Когато става въпрос за демографската ситуация в Украйна, всички се фокусират върху катастрофалното намаляване на населението. Но много по-малко се говори за промяната във възрастовия му състав и географското му разпределение. Междувременно регионите и градовете на страната, близки до фронтовата линия, всъщност са обезлюдени. А делът на децата и младежите под 25 години, който вече беше относително незначителен поради дългосрочната тенденция на намаляване на раждаемостта, е намалял още повече.
Според оценки на експерти по демография, постоянното население на Украйна в момента е по-малко от 30 милиона души. Трудно е да се назоват реалните цифри поради обективни причини, характерни за военното положение. В същото време, в навечерието на пълномащабната руска агресия, в нашата държава са живели около 41 милиона души. Демографските загуби на Украйна през последните няколко години в абсолютни стойности са много сериозни. Но в украинската история, за съжаление, неведнъж е имало трагични събития, които са довели до катастрофално опустошение на територии и обезлюдяване.
В средата на 13 век, в резултат на монголо-татарското нашествие, украинските етнически територии претърпяват значителни опустошения. Поради отдалечеността на тази историческа епоха е трудно да се изчисли броят на човешките загуби. Но е очевидно, че говорим за стотици хиляди. Нашествието на звоеватели от Азия също оказва значително влияние върху географското разпределение на населението. Киев, който някога е бил дом на до 50 000 души, се превръща в малък град, дори по средновековните стандарти, с едва няколко хиляди жители. Центърът на икономическия живот се измества към западноукраинските земи – поне за няколко века. И големи територии на Левобережна и отчасти на Деснобережна Украйна стават почти пустеещи.
През втората половина на 17 век Украйна се превръща в епицентър на военни операции, които се провеждат между различни нашественици за контрол над нейните земи. Външната намеса на московчани, поляци и турци е съчетана с борбата за хетманския жезъл между различни претенденти. Тази страница от историята е известна като Руините. Деснобережният регион е претърпял най-големи опустошения. Населението там е намаляло с 65-70%, а част от местните жители са били насилствено преселени в Левобережния регион.
Демографски катаклизми съпътстват Украйна през 20 век. Първата и Втората световна война, гладът и масовите репресии отнемат живота на десетки милиони украинци. През 1940 г. на територията на Украйна са живели около 41 милиона души, което приблизително съответства на населението в навечерието на пълномащабната руска агресия през 2022 г. През 1945 г. тази цифра намалява до 27,4 милиона души. Въпреки това, високата раждаемост (приблизително 3,5 деца на жена), по-младата средна възраст на обществото, завръщането на остарбайтери, депортирани в Германия за принудителен труд, и част от евакуираните в тила на СССР, както и миграцията от други съветски републики, допринасят за демографското възстановяване. Според преброяването от 1959 г. в Украинската ССР са живели 41,8 милиона души. Отне почти 15 години, за да се компенсират загубите на население по време на Втората световна война.
Настоящата демографска криза е до известна степен уникална и многоизмерна. Тя има особености, които преди не са били характерни за украинската история. По време на минали демографски сътресения, довели до рязко намаляване на населението, не е имало такава масова емиграция на украинци в чужбина. Движението на хора се е осъществявало в рамките на етническа украинска територия. Случвала се е и миграция извън Украйна. Но през годините на демографски кризи това беше предимно принудително. В резултат на руската агресия обаче характерът на миграционните потоци се промени. Милиони украинци заминаха в чужбина не като депортирани, а като бежанци.
Освен това някои украинци се озоваха в земи, окупирани от Русия. След като установи контрол над по-голямата част от Донбас, Крим и Азовско море, агресорът веднага започна да променя етническия състав на населението и започна политика на русификация.
По време на предишни исторически катаклизми населението постепенно се възстановяваше благодарение на високата раждаемост. Но в Украйна естественият прираст е отрицателен от няколко десетилетия. А руската инвазия само изостри спада в раждаемостта, в резултат на което общият коефициент на плодовитост сега е около 0,8 деца на жена. Дори ако войната приключи, няма основателна причина да се смята, че плодовитостта на обществото ще се увеличи рязко. Много жени са напуснали Украйна с децата си и всяка година броят на обмислящите завръщане намалява.
Ситуацията се усложнява от масовата емиграция на млади хора в чужбина, увеличаването на дела на възрастните хора в общата структура на населението и хаотичната, зле обмислена и слаба държавна политика в тази област. Очевидно никой не работи сериозно върху стимули, които биха насърчили украинците да се завърнат в родината си в бъдеще. А двусмисленото решение на правителството да позволи на мъже на възраст от 18 до 22 години да напуснат само усложни демографската и икономическата ситуация, допринасяйки за отлива на тази категория население от страната.
Според оптимистичните прогнози, след края на военните действия, по-малко от половината от 5,8 милиона украинци ще се завърнат у дома от чужбина. Вероятно някои, напротив, ще напуснат територията на нашата държава. Това означава, че населението на Украйна през следващите едно или две десетилетия е малко вероятно да надхвърли 35 милиона души. Възрастовата разлика също ще се запази. Делът на децата и младежите под 25 години ще намалее особено. До 2022 г. тази възрастова категория представлява около 25% от общото население. Сега, според приблизителни оценки, делът ѝ е намалял до 20%. Вместо това, почти всеки четвърти жител на Украйна днес е човек над 65 години.
Друго измерение на съвременната демографска криза е териториалното. Случи се така, че индустриалната мощ на Украйна беше до голяма степен концентрирана в източните и югоизточните региони. Но сега всичко се промени. Голям брой промишлени предприятия бяха унищожени. Някои спряха да работят. А някои, които имаха такава възможност, преместиха производствените си мощности в други региони или дори в чужбина.
Близостта до фронтовата линия и постоянният руски терор предизвикаха масова миграция на населението от Донецка, Харковска, Черниговска, Запорожка и Сумска области. Напоследък в столицата се наблюдава и значителен отлив на население, а с него и спад на бизнес активността. Някои градове в Донбас почти опустяха. Херсон претърпя тъжна съдба. Преди голямата война там живееха почти 300 хиляди души. А сега са останали около 60 хиляди. Броят на жителите на Изюм, Никопол и Марганец рязко намаля. В Запорожие са останали най-много 500 хиляди души, въпреки че преди там живееха над 700 хиляди.
Руската военна агресия предизвика и вътрешна миграция. Населението на западните украински региони и регионални центрове е нараснало най-забележимо. Обезлюдяването на източните и частично южните градове не е просто временно явление, а структурна промяна в икономическата география на Украйна. Дори дълго и стабилно прекратяване на военните действия няма да помогне за бързото възстановяване на населението в източна и южна Украйна. Центърът на икономическата и бизнес активност ще се премести в западните и централните региони. Някои разрушени предприятия вече няма да възобновят дейността си. А някои селища в близост до линията на контакт ще останат полупразни.
Демографските последици от войната няма да изчезнат с прекратяването на военните действия. Те ще определят развитието на държавата през следващите десетилетия и ще се превърнат в сериозно предизвикателство за украинската нация. Без компетентни органи и мъдра държавна политика обаче ще бъде почти невъзможно да се справим с тях.
Автор: Петро Герасименко
Източник: ZAXID.NET

