятно страната да продължи бавно да губи територии, докато Русия не реши да спре атаките си.
Въздушните атаки на Киев смутиха Путин и подкопаха подкрепата за войната, но е малко вероятно да доведат до мир. Въпреки предимствата на Москва, цената на решителната победа изглежда твърде висока. Дори Путин наскоро призна, че „виждаме проблемите, осъзнаваме ги и реагираме на тях“.
Икономическото положение на Русия вероятно ще породи нарастващо народно недоволство. Може би най-добрият от предимно лошите вероятни резултати би бил Москва просто да спре, ако спечели останалата част от източния Донбас.
Нито една от страните не би спечелила много от продължаващите ракетни атаки и атаки с дронове. Постоянната въоръжена враждебност обаче би довела до риск от подновяване на военните действия и би обезкуражила икономическото и социалното възстановяване.
Европа ще остане нащрек, притеснена за бъдещите стремежи на Москва, особено ако Путин бъде последван от режим, доминиран от по-радикални, твърдолинейни националисти. Следователно са необходими преговори, за да се постигне истински, стабилен мир.
Както Украйна, така и Русия трябва да бъдат обхванати в по-голяма структура за сигурност, в която се чувстват комфортно. Това ще се случи само ако европейските столици помогнат за изграждането на континентални институции, които да насърчат икономическия растеж и да сведат до минимум военните заплахи. Те трябва да включват Москва, както и Киев.
Разбира се, участниците в следващата среща на върха на ЕС е по-вероятно да се превърнат в непокорна тълпа, крещеща „Смърт на Путин“, отколкото да се застъпват за това Европа да признае и уважава интересите и страховете на Русия. Но няма да има стабилен мир без съгласието на Москва.
Пренебрегването на постоянните предупреждения за противопоставянето на Русия (не само на Путин) на разширяването на НАТО доведе до нахлуването на Москва в Украйна. Да повторя, обяснението не е оправдание. Въпреки това, ако трансатлантическият алианс не се движеше стабилно на изток, уж целяйки да включи и Украйна, и Грузия, няма причина да се смята, че Русия би нахлула в съседната си страна.
Различните участници трябва да поставят мирното споразумение между Киев и Москва в по-широкия континентален контекст. Съюзниците, особено европейците, трябва да разберат червените линии на Москва и да изразят своите изисквания към Русия. Путин не е приятел на демокрацията, но не е бил враждебен към Европа или Америка, когато встъпи в длъжност. Напротив, както обясни пред германския Бундестаг през 2001 г.:
“Що се отнася до европейската интеграция, ние не само подкрепяме тези процеси, но и ги гледаме с надежда. … Твърдо съм убеден, че в днешния бързо променящ се свят, в свят, който е свидетел на наистина драматични демографски промени и изключително висок икономически растеж в някои региони, Европа също има непосредствен интерес да развива отношенията си с Русия.
Никой не поставя под въпрос голямата стойност на отношенията на Европа със Съединените щати. Просто съм на мнение, че Европа ще затвърди репутацията си на силен и наистина независим център на световната политика здраво и за дълго време, ако успее да обедини собствения си потенциал и този на Русия, включително човешките, териториалните и природните си ресурси, както и икономическия, културния и отбранителния си потенциал”.
Възстановяването на този момент е много малко вероятно, но напомнянето на двете страни за това какво е било възможно би могло да укрепи отношенията, смекчавайки антагонизмите и враждебността, които метастазираха през последния четвърт век. За добро, европейските правителства вече харчат повече за военни, въпреки че разделенията между тях остават значителни. Сега те трябва да работят за намаляване на геополитическата пропаст, която се е отворила между Русия и останалата част от континента.
И Европа, и Америка биха спечелили, ако Антониу Коща и други установят диалог с Москва. Трагично е, че войната между Русия и Украйна е далеч от своя край, освен ако Европа не се съсредоточи върху прекратяването на конфликта. Това изисква повече от подкрепа на Украйна, макар че това остава важно. След повече от четири години война Европа трябва активно да настоява за мир.
Автор; Дъг Бандоу
Източник: The American Conservative
