Жосеп Борел е испански социалист, заемал няколко високопоставени позиции в Европейския съюз. До 2024 г. той е бил заместник-председател на Европейската комисия и върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. В това си качество той ръководи Европейската служба за външна дейност, дипломатическият орган, който изпълнява решенията на Европа по външната политика по света. Той остава човек с голямо влияние върху европейските перспективи.
През 2022 г. Борел създаде известен международен скандал, когато описа Европа като „градина“, а останалата част от света като „джунгла“. „Построихме градина“, каза той на амбициозни европейски дипломати в Брюж, Белгия. „По-голямата част от останалия свят е джунгла. Джунглата може да нахлуе в градината. Градинарите трябва да се грижат за нея.“
Като ръководител на Европейската агенция за отбрана, коментарите на Борел имаха стратегически смисъл. Както той каза в същата реч: „Джунглата има силен капацитет за растеж… Стените никога няма да бъдат достатъчно високи, за да защитят градината. Градинарите трябва да отидат в джунглата, европейците трябва да бъдат много по-ангажирани с останалия свят. В противен случай останалият свят ще нахлуе, по различни начини и средства.“
Речта на Борел дойде седем години след решението на германския канцлер Ангела Меркел да отвори границите на страната си за милиони ислямски имигранти. Първоначално рекламирана като хуманитарна политика, предназначена да приюти временно бежанци от разкъсваната от война Сирия, щедрите програми за социално подпомагане на Германия бързо се превърнаха в магнит за млади мъже от Близкия изток и Северна Африка. Когато Меркел заяви на 31 август 2015 г.: „Можем да го направим“, тя инициира „култура на добре дошли“ в цялото общество, която бързо доведе до пълномащабна мигрантска криза за целия континент. Повече от десет години по-късно, притокът на милиони мюсюлмани в Европа трансформира демографските данни на училищата и местната политика, отприщи експлозия от сексуални престъпления и антиевропейско насилие, натовари европейските болнични услуги и мрежи за социална сигурност и изостри държавния дълг.
Говорейки след като „джунглата“ вече успешно беше нахлула в европейската „градина“, Борел знаеше, че няма начин да върне духа обратно в бутилката. Съдбоносното решение на Меркел да „приветства“ хора от Близкия изток в Европа трансформира градовете и селата из цяла Европа в Близкия изток. Борел също знаеше, че разпокъсаната отбранителна агенция на Европейския съюз не разполага с необходимите военни и шпионски ресурси, за да защити ефективно континента. Затова се опита да превърне корпуса си от млади дипломати в мрежа от информационни и убеждаващи агенти, които биха могли да изпълняват поръчките на Европа по целия свят.
Посланието на Борел се изгуби в последвалата международна суматоха около разделението на света „градина“/„джунгла“. От Русия до Канада, от Африка до Югоизточна Азия, всеки самопровъзгласил се за „експерт по външна политика“ се възмути от прямотата на Борел. Вечно обидените застъпници на добродетелта, не са се разстройвали толкова, откакто президентът Тръмп нарече Хаити „дупка“ четири години по-рано. Точно както Конан О’Брайън се почувства длъжен да се посвети на дистопичния, канибалски гангстерски свят на Хаити, като посети строго охраняван курорт в карибската страна и безразсъдно насърчи туристите да се присъединят към него, легиони от политически коректни сноби от цял свят записаха видеоклипове в социалните медии от своите селски имения, в които превърнаха „цц-цц-инг“ в истински лингва франка за косвено огорчените.
Всички „най-добри хора“ осъдиха Борел за насърчаване на едва прикрито възстановяване на европейския империализъм, колониализъм, фашизъм и геноцид. Млади чуждестранни студенти, ползващи се с университетски стипендии и живеещи безплатно в Европа, побързаха да напомнят на Борел, че „многообразието е нашата сила“. Социалистическите другари на Борел го набиха по главата с основната директива на Европа: мултикултурализъм над всичко. Мохамадбагер Форуг, случаен научен сътрудник в Германския институт за глобални и регионални изследвания, публично порица европейския външен министър по следния начин: „Този вид коментар сериозно подкопава начинанието за европейска стратегическа автономия. Той разстройва, на най-дълбоко ниво, страните в останалата част на света, заради историята на колониализма.“
С други думи, европейската „управляваща класа“ и спомагателните й послушници осъдиха Борел за това, че се осмели да защитава бенефициентите на западната цивилизация. Заплахата от социално изгнание от високата култура го принуди да последва примера на канцлер Меркел, като се моли пред мигрантските орди. Посланието беше ясно: европейският министър на отбраната не може правилно да „защитава“ Европа, освен ако не позволи на неевропейци да завладеят континента. Това беше поредното доказателство, че Европа е безвъзвратно загубена.
След напускането на Европейския съюз в края на 2024 г. от поста глава на европейската дипломация, Борел прекарва по-голямата част от времето си в публични критики към глобалното лидерство на президента Тръмп. Твърд поддръжник на Украйна, който някога заплаши да „унищожи“ руската армия, Борел често защитава честта на Володимир Зеленски, твърдейки, че дотогавашният президент на Украйна води „съпротивата“ и „заслужава уважение“. След като президентът Тръмп описа Зеленски като „диктатор без избори“, Борел нарече „обвинението“ „върхът на нечестността“. Когато президентът Тръмп и вицепрезидентът Ванс се обидиха от чувството за привилегированост на Зеленски и пренебрежението му към американските данъкоплатци, които са плащали заплатите и пенсиите на украинските държавни служители, Борел изкрещя в ефир на X: „Тръмп и Ванс направиха позорно шоу. Срамувам се от това поведение.“
В отговор на речта на Ванс на Мюнхенската конференция по сигурност миналата година, по време на която вицепрезидентът остро осъди репресиите на Европа срещу свободата на словото и политическото несъгласие, Борел изнесе лекция на бившите си колеги: „Това е обявяване на политическа война срещу Европейския съюз.“ Отивайки по-далеч, бившият министър на отбраната на Европа заяви: „Европа трябва да спре да се преструва, че Тръмп не е противник и да отстоява своя технологичен, сигурен и политически суверенитет с яснота и сила.“
Колкото и да намирам социалистическо-глобалистката политика на Борел за отвратителна, уважавам импулса му да защитава своите съграждани европейци. Проблемът е, че Европейският съюз е правителствено чудовище – бюрократично летаргично, идеологически задушаващо, глупаво регулаторно, откъснато от заявените си принципи, противопоставящо се на обществения дебат, влюбено в миналата слава на своите империи и все по-потисническо. Еврократи като Борел вярваха, че могат да възстановят европейската централност в света, като изградят „международен ред, основан на правила“ и принудят всяка друга нация в света да се подчини на волята на Европа. Брюксел отдавна желае да управлява света по свои собствени правила.
Оказва се, че зависимостта от Съединените щати по въпросите на сигурността, Руската федерация по въпросите на енергетиката и комунистически Китай за критичен внос не е план за европейска сила. За негова чест, Борел разбира дилемата на Европа. Той знае, че Европейският съюз „не е проектиран за света, в който живеем днес“. Принуден да гледа как президентът Тръмп преобразява света, без да показва никакво уважение към глобалистките прерогативи на Европа, Борел открито се оплаква: „Ние не сме много релевантни за международната политика.“
Можете ли да си представите колко е трудно за Борел да признае това? Той е бил проникнат от идеята за европейско превъзходство през целия си живот. Дори когато части от европейския континент се стремят към гражданска война, Борел все още вярва, че Европа е идиличната „градина“ в свят на дива „джунгла“. От гледна точка на Борел, не само Хаити е „дупка“, но и Съединените щати също.
Борел най-накрая осъзнава обаче, че Европа оцелява само защото останалият свят ѝ позволява да оцелее. Когато зависиш от Съединените щати, Япония, Индия, Китай, Русия и Близкия изток да произвеждат всичко, от което се нуждае умиращата европейска империя, тогава нямаш никакво влияние или реална власт в света. Европейският империализъм е мъртъв, защото Европа няма армии или флот, за да наложи своите „базирани на правила“ укази. Европейският империализъм е мъртъв, защото здравомислещите нации отказват да обеднеят в името на тиранията на въглеродните кредити. Европейският империализъм е мъртъв, защото Европа отвори вратите си за ислямско нашествие.
Европа е „джунглата“. „Градината“ я няма. Европейското високомерие е определило съдбата ѝ.
Автор: Дж. Б. Шурк
Източник: American Thinker
